В ръцете си държиш първия юбилеен брой на „Стълбата“, а темата, която пълзи като есенна мъгла по него, е Времето. Времето, което сякаш ни е захвърлило и приклещило между две крайности – миналото, което не иска да си тръгне, и бъдещето, което сякаш вечно се изплъзва. Това напрежение не е абстрактно – то е реалността, която вдишваме ежедневно. И все пак, за нас остава Изборът между пасивността и отговорността – между листата, които вятърът отвява, и звездите, които следват свой път, неподвластен на бурите.
Днес миналото и бъдещето изглеждат като непримирими противници. На пръв поглед сякаш едното трябва да отстъпи, за да се роди другото. Но истината е, че мостът между тях винаги сме били ние – създателите на собствената си реалност. И всичко, което носим със себе си напред, са фрагменти от самите нас – събрани, пречупени през нова призма и преосмислили бъдещето.
И тук идва нашата благодарност. Към вас – нашите читатели, съмишленици и приятели. Защото в този кръговрат на време и истории доказваме, че думите не само свързват, но и са опора – неподвластна на преходното и изменчивото; опора, която държи сърцето и ума будни.
