Личният ми път към литературата премина през дълъг процес на осъзнаване. В детството си не можех да разбера как фантастиката може да носи дълбоки социални и морални послания. Историите с измислени светове и невероятни същества ми се струваха нелепи и далечни. По-късно обаче осъзнах, че именно тези привидно невероятни истории имат силата да вдъхновяват, да предупреждават и да разкриват дълбоки истини за хората и техните отношения, ценности и приоритети.
Затова и разговорът с Марин Трошанов бе особено вълнуващ за мен – не само защото той е един от най-добрите български писатели фантасти, но и защото успява да балансира между технологиите и изкуството, показвайки, че рационалното и въображаемото могат да се допълват. Неговата работа доказва, че фантастиката не е просто развлечение, а инструмент за размисъл и промяна.
Марин е изключителна личност, която успешно съчетава две на пръв поглед коренно различни сфери – литературата и IT индустрията. С близо 20 години опит в технологичния сектор, той заема позицията на директор „Услуги, обучение и развитие за Източна Европа“ в DXC Technology, където има значителни успехи в управлението на клиентски акаунти и развитието на млади таланти.
Същевременно той е писател, който не просто успява да изгради вълнуващи светове, ами и да ги изпълни с дълбочина, смисъл и емоция. Неговите произведения, като поредицата „ЛАМЯ ЕООД“, ни потапят в история, съчетала фентъзи, мистерия и български фолклор, доказвайки, че фантастиката може да бъде едновременно забавна и социално значима. Но какво означава да бъдеш писател в ерата на технологиите и какво е общото между литературата и IT индустрията? За да намерим отговор на тези въпроси, решихме директно да попитаме Марин.
Снимка – Марин Трошанов
Какво означава да си писател днес? Смяташ ли, че литературата все още има силата да променя обществото, или тя все повече се превръща в нишова форма на забавление?
Той:
Литературата трябваше да умре преди много години. На международни форуми и събития непрекъснато сме коментирали как всички медии, които са толкова напреднали във визуално отношение, отклоняват вниманието на индивида по всякакъв възможен начин и го насочват към какви ли не въображаеми светове. Но в крайна сметка книгите продължават да съществуват, защото имаме нужда от тях. За световния пазар нямам конкретни статистики, но нашият книжен пазар според мен никога не е бил в по-добро състояние откъм разнообразие и интерес към българските книги. Другите медии не успяха да ги унищожат, дори и чрез различните формати, в които се преобразуват – като аудио- и дигитални версии. Напротив, те просто ги допълват. На въпроса дали книгите, произведенията или авторите могат да променят обществената нагласа, мненията са разнопосочни. От една страна, не толкова, колкото преди, защото гласът на отделния творец се заглушава от това огромно многообразие, но пък през социалните мрежи наблюдаваме много сериозни феномени – произведения, които се превръщат в хитове за броени дни и седмици.
Смяташ ли, че съвременната дигитална ера променя взаимоотношенията между автор и читател? И положителна или отрицателна е промяната?
Той:
Според мен технологичният напредък води до много повече възможности, аз лично гледам положително на това, което се случва. Ако мога да дам един пример: когато ние бяхме деца, бяха много известни книгите игри в България. Беше масова мания за не повече от 3 – 4 години и излязоха близо 200 – може и повече – заглавия.
Тогава абсолютно всички четяха книги игри, защото след края на социализма имаше много голям глад за фантастика и съвременна литература. И тези книги бяха като мост между юношеството и интересите на хората в зряла възраст, защото ги имаше в най-различни жанрове – фантастика, спорт, уестърн, каквото можеш да си представиш. Дори много български автори създаваха такива книги – Любомир Николов, Елена Павлова, Богдан Русев. Те бяха големи звезди сред децата, говорим за тиражи от десетки хиляди бройки. Но те нямаха никакъв досег с публиката, защото нямаше социални мрежи.
Единственият начин да се свържеш с тези хора, беше да им напишеш писмо на хартия, което отива до издателството, много от тях дори не живееха в София и комуникацията беше почти невъзможна. Говорим за времена, които не бяха толкова отдавна – края на 90-те години. Повечето от тези хора ги познавам, ние сме приятели, работили сме заедно, някои от тях са мои редактори и сме много близки. Но това нямаше да е възможно, ако ги нямаше социалните мрежи. Да се създаде такава общност, да имаш директен достъп до твореца, да говориш с него, да видиш дори как той реагира на твои ревюта, е страшно интересно. Разбира се, това крие и някои рискове, защото има доста сталкъри и хора със странни социални навици, но като цяло социалните мрежи разкриват невероятни и необятни възможности.
Снимка: Марин Трошанов
Тази достъпност не ни ли затрупва обаче? Наблюдавам напоследък една тенденция, която е резултат на все по-лесното издаване на книги и рекламирането им, вече всеки става „писател“, независимо дали има, или няма какво да каже.
Той:
В момента е много евтино и лесно да издадеш книга. Плащаш си няколкостотин или няколко хиляди лева и готово. Когато публикуваха моите първи разкази, беше някакво чудо – да видиш свой разказ в някое списание и някой художник да го илюстрира. Спомням си първата си публикация, беше малко след 2000 година, в сериозно списание, изпитах такава радост, нещо несравнимо.
Впоследствие съм имал представяния със стотици хора, големи събития, на които сме подписвали книги по няколко часа, но онова усещане – за пръв път да видиш своя творба, публикувана в истинско списание – е страхотно чудо. Сега всеки може да издаде книга, толкова е лесно. Дори виждаш, че не е нужно да издаваш книга, много хора стигат до голяма публика чрез постове, коментари или някакъв вид медийна дейност през социалните мрежи. Но както всяко нещо, това си има и положителни, и отрицателни страни. От една страна, има пренасищане на пазара, хората, които са по-бездарни и непрофесионални, разчитат на приятели и семейство да им купуват нещата или го правят просто за някакъв вид престиж.
От друга страна, качествените неща, истинското изкуство, добре свършената работа и това, което те вълнува, кара те да се замислиш и те вдъхновява, си пробива път по някакъв начин до когото трябва. Може би хубавото е, че наистина талантливите творци преди 20, 30 или повече години не биха имали възможност да стигнат до никаква публика, а сега могат. Пазарът е труден, това огромно разнообразие, бързооборотното движение на книгите, сякаш са вестници и списания, създават определи трудности. Но не знам книжният пазар у нас някога да е бил лесен.
Имаме ли все още интерес към фантастичната литература, или по-скоро вниманието ни се е насочило към книги за личностно развитие, бизнес развитие, самоосъзнаване и друг тип литература?
Той:
Фантастиката е много разностранен жанр и на много хора им е трудно да определят какво точно включва тя, бъркат я с някои нейни клонове. Тя има много имена, едно от тях е спекулативна литература и в нея можем да сложим много поджанрове. Фантастика продължава да се чете, и то много и на световно ниво, и в България. Вкусовете са по-различни от преди. Ако има един поджанр, който най-много страда от липса на внимание, това е строгата научна фантастика, което е странно, защото точно сега с пробивите в технологията се откриват огромни хоризонти. Но мисля, че този поджанр се чете по-малко от преди.
Ако преди десетилетие научната фантастика се свързваше с междузвездни пътешествия и откриване на нови светове, сега сякаш винаги присъства дигиталният елемент, свръхмощният изкуствен интелект. Но нещата се преплитат и ние виждаме как, от една страна, научната фантастика започва да добива реални изражения, което по някакъв начин преформулира интересите към нея, но това са по-трудни четива, които изискват повече дисциплина, подготовка и по-сериозен спекулативен елемент. Иначе хората четат фантастика, по-младите четат много роментъзи, романтични фантастични поредици, които са безброй в момента, не мога да кажа, че и научната фантастика отсъства изцяло. Към фантастиката много често се прибавят и хорър историите, така че ако сложим един Стивън Кинг в това число, имаш автор, който е свръхпопулярен в България и почти няма негова книга, която да не е издавана по няколко пъти у нас. Относно книгите за самоусъвършенстване – те са нещо съвсем различно.
Аз не мога да кажа дали едното зависи от другото, според мен не. Хората, които четат любовни романи и криминалета, много често не са същите, които четат фантастика. А що се отнася до наръчници за бизнес и инвестиции, например, четенето на такъв тип книги малко или много е някакъв опит за развиване на финансова грамотност, което е суперполезно и трябва да го има още на ниво образователна система, защото тук сме едно постсоциалистическо общество и като се разровиш в социалните мрежи и форумите и чуеш как си говорят хората, те непрекъснато очакват някой да им даде, да ги оправи, някой нещо да преразпредели. Остана това – да чакаме държавата. Докато моята лична философия е, че държавата трябва да създаде условия, в които човек сам да расте и да се развива.
Снимка – Корица, личен архив
Като автор как гледаш на нарастващата роля на изкуствения интелект в създаването на съдържание? Възможно ли е той някога да замени писателите, или човешката креативност е незаменима?
Той:
Аз съм изключително впечатлен от начина, по който изкуственият интелект навлезе в художественото изкуство, защото от гледна точка на генериране на изображения той надмина моите очаквания. Според мен доста художници са застрашени за своята професия. Доколко това нещо е морално, доколко са използвани защитени произведения на изкуството и по някакъв начин то ги усвоява и възпроизвежда, променя и комбинира, това са много сложни философски и правни въпроси, които тепърва ще изникват. Но в илюстрацията ИИ напредна изключително бързо и с много впечатляващи резултати.
Моите лични тестове по отношение на това дали може да напише едно добро произведение като проза, разказ или роман – сигурно ще може в бъдеще, но на този етап не ми изглежда възможно. Вече колко ще са въздействащи и дали ще се изтръгне от ограниченията, които има в момента, предстои да видим. Разбира се, аз не казвам, че художниците са заменими по някакъв начин, виждаме как изкуството на добрия илюстратор се превръща в нещо ювелирно. Аз работя с илюстратори, които все още рисуват на ръка, по стария класически начин. Това ще остане едно незаменимо изкуство, в което колкото повече труд и старание са вложени, толкова по-ценно ще бъде.
Ако изкуственият интелект започне да пише книги, които масово се четат и харесват, това ще бъде ли триумф на технологиите, или ще е началото на края за традиционната литература?
Той:
Всеки ще търси това, което смята, че е по-добро. Ще трябва да се състезаваме и да видим кой ще се справи по-добре. В конкурентната среда е така. Технологиите се развиват и не можем да ги спрем, а и не трябва. Това, че технологията прави нещо по-добре от нас или в бъдеще би могла да го направи по-добре, не е оправдание ние да я спрем.
Сигурен съм, че човечеството ще намери различни начини да се изразява. Вярвам, че една от най-трудните за пресъздаване от изкуствен интелект сфери е изкуството. ИИ най-лесно ще замени повторяемата работа, работата, изискваща анализ на данни, но чисто творческият заряд според мен трудно ще бъде изместен. Не казвам, че няма да може да създава произведения, които да са впечатляващи, но не съм убеден, че ще се стигне до такъв момент, че човешкото творчество ще изчезне или няма да бъде достойно да се съревновава с изкуствения интелект.
