Али Абдала е вдъхновяващият фронтмен на групата явление ALI, която грабна любовта на публиката още с появата на пилотното парче I Come From the Future. Ако ви е попадало по радиото и бързо сте проверили коя е тая банда, така се случи и с мен. И паднах, като научих, че са българска група! 

Али Абдала. 39-годишен, зодия Телец. Графичен дизайнер, който гравитира успешно между офиса, композирането и писането на качествени текстове в търсене на смисъла да останеш тук. Тук като понятие за време – в 21. век, когато всичко се компютъризира, а ценните неща за хората едно по едно изчезват. И тук като географска локация – в България, страната на неограничените възможности за автентична музика.

Снимка: Али Абдала. Фотограф: Моника Бояджиева

100%

Срещаме се с Али седмица след концерта за представянето на дебютния албум на групата – Introverse. Събитието в столичния клуб „Строежа“ беше разпродадено и се пръскаше по шевовете от верни фенове. 

„Доволен ли си как мина концертът?“, питам и нямам търпение да споделя колко вълнуващо беше за всички фенове и колко дълги ни се сториха тези 4 години от записването на албума.

„Много съм доволен! Подготовката на самото събитие като цяло беше трудна, отне поне два месеца. А концертът си беше просто концерт. Имам известен опит и от предната ми банда – Mаcrophone. Но сега, на промо концерта, така бяхме глътнали бастуна в началото! Но като почнахме, хората сами тръгнаха към нас“, разказва Али. Наглед е обикновен млад мъж, без никакви претенции да е звезда, още по-малко да е разпознаваем, при все че се срещаме в търговски център. Говори със страст за всичко и много държи на планирането и изпълнението. Питам го дали вече се чувстват пораснали с появата на първия албум.

„През всичките години, откакто започнахме да свирим заедно, натисках, че докато нямаме албум, още сме аматьори. Може да е старомодно, но е програмирано в мен, че чак като имаш албум, може да имаш самочувствие. Или имаш издаден албум, или нямаш. Сега, като излезе Introverse, вече знаем какво ще се случва, какви са стъпките. И смея да твърдя, че сме една от читавите БГ банди“, казва фронтменът. 

Едва ли е било трудно за петимата от групата – Орлин, Петър, Емо, Тони и Али – да намерят своя музикален стил. Те работят в един офис в IT компания и вероятно именно това ги е настроило на една честота още по-бързо. Само Калоян – бас и саунд дизайн на бандата – не е от IT средите. От първите събирания да правят музика, през превърналите се в редовни репетиции всяка седмица, всяко от момчетата работи своята основна работа в офиса, има семейство, някои и деца, но когато се събират да свирят, всеки има готов план какво да предложи, какво да свири, какво да се прави, за да вървят напред. И не е случайно, че повечето са математици, а самият Али не се свени да нарече групата „нърдове, които обичат и дозата експеримент“. 

Експеримент, и то успешен, е и участието на Михаела Филева на промо концерта с песента Toaster. Приятната изненада изнесе парчето на различна висина и макар да е балада, публиката притихна в благоговение, защото Михаела се вля! Буквално се вплете в песента и я преживя като своя. 

„Когато с Дени от Прожектор Плюс много мислихме кого да поканим на концерта за промото на албума, вече знаехме, че ще поканим Айсел – тя е суперталантлива и за нас беше огромна чест, че само седмици след премиерата на I Come From the Futurе тя му направи страхотен кавър. Включихме и Борис Малеванов от Nocktern и Heptagram, който е близък на бандата и вкара много енергия на сцената. Но решихме да изпеем една песен и с Михаела Филева, за да счупим оковите. Но не просто „за да се отъркаме в поп средите“. Имаше риск и това да стане. Само че Михаела много добре разбира музиката, в която участва. Вкара себе си в Toaster. Нарочно не обявихме, че на концерта ни ще участва и Михаела Филева. Поехме риска алтернативното общество да повдигне едната вежда. Но ние точно за това се борим – музикалните общества да се обогатяват едно друго. Като се получи добре микс между стиловете, всички се кефят“, смята фронтменът. 

За повече приемственост не само между стиловете, но и между поколенията и медийния вкус призовава не само Али. Разбира се, че не е добре да има само 20 – 30 големи банди в България, и трябва постоянно разнообразие от всякакъв стил, за да си проличи най-после приносът на новата западна музика у нас. 

Колегиален и дипломатичен, Али разказва със страст, че се радва да слуша новите БГ банди, сред които обожава Woomb и Heptagram. „Lunik са много интересен инди поп дует. Lavasonic също, това са мегаяки проекти. Имам чувството, че живеем в паралелни реалности. В едната са групи, които са на много високо ниво. И буквално до тях застават старите кучета от времето на естрадата, които не желаят да се отворят към нищо ново, но именно тях ги пускат по радиата много повече от новата БГ музика“, споделя нещата от кухнята на музикалния бизнес Али. 

Сега е зает с щастието след концерта. Толкова се вълнува от събитието, че разбираемо е бил погълнат от подготовката. Но сега имат да разпращат винили и CD-та, които решили да издадат 3 седмици преди пускането на албума. 

„Искахме да издадем плоча и да ни слушат онлайн, защото според нас никой вече не слуша дискове. Но в някакъв момент много хора ни питаха за дискове. 

Дискове? Та кой въобще слуша дискове през 2024-та?

Той:

Тогава един приятел ми поиска да му запиша CD с песните още преди да ги издадем. Тогава усетих, че изпускаме един такъв момент, че има хора, които искат да си купят диск или плоча, купени от концерта. Така записите стават още по-ценни за феновете. И решихме да пуснем и дискове. Хората масово по света се завръщат към това да искат да притежават музиката, не само да се абонират за нея. Помня като момче как пестях пари, за да си купя новите албуми, и като съм пестил седмица-две, трябва да ги изям с кориците от слушане. Научавах и последното име от обложката“, спомня си Али.  

Но бързо се връща към реалността, че в момента цялата музика на света е на един клик разстояние. Има всичко, което си пожелаеш, но го няма „Този албум ще си го слушам, като се прибера“. 

„Сега всичко е лесно и няма филтър. Това отнема от стойността на артиста!

Той:

Посочва Али Абдала и с известна тъга споделя, че едва няколко родни радиа въртят песните им: ефирното Z-Rock и онлайн радиата BаdRock Radio на Ники Кънчев и Tangra Mega Rock, и то не заради това, че пеят на английски, колкото заради аудиторията. 

„Сега, като имаме албума, започваме заявки за фестивали, за концерти извън България. Време е да се отворим за Сърбия, Северна Македония, Хърватска. Всичко трябва да е една стъпка напред. Ние така и работим – в таблици, планове, списъци“, радва се Али на добрата организация в групата. Той пише музиката, пише и текстовете. И има ясен часови диапазон, когато музата го спохожда – 4 часа сутринта, когато обикновено се събужда. Тогава хваща телефона и си прави бързи записи. 

„Понякога ми идва идея под душа, много обичам дълго да се къпя. Силната струя по главата ми действа като медитация, много ме разтоварва. Мога да си стоя 40 минути под душа и така се ражда музика“, издава тайните си композиторът на ALI.

На следващата репетиция се пръква нещо ново. Например хит?

Той:

„Трябва да си много голям спец, за да можеш да правиш хитове. Лично аз не знам как, а бих искал. И също искам да направя едно парче толкова голямо, че да не се налага да ходя повече на работа и да си свиря за кеф. I Come From the Future се изстреля много бързо, но то беше, защото го пуснахме в пандемията. Целият свят се беше всмукал в една дупка и нямаше нищо ново и ние просто пуснахме едно парче. И имахме късмета да сме първата банда, която го направи в затишието.

Тогава всички бяха в YouTube, Facebook и песента стигна бързо до много хора. Но е много важно да знаеш къде се намираш на фона на конкуренцията на масовата музика. За това лесно може да се видят лайковете и абонаментите в социалните мрежи. Ние нямаме хит, имаме готини песни, които много си обичаме и хората също се кефят. Сега трябва много бачкане. Знаем, че сме едни от милионите музиканти по света, но вече сме на картата“, с гордост разказва фронтменът.

От записаните 15 песни в Introverse влизат 10, повечето композирани в мажор, защото Али много харесва мажорните акорди от рокендрола. 

„За в бъдеще искам да пробваме да запишем парче на 44 килохерца, за да видим дали ще има някаква разлика, просто защото сме ние. Правим си разни опити като с математиката. Особено с математика Емо и учения Орлин и като дойде и Тони, започваме да забиваме на такива теми. Музиката е математика, но то всичко е математика“, казва Али Абдала. 

С участието си на една сцена с Editors през лятото на 2024-та фронтменът сбъдва една своя мечта – да свири с една от любимите си банди. Харесва я от самото начало най-вече защото не променят стила си през годините и силно е повлиян от тяхната музика. 

Питам го дали в дебютния албум има по-лични песни. Мислех, че ще отрече, нали всичките са негово дело, но той посочи: 

„Минава много време и искаш нещо да кажеш, но не знаеш как. И в един момент ти идва – идват 3 – 4 думи и нататък идва цялата песен. Написах Don`t Hate Me на един дъх, защото знаех какво искам да кажа. Но сега най-много ми е кеф да свиря Toaster, защото виждам как хората откликват. Когато свирим по-бавно парче, има голям риск. Хората се изключват и почват да си говорят. Отиват, взимат си пиене, раздвижват се. Това сме го изпитвали от много време. Те, хората, може да са си говорили през цялото време на концерта, но на бавното парче ги чуваме и ние. Сега обаче с Toaster това го няма. Гледаш как всички са се подредили. И слушат. Това е много яко!!!“, вълнува се Али и изживява отново емоциите от концерта.

Неизбежно заговаряме за новото време, в което никой няма достатъчно търпение за нищо. Тук е мястото да се отбележат и текстовете, които имат силен социален привкус. 

„Ние, като хора на средна възраст, сме социално ангажирани. Ако си на 15 – 20, всичко ти е ново, цветно, интересно, мига, цъка. Но като си на нашите години, знаеш какво е било преди и в какво се е превърнало сега. Една от огромните причини е, че все повече се компютъризираме. Изчезва удоволствието от разговора, от обикновените неща, които някога бяха даденост.“

А кога си бил най-щастлив?

Той:

„В периода между 2005 – 2006, освен че имаше най-яките банди, а и една камара звезди още бяха живи. Тогава тръгна My Space и това отвори света за инди музиката. Никой не е правил за музиката толкова много, колкото My Space. Това тотално ми отвори съзнанието! Чух за толкова много банди. За мен това е пиковият ни период като цивилизация. Тогава нямаше социални мрежи, но още имаше това фенство, което те кара да търсиш. Да чакаш. В момента, в който дойде ерата на социалните мрежи, всичко тръгна надолу, лично за мен. Сега, като сме на нашите години, виждаш в какво се е превърнало всичко. 

Една от песните ни е със социална тематика срещу насилието и проблемите на поколенията. Don`t Hate Me по-скоро се появи след наблюдения на наши приятели, които имат балкански родители и разбирания като например: „Какъв мъж си ти, ако нямаш книжка“. Или пък са имали суперамбициозни родители, които постоянно са критикували децата си, ако имат оценка под 6. Тези хора днес са вече възрастни, но не могат да са пълноценни. И досега, когато тръгва Don`t Hate Me, ми е тягостно да пея за това. Не е от най-приятните ни песни. Не е епична, но трябва да има такива песни“, изразява гражданска позиция Али. 

Но освен добри парчета, медийно присъствие има и още нещо, което е важно за успеха на една банда. И това са живите изяви, които са изключително зависими от добра техника, добро пространство и добри професионалисти зад пулта. 

„Има клубове, които имат всичко необходимо, но смесването на пържоли с музика на големи музиканти го намирам за нечистоплътно. На нас ни трябва професионално отношение – зали с добър звук, където сцената да е тиха – това повишава в пъти качеството на изживяването. Също е важна и цената, която публиката може да плати както за билет, така и за напитки. Има клубове, в които питието е колкото билета. Ние искаме да имаме сцени, на които да правим жива музика с качествен саунд. 

Работим много в посока да прехвърлим студийния запис на живо, без да става стерилен. За нас саундът е безкрайно важен, но и много легендарни барове, като например в Лондон, имат ужасен звук. Ако ти е шумна сцената, това резонира, стават микрофонии и може да провали всичко. Но това ще го преборим. Ние винаги оптимизираме“, гордее се Али и с техническите си изисквания. 

По-важен обаче остава климатът в групата, където има фин баланс между шегичките в офиса, забавлението на репетициите и същинската работа като група.

„На нас времето ни е безкрайно важно. Много държим всеки да си казва нещата. Няма „събрахме се и реших“. Всеки си казва мнението и накрая Тони – гласът на разума – казва: „Мисля, че това ще стане“. Тогава мерим на кантара фантазии и реалност. Имаме шесто чувство за това кое става. Когато творим, музиката е за нас. Когато сме готови – музиката е за хората. Знаем, че ако на нас ни харесва, то и на другите ще се хареса.“

В изследване на формулата за щастие, се питам, а питам и Али, има ли математическа тайна.  „Преди много исках да запишем албум. Ето, записахме албум. После много исках да направим промо концерт на албума – направихме го. После бях безкрайно щастлив, като мина всичко това, защото винаги се тревожа кое как ще стане. Като мине напрежението, започваш да спиш повече, да пиеш по-малко, да се храниш по-добре. Сега съм в един от най-щастливите си периоди“, завършва талантливият баритон с очи, вперени в бъдещето.

Снимка: Али Абдала. Фотограф: Моника Бояджиева

5-те групи и музиканти с най-силно влияние върху ALI

Той:

„Когато се запознах с Кольо от Mаcrophone, той ми стовари една планина музика от Rolling Stones, Led Zeppelin, Coldplay, Muse. Реално съм отгледан от тези банди и това е една от причините нашата музика да не е точно българска. Много хора ни споделят, че не звучим като българска група. От самото начало свирим само на английски и това въобще не е коментирано в групата. Ние сме граждани на света и въобще не се определяме само като българска банда. И се гордеем с това“, завършва Али Абдала, устремен към следващите космически музикални пространства.

Снимка: Али Абдала. Фотограф: Моника Бояджиева