За роботиката, автоматизацията, иновациите и предизвикателствата, пред които е изправен пазарът на труда, разговаряме с един от съоснователите и член на УС на PARAi Кристиян Михайлов. Той притежава над 7 години опит в бизнес развитие за технологични компании, активно работи за развитие на технологичното образование у нас, консултант е по автоматизация на процеси. Лектор на Robotics Strategy Forum, Industrial Tech Forum, ментор в South East European Innovators Program.
Johnny Kim – General Director и Sae-Mi Jin – MICE Business Team Manager на Korea Association of Robot Industry
Ти си един от съоснователите на PARAi (Професионална асоциация по роботика, автоматизация и иновации), както и консултант по автоматизиране на процеси. Би ли ни разказал повече за своята дейност и мисията на организацията?
Той:
PARAi е сдружение, което обединява над 80 технологични компании, работещи в области като роботика, разработка на софтуер, решения с изкуствен интелект, автономни системи, складова автоматизация, киберсигурност, индустриална и потребителска електроника, производство на металорежещи и промишлени машини, доставка на компоненти, дронове и авиационни решения, както и обучителни организации. Мисията ни е България да се утвърди като център за развитие на високи технологии. Подпомагам мисията на PARAi, като свързвам компаниите при нас да работят по общи проекти, организирам събития, споделям ежедневно различен вид ресурси към членовете, работя с училища и университети.
Намираме се на прага на Петата индустриална революция, какви са възможностите и предизвикателствата пред света и България?
Той:
Огромна част от индустриалния свят се бори за кадри и изпитва недостиг на инженери. Паралелно с това технологиите навлизат ударно в производствата – дигитални близнаци, изкуствен интелект, колаборативни роботи. Това са само част от технологичните решения, които биват внедрявани. България не е изключение от общото правило. Дори напротив. Виждаме същите технологии да бъдат внедрявани и у нас, но с по-бавен темп. Индустриално предприятията и бизнесът генерално у нас преминават от ишлеме към производство на продукти с висока добавена стойност. Зад тази трансформация могат да се видят смяна на работните процеси, необходимостта от развоен център, преквалификация на кадрите, както и засилена автоматизация, в зависимост за коя индустрия говорим.
През последните две години виждаме навлизането на големите езикови модели, които дават нов смисъл на работата ни.
Една от целите на PARAi е да създаде взаимодействие между индустрията, академичните среди и държавните структури. Как се развива този процес и какво според теб е необходимо за укрепването му?
Той:
Множество играчи под формата на организации, НПО сектор, бизнес и държава в последните години активно работят за нов облик и визия на България. Следейки глобалните процеси през последните пет години, забелязвам три основни тенденции, които оказаха и продължават да оказват натиск в различна степен върху България – ковид, войната в Украйна, търговските взаимоотношения между Китай – САЩ и Европа – Китай.
Ако искаме да намерим своето дългосрочно място на световната карта в положителен аспект, трябва да заложим на високотехнологична икономика. Това трябва да е основната цел на всички институции, за да се справим с иначе наболелите у нас проблеми – обезлюдяване, образователен упадък и очакващата се икономическа криза. До този момент виждам симбиоза само между някои играчи в иначе фрагментираната ни екосистема. Важно е да разберем, че у нас не трябва да сме конкуренти, а партньори. Големите печеливши ще са тези, които работят заедно за завладяване на международни пазари.
Множество граждански организации са обединени около позицията, че системата на българското образование има нужда от дълбоки и бързи промени. Къде според теб са най-значимите проблеми в системата и кои са добрите примери, които трябва да следваме?
Той:
Образователните проблеми често се коментират от всяко едно управление на власт, но рядко се правят съществени промени, които да имат дългосрочни положителни последици. Най-малко вероятно е едно управление да дойде с мисията за смяна на образователния модел, да го реализира и след това да си замине. То неусетно ще си замине, защото ще се наложи да въведе непопулярни мерки.
Кривата в средното образование, за съжаление, отива все повече вляво. В същото време имаме силна необходимост от образование на няколко скорости заедно с добре подготвени учители по точни науки. Общо схващане е, че образованието е национален приоритет, а от ковид досега то е отбелязало най-високи нива на инфлация. Парадокс.
Наливат се финансови ресурси в СТЕМ кабинети, а в същото време множество училища нямат добре подготвени учители по физика, математика и химия. Все още схващането е за зубрене, а не за разбиране. Паралелките все още са с по 20 плюс деца. Как преподавател да обърне внимание на всички за 40 минути? Това са само част от силно наболелите проблеми в образованието. Ножицата между най-добрите и най-западналите училища е прекалено голяма. Необходимо е вторите да се приближат към първите, за да вдигнем общото ниво в средното образование.
Положителни примери обаче не липсват. От работата си мога да дам пример с преподаватели в Разград, Харманли, Велико Търново, Видин, където активно се работи с учениците, за да развият необходимите умения. В София имаме положителните примери на СМГ и ТУЕС, където младежите редовно ходят на международни състезания по програмиране, физика, химия и математика, печелейки множество медали. През последните години се вижда ролята на инкубатора на PARAi, Тийноватор, Mentor the Young и други, където ученици и студенти активно работят върху собствени бизнес идеи.
ЕС инвестира сериозно в иновации чрез различни програми и политики за финансиране. Къде се намира България спрямо другите европейски държави по отношение на иновациите и възползва ли се разумно от възможностите, които ЕС предлага?
Той:
България е на 38-о място в т.нар. Global Innovation Index 2024. След нас са държави като Индия, Полша и Тайланд. Очаквано Швейцария, Швеция, САЩ държат лидерството.
Един от най-силните инструменти на България в областта на иновациите се нарича INSAIT. Институтът по компютърни науки, изкуствен интелект и технологии е първият по рода си в Източна Европа, който предлага изследователски съоръжения и условия на световно ниво. Проектът на проф. Вечев успя да привлече световни имена и позиционира България на множество научни форуми.
За да се изкачваме в съответната таблица, е необходимо да инвестираме повече ресурси в създаването на подобни институти.
Робот – изложение Кореа
Каква е ролята на частния сектор в иновационния пейзаж на България? Кои са водещите отрасли и компании в роботиката и автоматизацията?
Той:
Всяка година правим доклад за успешните примери в българската индустрия. В него включваме успехите на индустрията, като разглеждаме какъв тип хардуер и софтуер се създава и интегрира.
Българските компании искат да оставят следа в индустриалната ни история и активно работят по създаването на нови продукти. В PARAi такъв тип компании са Гига Аутомата, Симоботикс, РАИС, Аутоматикс, Shelly, Насекомо и още много други, които създават роботи, машини и собствени IoT решения, подходящи за световния пазар.
Наскоро се завърна от един от най-големите форуми по роботика – RobotWorld 2024 – в Южна Корея. Какви са впечатленията ти от това посещение?
Той:
Получих покана от корейската държава да посетя RobotWorld 2024 в Гоянг. На първо място, мащабът на това събитие е впечатляващ – 45 хиляди посетители, 300 щанда с роботи, компании от 12 държави.
Секторът на роботиката в Корея се отличава с изключително бърза скорост, смела визия и възможност лесно да се намерят инженерни таланти. Корейският пазар и Азия генерално са специфични пазари, но и там може да се види как отделните производители интегрират продуктите си и предоставят работещи за индустрията решения. Впечатляващо за мен бе колко отворени са да споделят уменията си и какъв тип компоненти има в роботите им.
Южна Корея е известна със силния си ангажимент към технологиите и иновациите. Какви елементи от техния подход би могла да възприеме България, за да насърчи по-динамична среда за екосистемата?
Той:
Да привнесе модела на обучение от корейската държава у нас по технологии и СТЕМ в училищата, като заложи на активни обучения на учители. В индустриално отношение корейската държава активно подпомага индустрията, като следва техните стандарти и нужди. У нас този подход е немислим. Ние по-скоро гледаме какво е финансирането и на тази база търсим решения.
Снимка: Личен Архив
И накрая, като човек, който полага ежедневни усилия за технологичното развитие на страната, каква е твоята визия за следващото десетилетие? За каква България работиш и мечтаеш?
Той:
Представям си България, в която международните компании избират да създадат центровете си за развой вместо в държавите от Западна Европа. Представям си как българските умни устройства се състезават с тези на глобалните играчи и по нищо не им отстъпват. Представям си как родната ни индустрия влиза в топ 10 на използване на роботи на 10 хиляди работници, използвайки основно български производители.
Българските инженери са доказали, че могат да създават иновативни продукти за международни клиенти. Генерално високотехнологичната индустрия у нас работи за международни пазари, като множество компании са се доверили на българските специалисти в намирането на технологични и инженерни решения.
Работя за България, която не се страхува да покаже, че може много повече и е вдъхновена от собствения си инженерен талант.
