В навечерието на Великден се чувствам позован да направя инвентар на поведението, отношението, мислите и емоциите си. Потапянето в 8-и брой на „Стълбата“ ми помогна да се обърна навътре, защото е ориентиран именно към духовността.
Пътят, по който ще те поведем, тръгва от Атон. Помага ни вещото перо на Благой Цицелков, който прави дълбок прочит на криволичещата пътека на българската книжнина, култура и религия и ни показва как чрез връзката с Бог атонските монаси пазят историята. А всеки знае, че в историята лежи бъдещето. Там тя „не само се пази, но се и преживява“.
В „Прекъсване няма“ творецът Греди Асса дава интервю за историята на българското изкуство, прави поклон пред несекващия поток български и световни творци, работили в смутни времена в ХХ век, и пред отражението им в цайтгайста. И само ние виждаме отвъд неговото смирение колко монументален е собственият му принос.
Разговорът за изкуството и вярата продължава в текста на Савина Петкова „Конклав“: кардиналът и костенурката“. Нищо чудно, че религията и Църквата оказват влияние на изкуството и веднага са отразени там. Нима всъщност не се занимават с една и съща материя?
Четейки „Смъртта на Иван Илич“ – поредното дълбоко алегорично блюдо за душата от Николай Петков, все си мисля за Дон Кихот де ла Манча. Питам се колко често грехът на хюбриса и желанието да знам ме отдалечават от провидението, вместо да ми помагат да се доверя в хармонията на живота?
И монасите на Атон, и Диана Маркова по свой начин стигат до извода, че трябва да извървят своя път, който учи как чрез старание и усърдие да се надскочат човешките несъвършенства – но не неудачите на плътта, а влеченията на личността и капаните на мисълта. Сублимация на човешкото страдание чрез творене е онзи тъй нужен лек за душата и постигане на близост с Божественото начало, както значимите психоаналитици са отбелязали. За психичната грижа и устойчивост трудните разговори са важни. Единствено истината ще ни освободи!
В „Има живот и след насилието!“ Ива Димитрова се осмелява да говори за мисията на избавление, важна за всеки човек: да предпази здравето, психиката и живота си и да се спаси от насилието.
В секцията „Общество“ се засяга и важният въпрос за читалищата: културата възпитава и отглежда, изкуството наставлява и обогатява. Точно затова новото поколение трябва да има достъп до душевна храна. Юрий Вълковски – човек, правил и правещ много за българската просвета, ни разкрива реалността около управлението, дейността и смисъла на българските читалища и защо се бори за възраждането им.
С „Нереципрочен триптих за душата“ Ангел Иванов апелира към вярата у човека: как тя „пронизва любовно и Науката, и Изкуството“ и топли двигателя на ценностната система в студените и трудни дни, когато се налага да е пътеводител на ценностите ни.
„Небе-пристанище“ е вероятно най-елегантно извезаният удар в корема, който съм получавал напоследък. С красив език, образност и дълбока философска мисъл Николай Янков обрисува извечния копнеж за цялост и смисъл, и как модерната машина ни продава мечти, които не утоляват жаждата за туй, що се не пие. И след секунда предлага лек. Всеки от нас ще реши дали да го вземе в себе си.
Почитателите на Изабела Шопова ще се насладят отново на богатството на нейната мисъл, проучване и стил в статията ѝ за трансхуманизма – текст, свързващ 21. век и Вечността в човека.
Броя затваря един прелюбопитен разговор между проф. Владимир Игнатовски и Момчил Алексиев за технологиите и тяхното значение в живота ни: сериозна пресечна точка между научна фантастика, реалност, философия, социалност и технологии.
През тези смутни времена на планетарни политически промени, възкръсваща пролет и наближаващите празници, когато всеки обръща взор навътре и нагоре към Божественото, се моля за мир и завръщане към базисните ценности доброта и милосърдие. Дано сме богати на тях!
Скъпи читателю, благодарен съм днес за твоите очи, че ги има да галят редовете на Стълбата #∞!
С уважение,
Михаил Ангелов, заместник главен редактор на „Стълбата“
