Наръчник за употреба
Започваме с миниупражнение, което ще помогне да разберете колко уместен е въпросът за безпокойството за вас. Знам, че е необичайно да започна статията си по този начин, но без вашия личен опит няма голямо значение какво ще прочетете оттук нататък. Затова отделете две минути за един тест.
Оставете за момент всичко, което правите. Включете хронометъра на телефона си, след това затворете очи и мислено наблюдавайте изтичането на времето. Просто наблюдавайте, а не отчитайте в ритъма на „1, 2, 3…“. Отпуснете се и се опитайте да усетите кога ще мине за вас лично една минута, без да гледате циферблата.
След като вашата вътрешна минута изтече, отворете очи и спрете хронометъра. Вижте с каква дължина е тя.
Опитахте ли?
Ако е 65 – 70 секунди, тогава нямате силно безпокойство в момента. Освен ако не е допусната грешка поради желанието да получите „добър“ резултат.
Стойности от 55 – 64 секунди ще съответстват на леко безпокойство. Това е ниво на безпокойство, съмнение, недоверие, на което вие сте напълно способни бързо да повлияете, ако знаете как. Знаете ли?
45 – 54 секунди ще съответстват на умерена тревожност. Това е високо ниво на бдителност, може да води до объркване. По правило на това ниво е необходимо активно въздействие върху състоянието. Танцувате ли? Занимавате ли се с тялото си?
Резултат под 45 секунди ще съответства на изразено безпокойство. Тук по-скоро говорим за остра (прясна) тревожност и страх.
Симптоми:
Ако учестеното дишане, стягането в гърдите, чувството за безизходица, паниката, ирационалният страх са ваши ежедневни спътници, то е добре да знаете, че те се случват на абсолютно всички ни – в различна степен, разбира се. И това е напълно нормално. Няма нищо лошо да изпитваш безпокойство, както и страх, срам, вина и безсилие. Независимо че ни учат на обратното!
Описание на продукта:
Тревожността е вълнение без дъх. Вдишайте, издишайте, пак вдишайте. Почувствайте се неспокойни напълно и изцяло за момент, не спирайте тази емоция, почувствайте я до дъно и после продължете. Нека това не ви блокира. Истината е, че няма да е за първи или последен път, в който ще минавате през такива състояния! Никой не може да ви обещае свят без тревога. Единственото, което помага универсално, е да се отпускаме в самите случки в ежедневието. По всяко време на денонощието. Защото иначе непрекъснато сме стегнати. Телата ни са сковани, душите ни – свити.
Като нервни импулси се стрелкаме насам-натам, прегърбени и угрижени. Мислим си, че като направим двеста неща в деня, ще станем по-щастливи. Търчим след следващата цел. Зависим от това да сме добре, когато имаме повече спокойствие през уикенда. Ще напишем книгата, като имаме повече свободно време, ще живеем на макс, като съберем достатъчно пари. Засядаме в бъдещето, а тук и сега се печем на собствен мазохистичен шиш.
Тръбите на Апокалипсиса ни продъниха ушите за нарастващата тревожност. Напоследък се шумоли за това навсякъде и темата е толкова гореща, че измества дори „предсказанията за края на света от Ванга и Нострадамус“. Причините за фоновото ни притеснение се дъвчат като дъвка в лични разговори, в средствата за масова информация и във вездесъщото интернет пространство. А в алтернативните и конспиративни версии дори се надуват балони от тревожност, после се пукат естествено, без никакво отражение на общата картинка. Но дъвченето на тревожността продължава до безкрай. Без да се стига до корена на проблема. А той е очевиден – живеем в мисловно изкривяване.
Етюд-и-те на София – Иван Шишиев
Противопоказания
Защо ли? Защото възприемаме тревожността напълно погрешно. Проблемите с паник атаките, фоновата тревожност, страховите неврози идват, защото възприемаме тревогата като нещо лошо. Отричаме я, срамуваме се от нея и смятаме, че не трябва да я изпитваме изобщо, че ще можем да живеем добре, когато я няма в живота ни.
Но това противоречи на физиологичния ред в мозъка ни. Всъщност страхът е абсолютно нормална човешка емоция като радостта, тъгата, ревността, вината и т.н. Бих казал даже, че е неизбежно да не се притесняваме, да имаме негативни мисли – това е естествено закодирано в най-древната част на мозъка ни. Като се вгледаме по-внимателно в това как реално функционират нещата в човека, ще разберем, че „най-старата, рептилна част на мозъка, която отговаря за оцеляването ни и генерира негативността, е на около 300 милиона години. Докато съзнателната част на мозъка, която ни помага да мислим позитивно и креативно (нещо повече от просто оцеляване), е само на около 30 милиона години“. Негативните мисли и страхът са част от нас така, както са ръцете и зъбите ни например. Да не искате да изпитвате тези чувства, е все едно да откажете да използвате краката си или да криете кривите си зъби.
Страхът и тревожността са белег от времето, когато животът не е бил сигурен. Много хилядолетия нашите предци са живеели застрашени непрекъснато. Съществуването им е било винаги на косъм от оцеляването и това усещане за тревога е запечатано и в нас. Няма къде да го денем. Въпреки че сега малко или много животът е по-сигурен, усещаме това фоново безпокойство и е абсолютно естествено то да е в нас. Въпросът е да разбираме това и да знаем, че няма нищо лошо и опасно.
За да не ни блокират тревожността или страхът от неизвестното, е нужна тотална смяна на начина, по който ги възприемаме.
Начин на употреба на естествена тревожност
За да преодолеете проблемите с безпокойството, трябва да ви е удобно да се чувствате неудобно. Това е прословутото състояние да присъстваш, да бъдеш тук и сега. Но не просто да говориш за него, а да го изживяваш в дълбочина съвсем реално.
Наясно съм, че предлагам сериозно предизвикателство на автоматизираното ни съзнание. Но това е прекият път към интегрирането на страха в широка, гъвкава и здрава психика. Дори това е много качествен начин да бъде използван огромният ресурс от енергия, който дреме в този блокаж.
Учили са ни, че трябва или да ни е удобно, или да ни е ужасно дискомфортно! Винаги е едно от двете. Нека да поиграем и да пробваме да усетим и двете едновременно. Единство в противоположностите.
Да опитаме съвсем различен подход! Изпитваме и двете противоположни чувства едновременно: оставяме неудобството, тревожността, напрежението, стреса да се прегърнат с усещането за комфорт, с хармонизирано отвътре свидетелстване, с балансирано доверие.
Етюд-и-те на София – Иван Шишиев
Допълнителни напътствия:
Не се опитваме да спираме никаква емоция, възникнала в нас, не спираме и не замитаме никакъв мисловен процес. Просто го възприемаме като нещо напълно нормално. Преживяваме го, даваме му място, пространство, зачитаме го. Не го отблъскваме, не отричаме или не заменяме с нещо положително, а го преминаваме съзнателно 100%. Такова, каквото е. Като си казваме: „Това се случва в момента и ми е удобно да бъде така!“.
Опитайте!
СТРАХ ТЕ Е ОТ НЕЩО, НАПРАВИ ГО УПЛАШЕН, НО ГО НАПРАВИ!
Ядосвате се на нещо, ядосайте се, но не се бийте с пръчка по гърба, че сте си изпуснали нервите, а си кажете ИМАМ ПРАВО ДА ПОСТЪПЯ ТАКА! С МЕН ВСИЧКО Е ОКЕЙ! После продължете!
И така, още веднъж, как можем да култивираме комфорт с дискомфорт? Започнете, като си поставите малки предизвикателства. Това може да означава започване на трудни разговори, изпробване на нови умения или захващане с проекти, които разширяват вашите способности. Постепенно ще откриете, че това, което някога е било неудобно, се превръща в част от вашата рутина, което ви позволява да се справяте дори с по-големи предизвикателства с увереност.
Прегърнете усещането за комфорт с неудобството и вижте как това трансформира вашето пътуване. Тревожността живее в нас през цялото време и това е абсолютно естествено.
Многоуважаемият Карл Густав Юнг пише в писмата си:
Безпокойството винаги сочи към нашата задача. Ако бягаш от него, губиш част от себе си. Рискуваш да пропуснеш най-проблемната част, с която Създателят на нещата щеше да експериментира по Своите мистериозни начини. Особено ако човек не може да погледне отвъд повърхността. Независимият ум във вас е субект и обект на божествения експеримент.
Симптоми на изцеление:
И все пак, какво щеше да стане, ако можехме да имаме един ден, в който да живеем без това безпокойство? Какво би станало тогава?
Виждал съм живота си без фоново безпокойство. Осъзнах какво прекрасно семейство имам, как с моите великолепни приятели се наслаждаваме на действителността, какво гениално занимание имам, какво съм правил и постигал досега. Видях всичко това и се оказа, че животът ми е прекрасен. Такъв, какъвто е. С възходите и сгромолясванията. Разбира се, има още много за вършене, за променяне, но като цяло е истинско вълшебство!
Това преживяване ме накара да разбера как тревожността изкривява нашата визия. И когато изкривим визията за живота си, нашата представа за себе си се променя, нашето удоволствие от себе си се променя, качеството на живот се променя и ние се въртим в един и същи омагьосан събитиен кръг.
Останем ли в мисловното изкривяване „колко лоша е тревожността“ и продължим ли да отричаме страховете и тревогите си, ще живеем като герои в сапунен сериал и постоянно ще си създаваме несъществуващи драми, а още незавършили предходната, ще изфабрикуваме нова.
Непрекъснато ще се притесняваме за политически, икономически и социални лоши новини отвън. В същото време нямаме представа кой е този, който се притеснява за всичко това. Познаваме ли съзнанието, чувствата, състоянията, възприятията на човека, който изпитва тревожността? Познаваме ли себе си?
В крайна сметка се оказва, че не ние, а тревожността и притеснението живеят нашия живот. Нас там изобщо ни няма. Удоволствието е забранено.
Създадохме си свят на тотален етичен, нравствен и морален цинизъм. И в това няма нищо лошо, докато не опрем пак челно в тревожността. Цинизмът води до чувство на безизходица и реактивно мислене.
Ако тръгнем да анализираме откъде идва тревожността, ще я проследим до желанието за контрол. Едно е важно да разберем – има неща, които можем да контролираме и овладяваме. Обаче има неща, които не можем. Цялата суетня се прекратява, когато знаеш за себе си какво можеш да контролираш чрез действие, а за останалото спираш да се притесняваш. Особено когато осъзнаеш, че то няма как да се променя от прякото ти въздействие.
Накратко казано, по някаква необяснима за мен причина част от естествените чувства и състояния са приети, одобрени и поощрявани: радост, еуфория, енергичност, екстаз. А други се отхвърлят, критикуват ги и от малки сме научени да ги скриваме. Проблемът не е в нито едно от тези чувства, а в отношението към тях. Защо радостта и въодушевлението са широко обичани, а тревожността, тъгата и срамът са низвергнати? Не разбирам откъде е започнало това нелогично разделение. Здравето ни в бъдеще много зависи от това да съвместим всички тези чувства, с които боравим. Да им дадем пространство и нищо да не скриваме. Проблемите идват, когато му се съпротивляваме и го натрупваме, не го изразяваме в момента на възникването му, а го потискаме. Тогава идват дисбалансът и паник атаките.
Ще повторя още веднъж: тревожността е толкова нормална, колкото са и завистта, и състраданието, обидата и гневът. Няма нужда да крием нито едно от тях. Всичко има своето място в калейдоскопа на съществото ни. Спасението е в пълното позволение и капитулиране пред нещата, на които не можем да влияем, и нещата, на които можем. Да правим разлика между тях! Това си заслужава усилието и неизбежно качеството на живота става съвсем друго. Ежедневието е пътят за израстването. Следвай пътя си!
Етюд-и-те на София – Иван Шишиев
