Ако сте харесали нашата визия и кориците на „Стълбата“, е време да разберете на кого дължим тази чест. Стефан (The) Стефанов е млад визуален артист, чийто стил е силен, ударен и разпознаваем. Влюбихме се в него от раз не само защото е безкрайно талантлив, а и защото ни изразява по-добре, отколкото можем да обясним с думи. За нас Стефан е неслучайно The, защото той е АРТИСТЪТ, ХУДОЖНИКЪТ, ПРИЯТЕЛЯТ, СЪМИШЛЕНИКЪТ. Предоставяме ви възможност и вие да се запознаете с него, защото за хубавото трябва да се говори!
Фотография – Георги Ангелов
Стефане, как започна твоето пътуване като визуален артист? Какво първоначално те вдъхнови да се занимаваш с изкуство?
Той:
Не помня начална точка на вдъхновение и конкретен момент,
в който съм „решил да се занимавам с изкуство“. Мисля, че това решение e взето, преди да дойда тук. А творческият ми процес винаги е бил просто да бъда себе си. Разбира се, в контекста на природните закони, към които всички ние принадлежим, за да има правилен растеж, е нужна правилна среда. Винаги ще съм благодарен на моите родители, че въпреки изпитанията на този живот са ми осигурили именно среда, лишена от предразсъдъците на външния свят.
Твоята работа се отличава с модерна визия и отношение към детайла. Как би описал авторския си стил?
Той:
Откровен. Поне към това се стремя. За мен изкуството, независимо от платформата, в която съществува, трябва да бъде отражение на човека, който го създава. А не отражение на хората, за които го създава. Чудесно е, когато някой резонира с нещата, които правя, но дори и никой да не разбере моята работа, аз няма да променя подхода си. Борбата ми е да визуализирам това, което най-чисто ме отразява, защото само така мога да сведа описанието на стила си до една дума – мой.
Ти изработваш визуалната идентичност на едни от най-големите форуми в съвременната българска култура и шоубизнес – като започнем от визията на нашумелия тандем „Молец“ и стигнем до „Поетите“. Какво е отношението между вдъхновението и самодисциплината?
Той:
Двете понятия вървят ръка за ръка. Вдъхновението е двигателната сила, а самодисциплината е вярата ти в нея. Всеки успех изисква години къртовски труд и безусловна отдаденост, дори и в моментите, в които резултатите не оправдават положеното усилие. В силата да не се откажеш обаче се крие артистичната еволюция, която ти позволява не само да имаш идеи, но и смелостта да ги изразиш. Мащабът на проекта не променя моето отношение към него. Без вдъхновение трудът не е оправдан, но без труд вдъхновението не може да бъде осъществено.
Всички ние сме повлияни от различни културни и философски течения, както и от отпечатъка на ярки личности, на които симпатизираме. За света на изкуството тези влияния са още по-осезаеми. Кои течения в изкуството смяташ, че са повлияли на работата ти?
Той:
Намирам вдъхновение навсякъде. Като дете на 90-те, филмите, музиката и изкуството на тази ера са изградили моя културен мироглед.
Но от много ранна възраст съм бил заобиколен и от албуми на старите майстори. Харесвам старите майстори. Може би най-вече заради свободата, която са имали. Говоря за свободата от модерните социални и корпоративни мрежи. Мрежи, които съзнателно манипулират нашите възприятия за това кое трябва да харесваме и кое – не.
Знаете ли, че имена като Салвадор Дали, Пабло Пикасо, Алфонс Муха, Анди Уорхол, Кийт Харинг и още много икони в историята на визуалното изкуство са били и дизайнери? Когато говорим за влияния, популярният сантимент, че качеството на един дизайн се измерва изцяло в цифри, винаги е движел моя механизъм да доказвам обратното.
Каква е ролята на визуалното изкуство в оформянето на обществото, особено в днешния свят на бърза информация и социални медии?
Той:
Огромна. Живеем във времена, в които всеки има достъп до публичното внимание и може да достигне до хиляди хора в рамките на секунди. Но този тип влияние, освен позитивна, може да има и негативна конотация.
И затова е важно кого питате.
Ако съм корпорация, ще използвам всичките си ресурси, за да предложа възможно най-лесносмилаемия и очакван визуален продукт.
Колкото по-малко мисловна провокация, толкова повече място за манипулация.
Защото има установена система с ясни критерии и стъпки за сигурна възвръщаемост и би било нелогично от бизнес гледна точка да не я следваме. Ярки цветове, музика с две до пет римуващи се фрази, щастливи хора без бръчки. Няма нужда от история и неотговорени въпроси. Бърз допамин, който ще забравим след 2 минути и затова ще инвестираме в 6-месечна кампания. От другата страна е вторият отговор на този въпрос. Ежедневно се старая да го дефинирам.
Фотография – Стефан (the) Стефанов
Как би описал сегашното състояние на модерното изкуство в България? Какви са предизвикателствата и възможностите за артистите у нас, в сравнение с други места по света?
Той:
Опитвам се да избягвам подобни сравнения. Предпочитам да се концентрирам върху ситуацията тук и как можем да я направим по-добра. Затова ще споделя моите наблюдения и опит от нашата сцена.
Имаме изключително силни артисти. Но освен с щастие го казвам и с доза огорчение. Масовата ни аудитория има някакъв вид алергична реакция към неустановените културни стандарти, които младите артисти неимоверно надграждат със своя труд.
Не говоря за подмяна на корени и история, а за естествената еволюция на една култура. Опозиция, която превръща този процес в борба. И много млади творци са поставени пред следния избор – да следват отъпкания път, защото прехраната им е пряко свързана със задоволяването на общоприетия стандарт, или да търсят своята реализация навън. И това дори не е трагедията на ситуацията.
Различните хора ще харесват различни неща. Но когато един артист е принуден да излезе навън, за да бъде оценен от световната публика и чак тогава да заслужи нашите гръмогласни овации и шеметен възторг – нещо в процеса е объркано. Но не искам да съм негативен, защото се случва промяна, която става все по-осезаема. И отново – имаме изключително силни артисти.
Смяташ ли, че през следващите 10 – 15 години технологията ще промени същността на изкуството или просто ще бъде нова медия?
Той:
Ако преди 10 – 15 години някой ми беше казал, че изкуственият интелект няма да съществува само в научната фантастика, а ще бъде публично достъпен, нямаше да му повярвам. Още 10 – 15 години преди това хората не са си представяли, че ще могат да гледат видео на телефона си.
В този ред на мисли, кой знае какво ни очаква в следващите 10 – 15 години, но едно е сигурно – същността на изкуството е същността на човека. Няма техника или инструмент, които някога да променят това.
И накрая, какво се надяваш да почувстват хората, когато гледат изкуството ти? И какъв съвет би дал на други млади артисти, които искат да окажат влияние в света чрез работата си?
Той:
Моята работа е да хвана това, което е невидимо за останалите, да го прекарам през себе си и да го направя видимо за тях. Ако резултатът е емоция, каквато и да е тя, моята работа е свършена.
Съвет към млади артисти – правете нещата, които на първо място вие харесвате. Преди да окажете каквото и да е било влияние, дори и на един човек, окажете влияние на себе си. Там е вашата идентичност.
Снимка – Крис Николов
