Срещаме се на стъпало номер 20 от „Стълбата“.
Двайсет стъпала нагоре през култура, общество, бъдеще и технологии. Двайсет опита да останем верни на убеждението, че смисленият разговор е възможен и ценен.
Пиша първото си редакторско обръщение към теб и веднага си спомням с носталгия времето, в което открих красотата на думите, особено отпечатани на хартия. Беше в гимназията, под номер 20 в дневника, в тогавашния училищен вестник „Делта Те“. Това очарование живее в мен и до днес и е една от причините да стана съосновател на списанието, което държиш.
Този летен брой сме посветили на Красотата в очите на наблюдаващия и в съзнанието, което умее да достигне до най-съвършеното.
Живеем в свят, в който консуматорството настойчиво се опитва да опрости и осребри красотата, превръщайки я в продукт по калъп. Филтри, козметични процедури, модерни вещи и образ, който създава краткотрайно впечатление. Субективните външни белези за красота, които всяко съвремие прокламира. Имало ги е преди, има ги и сега в различни форми. Непреходната красота обаче е много повече от това – тя е морална категория. Като любовта – непрестанно действие, в което са вложени намерение, старание и надежда да оживее в очите на този, който гледа. Тя е идеал и споделена история, не украшение.
