Новината, че brain rot – „мозъчно гниене“ – е Дума на годината за 2024-та, вече обиколи света. Обаче какво всъщност означава това?

Да започнем с: какво е „Дума на годината“:

100%

Най-общо казано, глобално явление, започнало в Германия през 1971 г., подхванато в Япония през 80-те, в САЩ през 90-те и добиващо все по-голяма популярност през последните години в различни страни и организации като Оксфордския речник, Кеймбриджкия речник, dictionary.com и други. Освен в англоезичния свят Дума на годината избират също в Япония, Норвегия, Украйна, Испания, Русия, Дания. Вероятно и другаде. Може би няма да е зле да си направим и българска класация, ако още няма такава. 

Как се избира Дума на годината?

100%

Всяка страна кани езикови ентусиасти да предложат дума, която според тях е нова, придобила е ново значение или е станала популярна през последната година. Колекцията от така идентифицираните (често жаргонни) неологизми се анализира и оценява от езикови специалисти, които след гласуване обявяват думата победител. 

Други примери за Думи на годината от близкото минало са: „вакс“ (от ваксина) през 2021-ва; „токсичен“ през 2018-а; „селфи“ през 2013-а; „въглероден отпечатък“ през 2007-а; „судоку“ през 2005-а.

За 2024-та екипът от езикови експерти в Оксфорд е подбрал шест нови думи и след широко обсъждане с 37 000 души резултатите от гласуването обявят brain rot за Дума на годината.

Съвпада ли изборът на Оксфорд с този на другите организации и езикови експерти в различни страни? Не. Тогава защо социалните и официалните медии масово се юрнаха да коментират точно тази Дума на годината, а не избора на Кеймбриджкия речник, да речем – „манифестира“, или на dictionary.com – demure (скромно, сдържано, отговорно поведение)? Интересен въпрос, нали?

Президентът на Oxford Languages отговаря така: „Анализирайки Думите на годината за последните две десетилетия, забелязваме нарастваща загриженост в обществото за това как интернет културата прониква в голяма част от това, което сме. Brain rot е една от възприеманите опасности на виртуалния живот. Не е изненадващо, че толкова много гласоподаватели подкрепиха този термин, утвърждавайки го като наш избор тази година“.

Следователно изразът „мозъчно гниене“ отразява страховете ни, тревогата за бъдещето, опасенията ни от бързоразвиващите се технологии. И съответно предизвиква много по-силна емоционална реакция от „манифестира“ или „скромно, сдържано поведение“. Емоциите движат информационните „трендове“, както знае всеки, който някога е чувал за онлайн алгоритми.

Снимка: Интернет

100%

Какво всъщност означава „мозъчно гниене“? И има ли то почва у нас?

Безпрецедентната популярност на израза започва в TikTok сред най-младите –  поколенията Z и Алфа, родени през новото хилядолетие, но поставя под прожекторите феномен, който всъщност не е рожба на дигиталната епоха, а отразява много по-дълбоки, по-широки, по-отдавнашни тенденции.

Изразът brain rot датира чак от далечната 1854 г., когато викторианското общество дори не е чувало за интернет, а най-наболелият проблем бил земеделски – заболяването „картофено гниене“ (potato rot). Създател на метафората е Хенри Дейвид Торо, който критикува остро залитането на обществото в посока към обезценяване на сложните идеи в полза на простите, което води до примитивен, наивистичен светоглед, неспособстващ за решаване на сложните проблеми. В това той вижда признак за общ упадък на умствените и интелектуалните усилия и възкликва гневно: „Докато Англия лекува болестта „картофено гниене“, няма ли кой да излекува мозъчното гниене – което е далеч по-разпространено и фатално?“. И така се ражда крилата фраза.

Новото ѝ значение в 21. век е: „Предполагаемо влошаване на умственото и интелектуалното състояние на човек в резултат от прекомерна консумация на нискокачествено онлайн съдържание. Също така: нещо, което води до такова влошаване, например консумацията на нискокачествено, безполезно съдържание в социалните мрежи“.

Забелязахте ли вече логическото противоречие – „мозъчно гниене“ описва както състоянието, така и предполагаемите причини за това състояние. „Мозъчното гниене“ се причинява от „мозъчно гниене“. А дали?

Както вече стана дума, „мозъчното гниене“ не е само явление на интернет културата, нито е болест на младите хора, а е метафора за много по-всеобхватна, по-отдавнашна и по-опасна тенденция – склонността ни да избягваме сложните проблеми, да заобикаляме задълбочения анализ, да не губим време в проверка на фактите и достоверността на източниците, да съкращаваме и да опростяваме, да профанизираме и опошляваме, да правим информацията все по-лесно смилаема, все по-разбираема, все по-елементарно обяснима и… все по-хлабаво отразяваща реалността. Привидно практичната, ефективна нагласа за търсене на прости решения за сложните проблеми, макар и привлекателна със своята разбираемост, има сериозни последствия – отдалечава ни от истината, вместо решения създава илюзии, вместо да образова – дезинформира.

Алгоритмите в социалните мрежи действат като катализатор, усилват съдържанието, предизвикващо бързи реакции, вместо да насърчават дискусия или анализ. Приоритизират емоцията над логиката, мненията преди фактите. Кратките форми са по-бързо разпространяеми, по-емоционални, по-лесно смилаеми и се предпочитат не само от алгоритмите, но и от претоварените с информация потребители. Резултатът е, че много хора заменят научно обоснованите, но сложни възгледи с прости, но често подвеждащи идеи. И отглеждат, и възпитават децата си в тази културна среда!

Не е случайно, че сме свидетели на истински бум на конспиративни, псевдонаучни, откровено ненаучни, пропагандни, ретроградни, провокативни и противоречиви теории, които черпят популярност именно от тенденцията за бърза и лесна консумация. Популистки политически послания, лишени от дълбочина (а често и от смисъл), но поднесени с прости, емоционални думи, се прегръщат от обществото, което търси лесни отговори на сложните въпроси. 

Снимка: Смъртта на Сократ – Жак-Луи Давид 1787 г

Как опростяването води до неистина?

100%

Един пример е тенденцията да се приравняват корелация и причина. Като масово разпространеното мнение, че явлението „мозъчно гниене“ е резултат от консумирането на информационен боклук в социалните мрежи, също наричан „мозъчно гниене“. Звучи логично, нали? Двете явления съществуват едновременно (корелация), значи са свързани (причина). Нарастващата ни зависимост от цифрови устройства и социални медии е плашеща и съответно идеята, че безкрайното зяпане на безполезно съдържание влияе негативно върху умственото ни здраве, само потвърждава страховете и убеждението ни, че дигиталният излишък просто няма как да не е вреден. Затова и – без много да му мислим – слагаме знак за равенство между причина и следствие. Не само това, ами и виним младите, които са жертва на състоянието „мозъчно гниене“, за това, че консумират съдържанието „мозъчно гниене“.

Този начин на мислене не само че не е логичен, ами е обратен на логиката. Той е емоционално опростяване на проблема, за да намерим бърз и лесен отговор. За да имаме кого да виним и да не хабим време и сили в търсенето на друго решение на проблема. Обаче корелацията не означава причина. Би могла да бъде (ето го нюанса на сложността), но причинно-следствената връзка трябва да се докаже.

Снимка: Unsplash

Имаме ли доказателства, че консумацията на „информационен боклук“ причинява „мозъчно гниене“ у младежите?

Ако продължителната дигитална консумация наистина „затъпява“ умовете на младите хора, бихме очаквали спад в IQ-то на поколенията от дигиталната ера. Но статистиките показват, че средните IQ резултати се повишават от началото на 20. век и в 21. век – феномен, известен като Ефект на Флин.

Едно наскоро публикувано изследване от Университета на Нов Южен Уелс твърди, че липсват доказателства, че прекарването на прекомерно много време в социалните медии е отговорно за умствената умора, липсата на фокус и намалената когнитивна функция, които са признаците на „мозъчното гниене“. „Това не означава, че няма отрицателни ефекти от прекомерното излагане на цифрови устройства и онлайн съдържание, но изследванията не показват причинно-следствена връзка“, заключават учените, след като са проследили развитието на 6000 души от ранна тийнейджърска възраст.

Добре де, ама симптоми на „мозъчно гниене“ все пак има. Нямаше да е Дума на годината, ако явлението не съществуваше, нали? Ако не е безогледното „зомбиране“ в интернет, какво може да обясни лавинообразното увеличение на депресиите, умствените заболявания, дефицита на внимание, трудностите при съсредоточаване, проблемите в общуването на младото поколение?

Според учените виновни са същите фактори, които влияят на здравето на мозъка и умствения контрол отвъд социалните медии. Например бедност и дискриминация, лошо хранене и недостатъчен сън, стрес и понижена физическа активност – все научно доказани и многократно потвърдени. Достъпът до образование и качеството на образованието също оказват огромно въздействие върху когнитивната способност.

„Е, ама то ние тези фактори ги знаем, тях винаги ги е имало!“, ще възкликне тук всеки логично мислещ читател, неподвластен на „мозъчно гниене“. Да, така е. Имало ги е. И „мозъчното гниене“ също е било спътник на човечеството от най-древни времена. Връхлитало е обществата всеки път, когато нова информационна технология е променяла социалната парадигма. 

Гръцкият философ Сократ през V в. пр.н.е. искрено се страхувал, че книгите и писането, които били тогавашната бързоразвиваща се информационна технология, понижават способността за изразяване и увреждат мисленето. Той настоявал, че истината не може да бъде написана, не може да бъде артикулирана с думи, без да бъде изопачена. Защото думите могат да бъдат неправилно разбрани. Защото езикът е само проекция на истинския живот, непълен и недостоверен превод. Защото истината е триизмерна и сложна, не е проста, нито линейна. Според Сократ четенето водело до гарантирана загуба на паметта, неумение да се мисли многопластово и задълбочено, намалена способност да се открива истината в нейната разнопосочност, или казано на модерен език – „мозъчно гниене“ с тежки последици за младите. Затова и Сократ никога нищо не е написал. (Неговите „Диалози“ са достигнали до нас чрез ученика му Платон – от новото, увредено поколение, което вече четяло и пишело книги.) 

Цицерон през I в. пр.н.е. продължава да вини „информационните технологии“ за тоталната развала на обществото с прословутото си оплакване, все така валидно и в наши дни: „Лоши времена. Младите не слушат родителите си и всички пишат книги“.

Новата технология от XV век – печатната преса – създава истинска информационна революция. Но за съвременниците си тя носи тревога за загубата на устното слово, на социалните връзки и уменията за общуване. Вълната от информация причинява вълна от „мозъчно гниене“. Вместо да образова, да разпръсне тъмата на невежеството, да популяризира науката и идеите на Просвещението, печатната преса става инструмент за разпространение на суеверия и насилие. Средновековни бестселъри не стават скучните, сложни, неемоционални трудове на Коперник и Галилей, а ръководства за разпознаване и борба с вещиците. Първият световен книгоиздателски хит, най-печатаната, купувана и четена книга на Средновековието е „Чукът на вещиците“ – зловеща конспиративна теория на човек с болен ум, която дава начало на масова истерия и стартира лова на вещици. 

Радиото породило сериозни притеснения за въздействието му върху социалното общуване само за да бъдат сменени със страховете, че телевизията ще доведе до деградация на обществото. 

Компютрите родиха дигиталната чума на електронните игри, които също бяха обвинявани за проблемите със здравето, поведението, интелектуалното развитие и социалното общуване на младите. Музикални групи и цели стилове бяха забранявани и демонизирани заради опасенията, че постоянното слушане на „неправилна“ музика влияе негативно на умственото развитие и социалното поведение, води до оскотяване. С други думи, рокът, джазът, диското, рапът водят до „мозъчно гниене“.

Няма технология в историята на човечеството, която да не е била обвинявана за привидния упадък в способността на младите хора да следват установените социални норми. Съвсем естествено и логично е съвременното общество да демонизира компютрите, интернета, социалните медии, изкуствения интелект и дигиталното съдържание. Всичко, което не разбира. Новите технологии винаги предизвикват страхове, наричани „сизифов цикъл на технологична паника“, преди да се установят и намерят своето място. След паниката идват нормализиране и приемане. Днес смятаме четенето на книги за несравнимо по-полезно от гледането на телевизия, а слушането на музика за много по-интелектуално занимание от „зомбирането“ в социалните мрежи, геймингът е нормализиран. Модерният технологичен демон е интернетът – всичкото световно зло се приписва на онлайн технологиите. Но след година вече ще сме забравили колко опасни бяха социалните мрежи, защото ще сме сграбчени от нови страхове, причинени от революцията на изкуствения интелект.

С всичко това съвсем не се опитвам да твърдя, че няма „мозъчно гниене“, и не подценявам вълната от проблеми с психичното здраве на хората. Само подчертавам, че няма доказателства, че социалните мрежи и дигиталните технологии са единствено виновни за тези проблеми. Че простият, лесен отговор не е нито логичен, нито практичен. Простотата е подвеждаща. По-задълбоченият анализ демонстрира, че корелацията не е причина, информационните технологии може да са фактор, но не са единствената причина за „мозъчното гниене“.

Кое е тогава?

100%

Снимка: Unsplash

Страхът. Страхът от сложността.

100%

За да оцелеем като вид, мозъкът ни се е адаптирал и специализирал да пести енергия и да реагира бързо на заплахи. Програмирани сме биологично да предпочитаме прости, интуитивни обяснения, вместо да влагаме време и ресурси в задълбочен анализ. Изправени пред нещо ново, трудно или сложно, инстинктивно търсим лесния път – бърз и ясен отговор. Сложността ни плаши.

На културно ниво тази склонност се усилва от социалните норми. Съвременното общество цени продуктивността и предпочита скоростта пред качеството. Задълбоченото мислене се възприема като лукс и ненужно разхищение. Резултатът е, че много хора интуитивно избягват комплексните концепции дори когато те имат критично значение за разбирането на света около тях. И разбира се, медийната среда и интернет алгоритмите подкрепят, стимулират, фаворизират и разпространяват лесносмилаеми, повърхностни обяснения.

Социалните фактори също играят роля. Нуждата ни да принадлежим, се реализира чрез споделянето на общи идеи, които са разбираеми за всички членове на общността. Сложните концепции могат да изглеждат заплашителни, унизителни, дискриминативни, защото изискват усилие, съмнение, доказателства и преодоляване на конфликти – при обсъждане. Групата спонтанно опростява базовите си вярвания, възприема нюансите като ненужни, сложността като опасна и отхвърля хората, склонни към задълбочени анализи.

Във века на информацията тази тенденция да избягваме сложността, макар и напълно разбираема и обоснована, се превръща в опасен парадокс. Вместо да сме все по-добре образовани и информирани, вместо да намираме все по-широка обща база от споделени, доказани, възприети истини, ние сме все по-дезинформирани и все по-разделени. Търсенето на бързи, лесни, прости отговори сред океана от информация води не до проникновения, а до прегръщането на конспиративни теории, псевдонаука и суеверия. Стъписани от мощта и сложността на информационните потоци, хората се демотивират и предпочитат да приемат леснообясними, но ненаучни идеи, които ги подвеждат и ги лишават от възможността да разберат реалността. 

Популизмът е една такава опасна последица. Политиците, които залагат на опростенчески подход, пренебрегват нюансите на важни въпроси, предлагат на хората емоционални послания – носталгия, гордост, самочувствие – вместо логика и факти, лозунги, измамно прости решения и бързи обещания. Това не само задълбочава проблемите, но и намалява способността на обществото да води смислени дискусии и да взема информирани решения.

В крайна сметка избягването на сложността, отказът от последователното, бавно, трудно критично мислене, заобикалянето на нуждата от задълбочен анализ, приравняването на фактите с мнения, на логиката с емоции, на корелацията с причинност ни правят уязвими към манипулации и ограничават развитието ни като мислещи същества. Ако не се противопоставим на този импулс, рискуваме да останем в свят, доминиран от лов на вещици, управляван от плитки обяснения и нелепи митове вместо от знание, критично мислене, логика и задълбочено разбиране. Рискуваме да отгледаме децата си с такива ценности и да ги заразим с „мозъчното гниене“ на собствения си отказ от мислене. Докато се фокусираме върху страховете си – виним социалните мрежи и дигиталните технологии за всички проблеми на обществото – дори не се опитваме да анализираме, открием и елиминираме истинските причини за проблемите на психичното здраве – например такива доказани фактори като лошо хранене, недостатъчен сън, слаба физическа активност, насилие, бедност, некачествено образование. Жертваме децата си на олтара на собствената си нужда от прости обяснения и решения, лесни правила и изводи.

Историята обаче демонстрира, че имаме способността да преодоляваме такива периоди. Викторианската епоха, която провокира Торо да създаде фразата „мозъчно гниене“, в крайна сметка подкрепя научния и културния прогрес, полага основите на модерния свят. След векове на циклична, безмозъчна, кръвожадна псевдологика на лов на вещици европейското общество все пак преодолява невежеството и прегръща идеите на Просвещението. Може би ние също ще намерим начин и сили да преодолеем  сегашната тенденция към опростяване и днешното „мозъчно гниене“?

Решението не е в това да отхвърлим, забраним, демонизираме технологиите и интернет културата. Не е и в заклеймяването на младите хора и непонятния нов дигитален свят, който те обитават. Не е в първосигналното, емоционално избягване на сложността. Както Торо пише, „простотата“ не трябва да бъде цел сама по себе си, а само средство за постигане на по-дълбоко разбиране на света. 

Отговорът е в съзнателната промяна в мисленето и поведението ни. Да приемем, че сложността е нужна и важна. Че истината има нюанси. Да започнем съзнателно да изграждаме култура, която цени задълбочените дискусии и критичното мислене, научния подход и проверката на фактите, доказването на хипотезите и признаването на грешките. Да осъзнаваме емоционалните си реакции и да не им позволяваме да ни контролират. Да търсим истински решения – трудни, сложни, нееднозначни, бавни, също като истината и като Вселената, която обитаваме. Ако започнем днес, имаме реален шанс Дума на годината за 2025-а да не е „мозъчна смърт“, а „комплексни решения“. 

Снимка: „Етюд-и-те на София“. Фотограф: Иван Шишиев