Във втория месец на годината ти предлагаме скок в едно поле, което може да е в миналото, в спомените, но може и да е остров на нормалността, проекция или копнеж. Нарекохме го „аналоговия рай“. Пътят към него обаче за едни е назад в младостта, детството, а за други – в опита да се открие нов, непознат за тях, затова вкусен и екзотичен начин за възприемане на реалността и възраждане на истинското, непосредствено общуване – със себе си и с другите. Това не е русоисткото назад към природата, не е отказ от технологии, не е носталгия, това е нещо повече.
В опитите да се наложат тенденции в стилово отношение – в модата, музиката, архитектурата, театъра, киното, комуникациите – провиждаме не само тренд, но и желание за връщане към човешкото лице на всяка интеракция, творчество и продукт.
Свикнахме да обвиняваме технологиите и прогреса, масовата инвазия на социалните мрежи и бума в развитието на изкуствения интелект за това, че сме станали по-малко хора. Не без основание се превърнахме в лесна плячка за нездрави интереси от страна на политическа и консумеристка манипулация. Човек за човека вече не е вълк, а профил във Фейсбук и сметка в Револют. Оплакваме се, че изчезна истинското общуване, но я ми кажете кога за последно написахте истинско писмо, обадихте се на близък по телефона или поздравихте съседите?
