Напоследък все по-често ми се случва да плача над книга. Заравям се с цялата палитра от емоции в четенето, преживявам дълбоко и разтърсващо всяка описана емоция, вживявам се във всяка ситуация и сякаш това е като спасително хапче, което взимам постоянно. И сега ще ви изненадам – не чета любовни романи, нито исторически мъчителни саги. Нито се занимавам с биохимия или тежка математическа наука, от която, казват, ти идва да ревнеш. 

В научните книги и тези за популярната за периода ни самопомощ How to… има толкова много прозрения, които не са ме сполетявали нито при четенето на световната класика, нито на поезията, която и досега силно ме вдъхновява. 

И тук се запитах: как така плача над научни факти, които описват нашето време? Как така разпознавам себе си, като чета психологически текстове точно както студентите по медицина „преболедуват“ всяка диагноза, за която учат? Но независимо какво четем, всички ще потвърдим, че в книгите човек търси отговори. 

Снимка: „Етюд-и-те на София“. Фотограф: Иван Шишиев

100%

Книгата открай време е най-тихият приятел и мястото, където ще намерим решения или пък емоционален отдушник. На фона на яростната конкуренция на онлайн съдържанието, онлайн платформите за филми, кино, телевизия и всички възможни развлечения книгите успяват да запазват своя дял в потребителската кошница. Все още е спорно дали аудиокнигите спадат към четенето, но потребителите на този вид услуга твърдят, че са „чели“. И макар да е неясно колко от закупените книги реално се прочитат, все още те са ценен комуникатор между хората. 

С книга като подарък може да отправим неповторими послания към получателя. Книгата има скрити семантики, но най-вече книгата е памет. И то дълговременно и многослойно. Спомнете си само книгите, които сме чели като деца или като младежи – как имат своя различен прочит във времето – точно както различен е вкусът на старото вино. И това е най-хубавото – че книгата тихо чака своя ред да бъде разлистена и погълната като щастливото витаминче за деня. 

Какво обаче чете българинът днес? След наградата „Букър“ за „Времеубежище“ книгата на Георги Господинов втора поредна година е най-продаваната за 2023-та и 2024-та. Това е повече от похвално – български автор да успее да пробие на фона на преводната литература – и е повод за гордост. Безспорно. Съвременните български автори като Виктория Бешлийска, Мария Лалева, Людмила Филипова са редом по интерес и популярност с вече споменатия Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Здравка Евтимова, Теодора Димова, Георги Бърдаров, Иван Ланджев. Тенденцията, наложена с първите книги на Венета Райкова в литературата за привличане на по-широка аудитория, даде поле за изява на нови, по-млади автори с по-разнообразни критерии за литературен вкус. 

Снимка: „Етюд-и-те на София“. Фотограф: Иван Шишиев

Но истинската нова тенденция е, че най-много се потребяват книги от жанра на фентъзи, научна фантастика и добавена или магическа реалност. Още с излизането си „Железен пламък“ и „Четвърто крило“ на Ребека Ярос се превърнаха в касов хит и това е особено категорично изразено като потребителски вкус при мъжете.

Освен трилъри и криминални романи силният пол все по-често избира фикциите, с които безспорно потъваме в други светове. Като силен почитател на научната фантастика напълно разбирам и споделям този вкус, защото именно в тези книги се отпускам изцяло, забравям за житейските си несгоди, спирам да се вълнувам от телесните си въжделения и умът създава изцяло нови пространства.

Душата е свободна да преживява напълно различни изживявания. Та не е ли прекрасно да се потапяш в непознати вселени, планети, измерения, земи и раси, вълнуващи се от съвсем различен глобален ред? И щом толкова много хора търсят този брод, това е повече от показателно, че мнозинството не се чувстваме много комфортно в нашия свят.

Снимка: „Етюд-и-те на София“. Фотограф: Иван Шишиев

На другия полюс – при жените също има засилване на интереса към фикциите, но има и друг жанр, който бързо се изчерпва – този на книгите за самопомощ. Те са най-разнообразни като тематика – сексология, семейни отношения, възпитание, педагогически съвети за обучение, личностно развитие, приложна психология. Голяма част от купуваните издания са парамедицинска литература от типа как да овладеем стреса, да се справим с наднорменото тегло, как да се храним в менопаузата, как да се справим при различни заболявания. От така направените разбори може да се заключи, че никой не иска да бъде себе си в този живот. И всеки търси спасение на душата, но по-често решаваме да спасяваме тялото, защото за душата лепенки няма.

Все по-големи стават и групите за взаимопомощ в социалните мрежи, а това дава богата изява за подкасти, работа за инфлуенсъри и коучове. Дава се пространство и за развиване на социалните мрежи, които често съпътстват появата на успешна книга. Разбира се, в това не би имало нищо лошо, ако не регистрирахме бума на психически разстройства, скокообразния ръст на паник атаките, депресивните състояния, както и случаите на домашно насилие и не на последно място – катастрофите по пътищата. Те също са социална реакция на заобикалящия ни свят. 

Война и глад в нашия живот може да не понасяме в реалния смисъл, но точно толкова яростни са войната и гладът вътре в нас. Консуматорският живот отдавна се изчерпа и само доказа своите дефекти – че материалното е краткосрочно допаминово хапче с лъжовен ефект. В свят на импозантен материализъм всички до един чувстваме и без книга в ръка, че светът се променя с темпове, които не можем да смелим, а душата има нужда не само от време, а и от реален хоризонт, към който да се придържа и да може да вижда своето собствено участие в бъдещето. 

100%

Снимка: „Етюд-и-те на София“. Фотограф: Иван Шишиев

В ерата на първите появи на изкуствен интелект човекът на 21. век може да изглежда изплашен и книгите остават сигурно убежище, където текстът има начало, сюжет и рационален край. Но какво ще кажете за книгите като бизнес?

Наскоро бях поканена на среща за представяне на нов бизнес модел. С интерес проследих, че става дума за книгоиздаване, но какво беше учудването ми, когато научих, че всеки може да издаде своя книга, стига да направи първично маркетингово проучване по каквато тема няма насищане. Например, ако няма много книги как да се храним, за да се предпазим от побеляване на косата, решаваме да правим такова издание. След това се поръчва корица на ChatGPT и прототипът на „продукта“ се пуска в Amazon за поръчки. Междувременно темата се подава на ghost writer с конкретни обеми и съдържанието скоро изпълва страниците на изданието. То веднага може да бъде преведено на достатъчно езици и да се поръчва от цял свят. Бизнес моделът е реален и работи от няколко години.

Та ако някога сте попадали на книга с гръмко заглавие и обещаващо съдържание, но разочароващ реален вкус, твърде вероятно е да сте се натъкнали на новия вид книгопроизводство.

Разбира се, четенето, както консумирането на всяко друго изкуство, е много различен и интимен процес за всеки индивид, и все пак спадът на качеството на издаваната литература е виден с просто око. Лош или автоматичен превод, липса на коректорска и редакторска работа, лошо страниране и често неподходящ или компромисен език намаляват удоволствието от четенето, а към този компрометиран подход посягат и реномирани издателства. Въпрос на време е лошите практики да отпаднат по пазарен принцип, но вкусът към добрата литература остава под въпрос. Първо, защото по-малко се чете реално, и второ, защото за съвременния читател става все по-трудно задълбочаването в по-сериозно четиво и задържането на внимание за дълго време, консумирането на повърхностна информация взима превес. 

Встрани от песимистичните прогнози, кризи в изкуството, светогледа и философията е имало, откакто свят светува, и тази упадъчна тенденция се очаква да роди нещо по-добро. Новият Ренесанс е в своя инкубационен етап, а дали ще го доживеем – това е въпрос на времева перспектива. Дотогава да си направим разбор – колко качествени книги прочетохме тази година и каква рана залепихме с тях?