Днес няма да говорим за театър.
Няма да разчленя пред вас дадено произведение на изкуството. Няма от сухожилията му да извадя теза, да я защитавам с всички изразни средства, познати за мен. Ще поговорим за произведението на изкуството в контекста на съвремието. За съвремието.
На кого му е притрябвало изкуство днес въобще?
Ще поговорим съвсем условно. Аз ще говоря, вие ще мълчите. Ще кажа каквото имам да кажа. Ще го прочетете. Ето, вече се превръщате в заложници на моята субективна преценка.
Ще ми повярвате ли?
Какво подлагаме на съмнение? Кога действаме? Кога наблюдаваме? Какво определя нас? Нашите действия? Кои сме ние вътре в ядрото си?
Днес няма да говорим за театър.
Ще говорим за „Х“.
Мрак. На сцената – малък подиум. Обвит в сценичен дим, Васил Дуев-Тайг ни представя стихове от Омар Хаям.
Днес няма да гледате театър, заявява.
Същинският спектакъл започва именно с отказа. Поставя начало на дискусията. Тя представлява диалог с безмълвни зрители. Множество въпроси, които не откриват своите отговори. Въпроси, свързани пряко с културната, икономическата, политическата и обществената ситуация в България. Как би могъл човек да рискува днес, правейки изкуство? Може ли изреченото от сцената да промени светоглед, да доведе до бунт, до промяна в системата?
Какво е днес театърът? Театърът – пръв помощник и враг на различни идеологии. Театърът – средство за пропаганда, забавление, размисъл, агитация…
Един актьор, една сцена, един подиум, един микрофон. На подиума – светещ надпис – YALTA ART ROOM. Текстът на Боян Крачолов вплита стиховете и историята на Омар Хаям в контекста на съвременния човек и общество. Съпоставка. Какво е да твориш в тайна, да твориш с риск да загубиш живота си? Поради несъгласието си с обществения строй, поради своята различна гледна точка. Да живееш и действаш в опозиция на вътрешното чувство и възглед, просто за да живееш, да останеш жив.
Какво рискуваме днес? Защо мълчим, когато можем да кажем почти всичко без особени последствия? Защо нашият „аз“ продължава в своята социална функция да бъде коренно различен от същината ни?
Защо се страхуваме? Адаптивни наблюдатели – мълчим, когато е нужно да говорим. Бездействаме, когато трябва да се действа. Не гласуваме, когато трябва да се гласува. Общество, което отбягва конфронтацията. Общество от прекрасни конформисти, толкова заети да се мразят взаимно, че не насочват гнева си в правилна посока. Посока, която би могла да донесе промяна.
„X“ е one man show, увлекателно и подканващо към действие, към мисъл. Под режисурата на Боян Крачолов Васил Дуев-Тайг извлича смисълa отвъд себе си. Не загубва вниманието на зрителите, динамично снове из пространството. Вярва в това, което казва. Неговият личен опит като артист, като основател на YALTA, се вплита в нажежения до крайност кризисен вик. Възниква сякаш като протест срещу културния застой, като протест срещу всички случили се разговори за проблемите в обществото и културата у нас, от които нищо не последва. Дискусии – безрезултатни, будещи безнадеждност.
Вярвам, че за „Х“ трябва да се говори така, както „Х“ говори на нас. С безброй въпросителни и становища, които са неразрешими, непреодолими. Докато няма действие. А от театъра има смисъл, ако можем да продължим диалога за него вътре в себе си. Ако можем да открием за себе си отговорите на въпросите, които ни задава. Ако не можем – да ги търсим. Да осъществим промяна. Да не слагаме „Х“ на културата. Да не слагаме „Х“ на театъра. Да гледаме. Да мислим.
Какво трябва да се промени?
„Х“ – Дуев-Тайг/Крачолов (по авторски текстове с цитати от Омар Хаям) – Режисьор: Боян Крачолов
Кадри от X – Димитър Крумов