Имам честта да те приветствам в априлския брой на „Стълбата“, посветен на тема, която – въпреки че изглежда лека – всъщност има сериозен символен товар. Днес ще си говорим за Хумора. Авторите на броя изключително отговорно се заемат с тази особено значима тема за 2026 г., провокирани от неочаквано бързите промени в социално, икономическо, военно и културно отношение в последните години.
В психологията е прието, че хуморът е един от зрелите защитни механизми на човека. Той разсъблича реалността и ни помага да я понесем. Подобно на музиката, хармонизира вътрешните ни противоречия и ни позволява да се докоснем до трудното и тежкото, без да се пречупим. Неслучайно диктаторите не понасят хумора и смеха. Властта, която се крепи на образ, има нужда от сериозност, дистанция, страхопочитание и роби. Смехът прави обратното – той пропуква фасадата, руши пиедестала и позволява да се мисли за властта извън подредената ѝ пропагандна картина. В свят на демагогия хуморът се превръща в революционен акт, присъщ на човек, достатъчно смел да си даде свобода. А сатирата е може би най-красивият начин да кажем: „Кралят е гол!“.
Когато е добронамерен, хуморът има и друга сила: да освобождава пространство между хората, да сваля защитите и да прави възможна истинската среща на човек с човека. Среща отвъд маските на колективния сън, в който се носим. Затова именно смехът ни прави истински свободни.
