Христина Бобокова и Рада Якова са двете феи, които творят чудеса в съвременното изкуство, създавайки условия за среща на творци от различни страни и поколения, провокирайки ги да артикулират съвременното изкуство в един от най-старите форуми за това у нас, а именно „Процес – Пространство“ в Балчик.
От интервюто с тях ще разберем какво стои зад тази луда идея и какво ги захранва и мотивира да продължават да разширяват границите на разбирането ни за нетрадиционно и новаторско в изкуството.
Рада Якова и Христина Бобокова – Фотограф: Кирил Станоев
„Процес – Пространство“ е най-старият форум за съвременно изкуство в България. Той е на цели 33 години! От какво е била продиктувана нуждата за неговото създаване?
Хриси:
Фестивалът е създаден от изкуствоведа и художник Димитър Грозданов през далечната 1992 г. поради нуждата от събитие, което да представи неконвенционалните и съвременни форми в изкуството, които до онзи момент все още нямат изявена сцена в България. Става дума за пърформанс арт, лендарт, инсталация, хепънинг, видеоарт и други експериментални форми в изкуството, където често процесът е много по-важен от резултата. Фестивалът е създаден като международен и привлича много от най-изявените по това време български творци, както и много международни. С годините фестивалът се утвърди, изгради своята визия и характер.
Кои са най-големите трудности при организирането му? Коя е най-трудната ви битка, отвъд финансирането, което у нас винаги е проблематично?
Хриси:
През годините Димитър Грозданов се е сблъсквал с много трудности, като винаги се е стараел те да не се отразяват върху процеса на работа на участниците. Извън финансовите проблеми, които са задължителен спътник за толкова дълъг период от време, трудност е било да се привличат съмишленици, партньори, институционална подкрепа и публика, които да имат отношение към съвременното изкуство. Мисля, че вкусът се възпитава чрез предлагането, с диалог и постоянство, и днес смело мога да кажа, че съвременното изкуство има изградена публика в България.
Рада:
Най-голямата трудност е сблъсъкът с институциите. Да обясниш нуждата от изкуство и да получиш подкрепа за един фестивал.
Иначе трудности няма. Има само предизвикателства, пред които се изправяме с удоволствие. Трудните заявки на художниците и лудите им идеи ни карат да работим по-добре. Така виждам един фестивал като място, на което да излезеш от зоната на комфорт и да изненадаш себе си.
Процес-Пространство 2018г
Как подбирате участниците? Защо избрахте „Процес – Пространство“ да се случва край морето, именно в Балчик, а не, да кажем, във Варна или в Бургас?
Хриси:
Фестивалът е основан за първи път в Балчик. Грозданов прави този избор неслучайно – той е базиран на принципа на децентрализацията и желанието му изкуството да се случва на различни места, извън столицата и големите градове. Балчик е много романтичен град, богат на археологически артефакти, пълен с история, прекрасна архитектура, чудесен климат и природни дадености. Това е много вдъхновяващо, енергийно и предразполагащо за създаване на изкуство място. През 2025 г. очакваме своята публика отново в Балчик между 12 и 15 юни. Имаме изградена богата програма, мотото е UNTOLD. Освен Балчик обаче през годините фестивалът е имал издания и в Русе, и в Пловдив, също градове с богата културна история. Не е изключено в близко време да има издания в други български градове.
Рада:
Когато подбираме участниците за фестивала, гледаме в най-различни посоки. За да има динамика самото събитие, търсим артисти, работещи в различни направления. Винаги е интересно да се види инсталация, направена специално за Балчик, видео, създадено на място. Това е не само интересно за фестивала, за зрителите, но и за самите артисти. По този начин те черпят вдъхновение и обменят опит, което е и една от целите на фестивала.
Тази година ни гостуват Алем Коркут (Хърватия), Мирчеа Модреану (Румъния), Сенем Денли (Турция), Серат Емрулай (Северна Македония/ Албания), Алияж Велички (Словения), Лора Пармакова (България), Антония Колева (България), Цветан Кръстев (България), Венелин Шурелов (България), Кирил Станоев (България), Воин де Воин (България), Мария Прошковска (Украина), Ганчо Ганчев (България).
Същото важи и за лекторската програма. Когато поканиш лектори от различни сфери, и все пак свързани с изкуството, диалогът е много интересен.
Тази година сме поканили артконсултанта Деян Павлов, който се движи между България и Испания. Работи с няколко интересни артисти и им помага да се движат напред. Марина Щербенко/Украина, куратор и директор на Щербенко арт център, Киев. Венелин Шурелов, който е и участник във фестивала, автор на множество артинсталации, сред които „Един човек“, преподавател и сценограф. Катрин Зингер – журналист и съосновател на фондация Зингер-Захариев, България, и Катя Тричкова – филмов продуцент на едни от най-успешните български и международни продукции. Последният ѝ късометражен филм, „Човекът, който не можеше повече да мълчи“, е с номинация за „Оскар“ за 2025 г.
Коя е вашата публика? Какви хора идват и посещават форума?
Хриси:
Ние сме отворени към всички зрители. Мисля, че може да обогатим както професионална публика от артисти, обучаващи се и хора на изкуството, така и такива, които нямат общо с културния сектор, но смятат, че изкуството може да бъде пресечната точка и обединител между тях.
Рада:
Хората, които посещават фестивала „Процес – Пространство“, всяка година се увеличават. На първо място са нашите участници, разбира се, и хора, които са тясно свързани с изкуството. Голяма публика имаме от Варна – като най-близък голям град е разбираемо да е така. Все повече хора идват от София, Пловдив, Русе и много други места. Тази година очакваме гости от Търново, тъй като галерия „Наратива“ ще ни гостува от този прекрасен град. От София новите членове на Приятели на „Процес – Пространство“ имат специална покана да посетят фестивала в Балчик на 13 и 14 юни.
13 юни – откриване в градската галерия в Балчик, гост – галерия „Наратива“.
14 юни – форум/разговори за съвременно изкуство с гостите, които вече изброих. И вечерта – откриване на изложбата, резултат от работата на поканените творци. Както и купон, разбира се.
Форумът може да се гледа и онлайн, но купонът – не. Така че – заповядайте!
Процес-Пространство 2018г
Какво възпитава подобно начинание? Какво цели да постигне?
Хриси:
Съвременното изкуство отразява актуалните проблеми и теми от живота, но изразени по художествен път. Целите ни са да покажем, че България е място, което може да бъде сцена за развитие на съвременното изкуство, която е съизмерима със световните. Това донякъде е мисията на фестивала – да популяризира съвременното изкуство, то да достига до различни публики, не само до специализираните и академичните.
Рада:
Според Пирамидата на Маслоу в момента, в който задоволим първичните си нужди, ще бъдем отворени да възприемаме. И не само – ще се появи нуждата от изкуство. Е, дотук с теорията. На практика не ми се струва така. Обществото ни е все по-облечено, все по-задоволено, а нуждата от изкуство все не идва. Вярвам, че тя се възпитава. Ето така виждам нашата роля. Да поканим широката публика да участва, да възпитаваме нуждата от изкуство.
Тази година взехме и едно важно решение – създаването на Приятелски клуб „Процес – Пространство“. Подобно на повечето музеи по света, които имат приятелски клубове, основани на дарения, които отиват за подпомагане дейността на изкуството. Клубът организира специални събития за дарителите си. Ето такъв ще бъде и нашият клуб. Целта е да извадим изкуството от местата, на които сме свикнали да го гледаме, и да го доближим до хората.
Процес-Пространство 2018г
Има ли я България на европейската карта на съвременното изкуство? А на световното? Как ни виждат отвън? Как искаме да ни виждат?
Хриси:
Да, разбира се. Има много добри български художници, които са на световно ниво. Мисля, че сме много самокритични като общество и често приемаме чуждата посредственост по-лесно, отколкото личната оригиналност и талант. В цялостен културен аспект трябва да работим върху ПР-а си, който да ни популяризира и направи по-видими и достъпни до световните артизложения, галерии, пазари, колекции, публика.
Рада:
Не. Не мисля, че сме на никоя карта. Не ни виждат, ако не сме на никоя карта.
Много ни се иска да ни виждат, но какво значение има това?
Няма ни поради няколко причини. Едната е, разбира се, вътрешнополитическа. Когато излизаш на пазара за изкуство, трябва да знаеш, че няма почти никакво значение колко талантлив артист си, ако никой не гледа към теб. И ако знаем това, първото нещо, което трябва да направим, е да накараме другите да гледат към нас. Но поради липса на всякаква държавна и още по-важното – дългосрочна политика, липсата на всякакво разбиране защо е нужно да инвестираме в изкуство, липса на знания как другите да погледнат към нас, всички наши движения ще са като битката на един луд с вятърни мелници.
Светът на изкуството е игра на много пластове, следваща собствена логика, и единствено можем да влезем в нея, ако имаме по-деликатно и дълбоко разбиране на материята и познаваме правилата ѝ.
Как избрахте мотото на тазгодишното издание?
Хриси:
Мотото за 2025 г. е UNTOLD, като в идеята ми има лека провокация към участниците, а именно те да изразят това, което крият в себе си, да разкажат нещо, което досега не са разкривали чрез творчеството си, да отворят сърцето си за дълбоко скрити тайни или пък ежедневни състояния. Засега има много интересни заявени проекти, като се очаква да видим: видеоинсталации, пърформанси, графити, живопис, дигитални литографии, фотография, колаж, инсталации и др.
Рада:
Христина Бобокова е куратор на фестивала и тя избира темите. Мисля, че един фестивал трябва да вдъхновява участниците с подбраните теми, и Хриси се справя прекрасно с тази задача.
Процес-Пространство
Кое е най-голямото ви вдъхновение? За какво мечтаете?
Хриси:
Вдъхновението е понякога спонтанен вътрешен импулс, който ни подтиква към работа, действие, развитие, даже мечти. Най-голям прилив на енергия имам винаги в края на фестивалите, когато видя радостта и удовлетворението на всички участници, чудесните отзиви в социалните мрежи, усмивките и въпросите на публиката, прегръдките, с които се разделяме в края на форума. По това разбирам, че сме си свършили добре работата, и започвам да мисля за следващ проект. Мечтая някой ден в България да има музеи като в Париж, Лондон, Ню Йорк и т.н. Би било чудесно, защото културата и изкуството са нашият най-верен отразител и огледало пред света!
Рада:
Най-голямото ми вдъхновение е любовта. И нека прозвучи глупаво и наивно, но мечтая за световен мир.
ХРИСТИНА БОБОКОВА е изкуствовед, артмениджър на множество културни проекти в България и чужбина, меценат и творчески активна личност. Дългогодишен организатор на Фестивала за съвременно изкуство „Процес – Пространство“ и управител на едноименната фондация към него. Зам.-директор на фондацията на „Нумизматичен музей – Русе“ – с фокус върху изследване, опазване и съхранение на културно-историческото наследство, археология и нумизматика на България. Работи активно в областта на културния мениджмънт и обмен, подпомага популяризирането на българското съвременно изкуство, поддържа каузи, свързани с българската култура, духовност, археологическо, историческо и архитектурно наследство.
РАДА ЯКОВА е художник, илюстратор и графичен дизайнер, базирана в Хага. Завършва Университета за приложни изкуства с графичен дизайн и реклама във Виена. От 2012 г. до 2021 г. работи в Кралската картинна галерия в Хага като организатор на културни събития. Участник в множество индивидуални и колективни артпроекти като артинсталацията „Розов облак“ (2019 – 2024), акцията „Тухлата“ (2023), изложбите RED (галерия „Аросита“, 2022), „Жена“ (галерия „Интро“, 2021), Триенале на графиката в Хага (2021), съпътстваща изложба на Венецианското биенале Personal Structures (Palazzo Mora, 2019) и др. От 2023 г. е артистичен директор на „Процес – Пространство“ и работи активно за популяризиране на съвременните визуални изкуства в България и чужбина.
