Има живот и след насилието!
Има ли смисъл да се говори за насилието? Страх ли ни е? Срам ли ни е?
В народопсихологията на българина има една специфичност – не говорим за нещата, които не искаме да ни се случат. Не говорим и за нещата, които биха ни изложили пред другите, пред съседите, пред обществото. По този начин все едно лошото никога не се е случвало.
Думата жертва е ужасна. Да определяш сам себе си като жертва, означава да се вкараш в предварително подготвен капан. Да те сочат, поучават, наставляват и все да си виновен. Не само се чувстваш зле заради изживяното, но и трябва да се срамуваш, че не си предприел мерки по-рано. Но как? Кой да ти даде пример или съвет, като всички живеем в псевдообщество с псевдощастлив живот? Откакто се появиха социалните мрежи, нещата съвсем отидоха по дяволите. Там определено всички трябва да сме красиви, щастливи, с най-перфектните любовни отношения, красив дом, съвършени деца и задължително почивката трябва да е с палма и коктейл.
Физическият насилник оставя видими белези, а психическият – нищо! Само едно разбито, несигурно и изнемощяло човешко същество, което трябва да събере себе си – парченце по парченце, за да бъде отново човек.
Как функционира емоционалното насилие и защо не успяваш да си тръгнеш навреме?
Емоционалният насилник може да е мъж или жена. Насилието няма пол, раса или възраст. То присъства като невидимо трето същество в една връзка. То е изкусен манипулатор, чаровен и харизматичен, докато не се усетиш и не започнеш да се противиш. В началото стъпва леко и опипва почвата, за да се довериш и да споделиш най-съкровените неща за себе си, докато не откриеш слабите си места – точно тези, които „той“ след време ще използва, за да те уязви по най-жестокия начин.
Фотография – Иван Димитров
Насилникът е като котка, която дебне и обикаля около жертвата си – стъпва внимателно, умилква се, гальовен е, докато не покаже нокти и не раздере сърцето и душата ти. Защото обидите винаги са качествени и право в целта и винаги си недостатъчен. „Ти не си добра майка!“, „Ти не ставаш за мъж!“ – не изкарваш достатъчно пари, професията ти е никаква, образованието ти е глупаво, ти самият си глупав и не можеш да вземеш сам правилно решение – и още, и още. Всяко действие или бездействие бива подлагано на обиди.
Но. Има едно голямо НО! Цялото това агресивно поведение е съпроводено с „любов“. Криворазбрана, грозна, отвратителна представа за любов. Това е НЕЛЮБОВ! Защото истинската любов не боли. Тя създава, а не разрушава. Тя дава криле, а не ги изгаря! Любовта е лекарство за раните, а не болка. Ето това не могат да разберат хората, които не си тръгват.
Заради годините, в които са живели потиснати и недостатъчни, те са приели, че не стават за нищо, и са повярвали, че сами не могат да се оправят в живота. Те вярват, че единственият им шанс за пълноценен живот е НАСИЛНИКЪТ.
Не е вярно, че ЕМОЦИОНАЛНИЯТ НАСИЛНИК избира слаби хора. Точно обратното – той избира такива, които ще са предизвикателство да бъдат подчинени. Много често психологическите насилници си избират успели жени – с кариера, с хубава професия, с таланти – тогава те могат да се развихрят в пълен обем и да мачкат и потискат една наистина успяла жена, докато не я превърнат в своя жертва. Сама, тъжна и страдаща.
Тези хора не са емпати – не изпитват болка от твоята болка, не страдат за това, че ти страдаш. Точно обратното – твоите чувства и слабост ще станат обект на подигравка и нова агресия. Често може да чуеш реплики като „хайде, плачи, ти друго не можеш“, „стига си плакал“, „истинските жени/мъже не плачат“, както и да ти се подиграят за това, че в някаква минала ситуация като човек си показал слабост.
Емоционалните насилници признават единствено и само своята правда – те не уважават мнението на другите. Те са винаги прави – във всяка ситуация, във всеки спор. Няма друга истина освен тяхната.
Обичат реда, в което няма нищо лошо, но… тук идва голямото НО – както те го искат, според правилата, които те налагат. „Ще простираш така“, „ще подреждаш чиниите така“, „четката за зъби седи тук“. И ако тези правила се нарушат и нещо мръдне от рамката – те агресират, започват викове и обиди за това, че човекът срещу тях е недостоен и некадърен да спазва прости правила. Това не са хора, които обичат реда. Това са хора, които обичат контрола.
Фотография – Иван Димитров
Те имат право да те критикуват, но ти никога нямаш тези права! Намират слабото ти място и те атакуват точно там с голяма наслада, за да те накарат да се чувстваш зле. Много е важно, че тук не говорим за конструктивна критика от рода „ти направи това, не е зле, но следващия път опитай еди-как си, може пък да стане по-добре“. Насилникът критикува със злост, за да те накара да се чувстваш зле. Какво обаче би станало, ако вие отправите критика? Само опитайте – ще бъдете обвинени във всички смъртни грехове… мноооого са тънкообидни, и то на пръв поглед за глупости, но за тях те са много фатални.
Ако по някаква причина разпознавате себе си в подобни отношения с друг човек, може би сте се обвинявали – „как можах“, „как се излъгах“, „защо му повярвах“, трябва да знаете, че вие НЕ сте виновни. Признайте го пред себе си. Извикайте го, за да излезе от вас.
Психологическият насилник в началото е очарователен – това е проблемът. Те знаят как да се държат, те имат нужда да им се доверите, да действате така, че те да са добре. Когато доверието в една връзка се увеличи, те действат тогава и показват разрушителното си поведение.
Способни са да бъдат перфектните изнудвачи – обичат да карат хората да действат според това, което за тях е добре, и според интересите им. Ако обаче не можете да им дадете това, от което имат нужда, или не им свършите услугата, за която сте потърсени – то тогава ще ви накарат да се чувствате виновни за това, че сте им отказали или не сте имали възможност да им помогнете. И точно тази ваша моментна невъзможност ще ви бъде натяквана винаги!
Ако някога сте се заблуждавали, че емоционалният насилник съжалява за обида или действие… избийте си го от главата – това няма как да стане!
Емоционалният насилник не съжалява за думи или действия. Може някой път да каже, че съжалява, което силно ме съмнява, но не съжаляват истински. Това са хора, които злоупотребяват психологически с емоциите на своя партньор, но и разширяват зоната на действие на насилието върху децата, колегите, подчинените, домашните любимци.
И ако си мислите, че можете да ги поправите, запомнете, че това са жестоки и нечувствителни хора и това е невъзможно. Но пък със сигурност, ако си тръгнете или предприемете крайни действия, ще се изкарат най-голямата жертва в ситуация, в която всъщност те са наранили с действия и думи. В такива моменти нерядко вкарват реплики като „ти не ме обичаш, затова предпочете твоите приятели или твоите родители“.
Емоционалните насилници имат нужда да чувстват превъзходството си над другите и да ги контролират. Но вътрешно те са несигурни и ако вие счупите модела на влияние, ще промените играта. И когато това се случи, никога не се връщайте назад, защото, ако усетят, че са ви загубили, има два варианта: да станат много съблазнителни, за да ви омаят да се върнете обратно, или да станат още по-агресивни и да ви върнат със заплахи.
Може би в някои редове познахте действията на свои партньори, роднини, шефове, но как ще действате и дали ще промените живота си – това е изцяло ваш избор.
Аз не съм психолог и всичко написано няма претенция за научност, но пиша от първо лице. Години наред изучавах психологическия насилник и със сигурност мога да заявя, че той никога и за нищо на света не се променя. Така че ако искате да живеете истински – в любов, в щастие, без страх и насилие – бягайте веднага и далече от тези хора. Част от тези редове, но и още много, можете да откриете в книгата „Безупречен дом“.
Защо написах книгата „Безупречен дом“?
Това е вик. Вик към някого, който и в момента се чувства недостатъчен, който е бил и бива тъпкан и унижаван заради всичко, което е. Ей, ти – имаш право да бъдеш щастлив! Такъв, какъвто си! Насилникът никога не се променя, може временно да отстъпи, може временно да открие друга жертва – но винаги си остава насилник.
Човек се ражда, за да бъде щастлив, и от всеки един от нас зависи да си го извоюваме! Небето е синьо, звездите са красиви, залезите са магнетични, пролетта е опияняваща, а есента е топла – ето тези неща преставаме да усещаме и виждаме, когато живеем в страх.
Вижте ги, усетете ги – има живот и след насилието!
Фотография – Иван Димитров
