Историята на Катя Тричкова е за смелостта, за личния избор и за отговорността, която всеки от нас носи. От юрист и страстен любител на киното днес тя се издигна до нивото на успешен кинопродуцент с номинация за „Оскар“. Пътят към този успех е граден стъпка по стъпка, а признанието е съвсем закономерно и напълно заслужено. Женската сила, дипломатичността, отзивчивостта, личната отдаденост и най-вече моралът са сигурните карти в печелившото тесте на Катя Тричкова.
Днес тя е мозъкът и сърцето на продуцентската кинокомпания, зад която стоят заглавия като: „Уроците на Блага“, „Посоки“, „Съдилището“, „Тихо наследство“, „В кръг“ и др.
Спокойно можем да кажем, че тя е най-успешната жена продуцент, с най-последователна кариера и най-голям размах. Горди сме, че тя се съгласи да даде едно от първите си интервюта след толкова важната номинация за късометражния филм „Човекът, който не можеше повече да мълчи“ в надпреварата за наградите на Академията.
(Интервюто е взето преди церемонията на „Оскар“-ите!)
Снимка – Катя Тричкова и Небойша Слиепчевич с наградата „Златната палма“ в Кан
Здравей, Катя, логично е да те попитам – очаквана ли беше тази номинация? Изненада ли ви, или целенасочено се стремяхте да стигнете до нея? Разбира се, и „Палмата“ някак създаде очакване.
Тя:
Номинацията на „ Човекът, който не можеше повече да мълчи“ беше изненада, но и огромно признание. Разбира се, след феноменалния успех на филма – спечелването на „Златната палма“ в Кан, наградата на Европейската филмова академия, номинацията за „Сезар“, както и селекцията на близо 100 фестивала – имахме надежди. Но въпреки всичко самата номинация дойде като изключително приятна изненада. Това е чест и доказателство, че филмът продължава да вълнува и намира своята публика по света.
Какво за теб като продуцент означават тези награди и номинации?
Тя:
За мен като продуцент тези награди и номинации са доказателство, че доброто кино и силните истории винаги намират своя път. Те вдъхновяват, вълнуват и остават дълбоко в сърцата на хората. Да видя как нашият филм получава такова признание, е не просто радост, а и потвърждение, че упоритата работа, страстта и вярата в изкуството имат смисъл.
Това е и награда за невероятния талант и отдаденост на режисьора Небойша Слиепчевич, хърватските продуценти Даниел Пек и Катарина Припчич, както и на целия екип и актьори на филма. Бях свидетел как българските професионалисти работеха неуморно и със сърце – костюмографът Гео Карл Павлов, гримьорът Магдалена Бояджиева, звукорежисьорът на терен Веселин Зографов и неговата асистентка София Жечева, асоциираният продуцент Кристина Самсарова, звуковият дизайнер Иван Андреев и неговият екип: Александър Симеонов, Цветан Кадийски и Иво Нацев.
Това признание е и за тях – за всеки човек зад кадър, който допринесе за магията на този филм.
Снимка: Катя Тричкова< киномания снимка Георги Ангелов
Дали копродукциите са успешното решение за „малки“ кинематографии като нашата да бъдат забелязани?
Тя:
Копродукциите безспорно са едно от най-успешните решения, и то не само за „малки“ кинематографии като нашата, които искат да бъдат забелязани. Те са широко разпространена практика в цял свят, защото не само осигуряват по-големи финансови възможности, но и дават шанс на филмите да достигнат до по-широка публика.
От личен опит мога да кажа, че копродукцията не е просто начин за финансиране – тя е мост между различни култури. В процеса на работа виждаме как хора от различни националности обединяват силите си, за да вдъхнат живот на една история, а това е изключително вдъхновяващо. Нашият филм е ярък пример за това – благодарение на международното партньорство той получи шанс да бъде видян, оценен и отличен на престижни фестивали. И съм изключително горда, че името на България и на Националния филмов център присъства там.
Как намираш партньори или те те намират за правене на успешни копродукции?
Тя:
Това е взаимен процес. Определящи са нуждите на проекта – дали историята е свързана с конкретно място, или дали дадена държава може да допринесе – и с какво – за неговата успешна реализация. Намирам партньори на международни филмови форуми, по препоръки на приятели продуценти, а понякога и съвсем случайно. Например покрай късометражния филм се запознах и в момента съм в отлични отношения със словенските и френските продуценти. Досега не сме работили заедно, но вече обсъждаме бъдещи проекти.
Много е хубаво, че тук, в София, в рамките на „София филм фест“, имаме такъв форум за копродукции – Sofia Meetings. Това е престижно и уважавано събитие, ръководено от Мира Сталева, което дава голям шанс и на българските продукции, които търсят партньори.
Снимка: Кадър от „Човекът, който не можеше повече да мълчи“ режисьор – Небойша Слиепчевич
С какво сценарият на „Човекът…“ те спечели? Какво важно казва той и кой трябва да го чуе?
Тя:
Сценарият ме спечели с това, че разказва тази история от позицията на мълчаливия свидетел на едно престъпление. Той не иска да мълчи, но е уплашен. И когато един от пътниците – Томо Бузов – се изправя насред това мълчание и казва: „Не може да постъпвате така…“, осъзнаваш още по-силно колко трудно, но и колко важно е да реагираш в една ситуация на неправда.
Това е история за смелостта, за личния избор и за отговорността, която всеки от нас носи. В същото време тя поставя и една сложна морална дилема. Най-хубавото в сценария е, че той не е дидактичен, не заема позиция, не обвинява, а вместо това провокира всеки сам да си зададе въпроса: „А аз как бих постъпил в тази ситуация?“.
Ти си едно от лицата на силните жени в киното, част си от българската организация „Ева“. Силни ли са българските жени? Конкурентни ли са на мъжете? Има ли нещо, с което ги превъзхождат?
Тя:
Много ти благодаря за високата оценка. Вярвам, че в България има изключително силни жени, а едно от най-красивите им предимства е тяхната нежност. За мен силата не е в надмощието или конкуренцията, а в умението да бъдем себе си и да отстояваме ценностите си с достойнство. Никога не съм усещала нужда да се състезавам с някого, нито да доказвам превъзходство. Вярвам, че най-важното е уважението – когато го има, ние сме не съперници, а партньори, които могат да се допълват.
Вярваш ли в културната дипломация?
Тя:
Абсолютно. Вярвам, че чрез културата можем да водим диалог, който далеч надхвърля политиката и географските граници, историческите наслагвания и социалните различия.
Можем ли чрез изкуството (си) да влияем на обществото?
Тя:
Изкуството има силата да провокира, да вдъхновява и да задава въпроси. То често дава нова перспектива на действителността, карайки хората да се замислят, да чувстват и дори да действат. Вярвам, че когато изкуството е искрено, когато идва от дълбок творчески порив, то може да предизвика промяна – в мисленето, в нагласите, а понякога и в самото общество.
Каква е ролята на киното днес? Може ли да бъде морален/етичен коректив?
Тя:
Киното, поради своята достъпност, е изключително мощен инструмент – чрез една силна история можем да дадем глас на онези, които често остават нечути, да осветлим важни социални теми и да докоснем зрителите на емоционално ниво. Може ли киното да бъде морален или етичен коректив? Зависи. То не трябва да поучава, но може да провокира размисъл. Когато един филм е искрен, когато е създаден с отговорност и нужда да се разкаже истината, той може да накара зрителите да почувстват и да поставят под въпрос света около себе си и да катализира по-високо ниво на осъзнатост.
Има ли криза в доброто кино? Има ли заплаха от индустрията на забавлението да го погълне?
Тя:
Киното е доста динамично развиваща се индустрия. След пандемията от ковид нарасна интересът към комерсиални продукции, ориентирани предимно към забавлението.
Въпреки това аз вярвам, че добрите филми винаги ще имат своята публика. Истинското кино, онова, което оставя следа, никога няма да изчезне. И докато има хора, които търсят смислени, дълбоки и провокиращи мисълта истории, доброто кино няма да изчезне – просто ще трябва да намира нови пътища, за да стигне до зрителя.
За какво мечтаеш?
Тя:
Мечтая си да продължавам да работя с вдъхновяващи режисьори, с които заедно да откриваме и създаваме нови светове, да продължавам да се уча и да се развивам. И разбира се, мечтая българското кино да получава все повече признание на международната сцена, защото знам, че имаме таланти и силни истории, които заслужават да бъдат разказани.
Как се готвиш за Церемонията? Какво ти предстои да свършиш дотогава?
Тя:
В момента съм фокусирана върху завършването на няколко текущи филмови проекта и работата си по нови, включително новия проект на Небойша Слиепчиевич, около който се обединяваме същия продуцентски състав.
Относно Церемонията – все още не знам дали ще присъствам на нея и това не е най-важното, а това, че независимо от резултата, тази номинация вече е огромно признание и възможност за нови перспективи.
Снимка: Плакат
