Той е от малкото артисти, завърнали се в родината, защото ги води мисията да направят средата, в която са израснали тук, по-приемлива, по-уютна, по-красива и по-смислена. Живял е и творил в Лондон, родината на по-известния негов колега Banksy. И въпреки че няма (все още) неговата популярност, размахът на творчеството му и амбицията да въздейства чрез социално ангажирано изкуство върху стени, фасади, комини, изоставени сгради, са достойни за уважение. Или поне подтикват нашето любопитство да разберем защо го прави.
Визуалният артист Кром (Крум) Багелски е и в основата на проекта „Стенописи в дивото/Rural Murals“ oще от 2019-а година. Напът е да се осъществи и новото му издание. В този формат той кани чуждестранни стенописци, фотографи и филммейкъри, с които заедно трансформират изоставени сгради в стенописни галерии. За тази идея и за разликата между стенопис и графити си говорим с Кром сега.
Снимка: Личен архив.
Защо рисуване върху стена? Обемът на изображението или провокацията те грабна, за да се занимаваш с това?
Той:
Рисуването върху стени ме привлича, понеже в повечето случаи трябва да се справя с факта, че произведението не е просто двуизмерна плоска картина, композирана в правоъгълник, ами триизмерна форма, с която трябва да се съобразя, което прави процеса много по-интересен и предизвикателен, още повече че тази триизмерна картина трябва да стои добре в пространството, подобно на скулптура. Бих казал, че стенописът е микс от скулптура, живопис и рисунка. Разбира се, големият размер разпалва страстите ми, понеже смятам, че съм монументалист по душа – колкото по-голяма е стената, толкова по-добре се чувствам.
Каква е провокацията за теб? Забраната за рисуване или това, че произведението ти ще се види от много хора?
Той:
Мисля, че е фактът, че има възможност стенописът да провокира интелектуални размишления в публиката. Искам стенописите ми да бъдат полезни за обществения прогрес, а не просто да са красив пясък в очите.
Как графитите въздействат върху хората? С естетиката си или чрез социалната провокация?
Той:
Според мен това са два варианта, които могат да бъдат смесени в едно и тогава ефектът би бил най-силен.
В графитите и стенописите творецът/авторът като че ли не е толкова важен, колкото важно е посланието. Така ли е?
Той:
За мен – абсолютно да! Чувствам се по-скоро като обществен работник или културен воин с цел развитие
Какво би казал на хората, които смятат, че графитите са драсканици?
Той:
Бих им казал да помислят малко повече.
Снимка: Личен архив.
Къде е България по отношение на изкуството в градска среда? Можем ли да подобрим средата чрез изкуството и как да се борим с предразсъдъците на скептиците?
Той:
Наблюдавам, че в България повечето от публичното изкуство наподобява западни течения, в някои случаи дори е абсолютна имитация, което според мен е сериозен проблем относно културното ни развитие. Мисля, че е изключително нужно създаването на съвременна българска култура с уникален за нас стил, а не имитация на Запада или Изтока, понеже с подобия няма да се привлече никакъв световен интерес.
Откъде дойде идеята за Rural Murals? Kакво очакваш?
Той:
Идеята за Rural Murals се появи като ефект от обезлюдяването на малките градове и села в България и от нуждата от контрапункт на регреса. Очаквам, и то вече се случва, да се създаде нов вид стенопис, различен от градския. Как ще бъде различен – стенописът се съобразява с околната среда, която се явява като фон на произведението, има огромна разлика между градското и дивото, „уличното изкуство“ и „стенописи в дивото“.
Тази година идеята е малко по-различна, като освен стенописи ще създадем произведения, направени от намерени обекти в самите изоставени сгради. Ето и концепцията:
Rural Murals 2024 – Spirit of a Place ще изследва и поддържа спомените, пропити в домовете, които изчезват в миналото. Само преди няколко поколения това място е било изпълнено с шума на земеделието и семействата. Всеки околен връх на хълм, сега превзет от бук и дъб, някога е бил оживен квартал. Имало е воденици, глинени работилници, ковачници, училище, църква… Една по една къщите потъват в гората, първо прилепи и птици свиват гнезда там, кравите се приютяват на хладно през жегите. Гората крие покриви под бръшлян и мекия пух на повета, преди сградите да се срутят напълно, отслабени от години дъжд. Художниците са поканени да създадат произведения на изкуството, използвайки предмети и материали, намерени в тези изоставени къщи, преди всички следи от тези домове да изчезнат завинаги. Готовите творби по-късно ще бъдат показани в пътуваща изложба. Чрез този проект се надяваме да дадем глас на призраците, които живеят тук, като запазим нещо от душата на тези изчезващи места.
След резиденцията, която се намира в с. Любница, първата изложба с творби и фотографии ще бъде в Culture Lab (София) с продължение в галерия „Орловска 10“ (Габрово) и Градска художествена галерия – Пловдив. Предстои разговор също за Регионална библиотека „Пейо Яворов“ в Бургас.
Най-големите ти предизвикателства като творец?
Той:
Сериозно предизвикателство за мен е борбата с кича в стенописа, което е световно явление и не съм сам в тази битка. Ситуацията е трудна, понеже обикновеният човек бива подлаган на ежедневно облъчване от комбинации като красиво женско лице + цветя + птици и след определено време за него кичът е истински стенопис, а всичко друго е просто недобро изпълнение. Това създава обществен, естетически и интелектуален регрес, което е кауза за борба и сложно предизвикателство, с което трябва да се справя.
За какво мечтаеш?
Той:
Мечтая България да стане балканският център на културата!
Снимка: Личен архив.
