Никога преди в човешката история не сме разполагали с толкова информация, която можем да получим мигновено. Можете ли да си представите каква е разликата между това да излезеш от вкъщи сутрин и цял ден да мислиш само за личните и семейните си ангажименти, както и за работата си, и това да си обсебен от мисли за военни конфликти, катастрофи, местни проблеми, абсурдни изказвания на политици, както и нечии лични истории, достигнали до нас благодарение на социалните мрежи? Цяло чудо е, че повечето хора успяваме да се запазим в относително прилично психично и физическо здраве. Повишаването на нивата на агресия в последните години не е случайно и не зависи само от „възпитанието вкъщи“. Зависи от общото състояние на мозъците ни, а то е подложено на невъобразимо много негативни стимули.
Има и друг много съществен компонент в ежедневието ни. Никога преди не сме имали възможност да се свържем толкова лесно и да поговорим със съвършено различен човек на отдалечена точка на света. И нещо много важно – никога преди не сме можели да влезем в толкова много спорове, да прочетем такъв обем думи, които не харесваме, и да усетим към себе си отношението на толкова хора едновременно.
Питате ли се защо обществото ни се поляризира толкова много в последните години почти на всяка част по земното кълбо? И аз се питам.
Снимка: Unsplash
И намирам отговор в комбинацията от пулсиращите ни от информация мозъци и това, че буквално във всяка секунда можем да се противопоставим едни на други в социалните мрежи. И дори ние да не го искаме, винаги се намира тема, медия, събитие, което някак да ни поведе в такава посока. Не виждам как, при цялата тази негативна информация, мозъците ни да не създават трайното усещане, че сме под някаква угроза и живеем в несигурност. Независимо дали на рационално ниво, смятаме, че сме успели да си уредим нещо като сигурен живот. От едната страна е това – усещането, че „сега всеки миг, всеки час“ се случва някаква трагедия или несправедливост. Както и че хората, от които зависи управлението на света, са малко… компромисни, да го наречем. И още по-лошо – че дори тези хора не могат да поемат контрол върху процесите, които движат историята. А това са едни от най-рушащите човешката психика усещания – несигурност, беззащитност, липса на контрол над събитията.
Потокът от информация ни дърпа към себе си – имаме чувството, че се случват толкова много неща, че ако за малко останем неинформирани, ще изпуснем нещо. Хората коментират, знаят, вълнуват се. Трябва да знаем и ние. Не трябва да сме като невежите хора, които нищо не разбират и не са информирани. Това даже не е информационен поток – това е водовъртеж, който те завлича и прави всичко възможно да не се успокои, за да не изплуваш от него и да се спасиш.
От другата страна стои възможността всяка минута не само да се подразним от някого или нещо, но и да усетим как някой се дразни на самите нас. Това последното е голяма тежест, която се подценява. Направете си експеримент – някой път в група от 4 – 5 души сложете един срещу всички и нека всеки му каже нещо негативно. После го попитайте как се чувства. Много хора ежедневно причиняват на другите и на себе си точно това в социалните мрежи.
Едно от най-важните неща за психичното здраве е да се усещаме като част от общност. Така се чувстваме принадлежни, защитени, подкрепени.
И точно от това се ограбихме постепенно и някак неусетно през последните години, при това с активната подкрепа на социалните мрежи.
Влязохме в тях, видяхме колко хора имат различни мнения от нашето, чрез удобството на онлайн комуникацията си позволихме безобразен език и отношение едни към други. Преживяхме колективната травма на пандемията, задълбочавайки тези процеси между нас. Но желанието да сме принадлежни към общност, си остана. И така се появиха радикализираните, капсулирани общности. Хора, подкрепящи различни мисловни течения, които се обединяват около вярванията си и – от една страна – се насъскват (да, това е глаголът) едни други колко са прави, а от друга – влизат в интеракция с инакомислещите само за да създадат конфликт с тях.
Вярвам, че читателите на тази статия са интелигентни и културни хора. Е, моля ви, помислете си – не сте ли самите вие в капсулирана интернет общност и не таите ли сериозна неприязън към някакви други хора, които не изповядват вашите вярвания?
Един човек може да си съществува съвсем мирно, да не гледа на себе си като на радикален и въпреки това поведението му да е устойчиво капсулирано и конфликтно.
Знаете ли кое е основното свойство на конфликтите? Да ескалират. Ако отговориш на конфликта с конфликт, това само подсилва отсрещната страна да те надскочи в остротата. Според вас от колко спорове в социална мрежа се е родила истината? Аз още не съм видяла такъв резултат. Можем да прибавим още няколко фактора към нашето постепенно потъване в плаващите пясъци на социалните мрежи, където можем да говорим с всички, но колкото повече говорим, толкова по-малко се разбираме.
Снимка: Unsplash
Инфлуенсъри, опиниън мейкъри, известни личности, политици
Огромно количество хора, слугуващи на Негово Величество лайка. За да те забележат, трябва да публикуваш нещо различно, нещо, което да бодне окото на потребителите като борова игличка. Трябва да им създадеш мнение, отношение, т.нар. engagement – да ги извадиш от темите в техния живот и да се ангажират с твоите теми. Да ги накараш да повярват, че твоите теми са всъщност важни за тях. По колко пъти на ден виждате нещо, на което реагирате с действие или само с мисъл? По колко пъти на ден виждате коментар от съвършено непознат човек и това провокира съзнанието ви да мисли за този коментар?
А пробвали ли сте да създавате инфлуенсърско съдържание? Повярвайте, отнема време. Отнема много време за измисляне, реализиране, за преглед на успеха на съдържанието, за следене на конкуренцията… Мислили ли сте какви мотиви може да има някой да произвежда съдържание за социалните мрежи, като отделя толкова много време и ресурси за това? Според мен има няколко възможности. Първата и най-благородна – този човек наистина има да каже нещо, счита го за важно и иска да го разпространи. Само че, за да си инфлуенсър, трябва да произвеждаш съдържание ежедневно. Трудно ми е да повярвам, че тази въртележка не отдалечава човек от каузата му и не го приближава много повече до смисъла на алгоритмите. Познавам единици хора, които просто публикуват, защото имат какво да кажат. И те доста се различават от инфлуенсърите – искрени са и не са напълно консистентни в публикуването. Защото и в живота е така – искрените мнения понякога се променят, не излизат от нас в точен час и невинаги носят масово одобрение.
Следваща възможност е това да се прави за „слава“. Не мога да коментирам това, нямам представа какво ценно носи популярността в човешки план. На мен ми се струва адски изморително маса хора да те оценяват всеки ден. И неособено смислено, но може би аз не разбирам. Случаите, когато славата е вторична – следствие от това, което човекът е сътворил, не влизат в тази категория. Но тези случаи май стават все по-малко, откакто социалните мрежи започнаха да господстват.
Не можем да пропуснем мотивацията това да се прави за пари, разбира се. В никакъв случай не осъждам подобна мотивация, аз също не бих имала против да изкарвам повече пари. Но като потребител логиката на това да гледам как всеки ден някой „споделя“ нещо, защото иска да изкара пари, ме кара да чувствам отношенията си с инфлуенсъра малко неискрени.
И накрая – може би тези хора нямат какво друго да правят или не могат да се реализират по друг начин. Живи и здрави, то Бюрото по труда не е приятно място така или иначе…
Що се касае до всякакви „анализатори“ по социалните мрежи… Имам висока доза увереност, че ако това не се прави с цел изкарване на пари по някакъв начин, е просто едно морално самозадоволяване. За което не мога да кажа нищо лошо, защото самата аз често го практикувам. Мога само да кажа, че не съм сигурна дали аудиторията на анализите по социалните мрежи наистина печели нещо в замяна на времето, което им отделя. Със сигурност обаче постоянно печели участие в задълбочаващия се процес на капсулиране, за който писах по-горе.
И ето ни тук – при политиците. Признавам, аз доста ги гледам и чета. Правя го уж за да съм информирана. Единственото, за което успявам да се информирам обаче, е колко не си вършат работата и постоянно се опитват, с помощта на социалните мрежи, да превърнат своята некомпетентност в нещо друго. Да ни убедят, че темата на деня е кой с кого какво си е казал, а не качеството ни на живот например. И между другото, те също си следят лайковете и се чудят колко точно остра борова игличка да извадят, за да ни боднат в окото. И то така да ни боднат, че да започнем да спорим помежду си, докато техният керван си върви.
А какво да кажем за медиите? Не им е лесно и на тях – между лайковете, влиянията, с които трябва да се съобразяват, склонността на аудиторията да чете все по-малко и по-малко, да клика на скандалното, и да следват своя собствен морален компас, се получава един миш-маш от новини и анализи, сред който ние сами трябва да се ориентираме.
Колко хора имат време да прочетат за една тема в различни медии и да си съставят мнение след това? Да не говорим за събиране на информация, която не е от медии… Малко. Защото трябва и деца да се гледат, и сметки да се плащат. А темата далеч не е една. Затова царуват кратки новини, мемета и избрани аудитории. Имаме и тролски ферми, платени и неплатени клакьори и всякакви способи за поляризация между хората. И много е важно да отбележим, че това са нарочно измислени способи. От процеса на разделение между нас има полза за някого.
Но най-вече – царуват алгоритмите. Всички ги знаем – показват ни съдържание, подобно на това, което ни харесва. За да не се случи, не дай боже, да не ни хареса какво виждаме в съответната мрежа и да излезем от нея. Понеже алгоритмите не са създадени на нас да ни е добре, да сме по-информирани или (абсурд) да има някаква социална справедливост. Те са създадени, за да стоим в мрежата. За да се ядосваме, да кликаме, да коментираме, да се ангажираме, престоят ни там да остави следа в съзнанието ни и да мислим за тази мрежа. Алгоритмите също така заглушават информацията по определени теми и я засилват по други. Много трудно може да усетим, че определена информация се заглушава, в случай че изобщо не я виждаме. А мисля, че последните метаморфози на г-н Зукърбърг, който променя философията си за свободното слово според това кой е на власт, показаха, че информацията не се заглушава или усилва в името на истината.
Да не говорим колко увреждащи схеми се рекламират свободно по мрежите – секти, финансови измами, антиобществени вярвания и всякакви подобни.
За тези, които притежават социалните мрежи, и за тези, които имат влияние в тях, ние представляваме пари и вот. А общност, която не е разделена, се използва по-трудно. Има някаква огромна ирония в това, че най-големият инструмент за информация и свързване между хората – интернет, постепенно се превърна в начин да навредим на психичното си здраве и на обществените процеси. Затова не се сърдете на джензитата, че не се интересуват от темите, които вълнуват нас, по-възрастните. Нека бъдем честни – от толкова вълнения по тези теми какво постигнахме ние?
Снимка: Unsplash
Позволете ми да задам няколко важни въпроса:
Как да оцелеем в свят, в който имаме социална мрежа с 3,7 милиарда активни потребители и всичките те имат МНЕНИЯ? В деня, в който пиша тази статия, Марк Зукърбърг – синът на нуждата и бащата на възможността непознати хора да обменят дезинформация от всяка точка на света – празнува 21-вия рожден ден на „най-голямото си дете“. Да му е честито.
Или в свят, в който шефът на социална мрежа с 650 милиона потребители страстно желае не само да върти своите високотехнологични бизнеси, но и да се меси във вътрешната политика на държавите „от Ванкувър до Владивосток“?
Или когато медиите работят за кликове, а кликовете работят за собствениците им?
Или при наличието на изкуствен интелект, за който не сме сигурни кой го управлява, как ще го управлява и докога ще успява да го прави?
Честно казано, струва ми се, че ние ще оцелеем… Само не знам как, докато оцеляваме, ще спрем света да не се катурне в посоката, в която го засилват най-гръмогласните и арогантните сред нас. Инерцията им е сериозна и някак изненадваща, а увереността им е просто потресаваща. Действат с такава скорост, сякаш не е имало вчера, а утрето им е гарантирано.
Е, какво да правим?
За съжаление, не знам какъв точно е начинът да спасим света от дезинформация, некомпетентни решения и врагуване между интернет потребителите. Но бих предложила няколко модела на поведение, които биха помогнали. Да тръгнем от индивидуално към обществено ниво.
Социалните мрежи не са истинско място. Там трудно ще намерим истината, още по-трудно ще успеем да се преборим за нея. Най-много да вдигнем кръвно. Може би, ако успеем да ограничим малко участието си в тях, ще успеем да лимитираме и тяхната значимост. Казвам последното, защото имам чувството, че ако скоро не намалим тяхната значимост, ще се окаже (то вече се оказва), че светът се управлява от измислени герои, издигнати нависоко от задълбочаващото се разделение между нас и от… алгоритмите. Колко хубаво би било, ако ползваме мрежите само за да се свързваме с близките си и да намираме полезна информация, нали? Тогава бихме оставили политическите спорове на тролските ферми и на хората без работа и бихме живели много по-добре.
За съжаление, дори и да се смятате за устойчиви към прекомерно ангажиране със социални мрежи, процесът на ограничаване на тяхното използване и влияние е много труден. В някои случаи дори може да се сравни с отказване от зависимост. Но в името на по-доброто ни индивидуално и групово психично здраве – като че ли си струва.
Има два много важни въпроса, които да си зададем, когато се опитваме да променим нещо в установените си навици. Първият е „Какво ми дава това?“, а вторият – „Какво губя, ако го няма това?“.
Ако пожелаете да влезете в личния експеримент, който ви предлагам, правете си накрая на деня или на два дни равносметка какво сте получили от присъствието си в някоя социална мрежа. Станало ли ви е по-добре, че сте там? Научихте ли нещо? Научиха ли нещо от вас? Срещнахте ли приятел? Купихте ли си нещо полезно? Казахте ли нещо, от което да ви стане по-добре след това? Спечелихте ли нещо, или някой спечели от вас?
И след това се запитайте за какво друго можеше да употребите времето, което сте прекарали в социалната мрежа. Ако ви хрумне нещо по-смислено и успокояващо – действайте.
Ако сте прочели дотук – моля, последвайте ме в социалната мрежа, която ползвате най-много, аз имам профили навсякъде – Nadia Bright. Благодаря!
