За добро или за зло, съвременници сме на невиждан технологичен бум, който изкарва на пазара нови продукти и ни смайва с открития и обещания да подобри живота ни, буквално всеки ден, но има един неизбежен страничен ефект – сближава ни с машините, размива границите между биологията и електрониката, засилва симбиозата между човека и технологиите. Промените се случват все по-бързо и ефектът им е глобален, което съвсем естествено предизвиква загриженост и повдига сериозни въпроси и дилеми. Технологични, икономически, политически, религиозни, етични, екологични, морални, естетични. Но всички те се свеждат в крайна сметка до философския въпрос: какво означава да бъдеш човек и докъде можем да стигнем в стремежа си към усъвършенстване?
Какво е трансхуманизъм?
Трансхуманизмът е сравнително нова концепция и интелектуално движение, възникнало в края на 20. век, което поддържа идеята за подобряване на човешките умствени и физически възможности чрез използването на научно-техническия прогрес за преодоляване на биологичните ограничения. Не че човечеството не е използвало технологии за подобряване на способностите си и преди, но в миналото тези промени са се случвали стихийно и неосъзнато, докато съвременните трансхуманисти предлагат една добре обоснована философска школа, която позволява да се обсъждат и изследват последиците от безкрайното усъвършенстване на човека, препоръчва стратегии за развитие и търси средства за избягване на опасностите, които възникват в процеса.
Тезата на трансхуманизма е, че новите технологии могат и трябва да се използват за подобряване живота на хората, за решаване на належащите глобални проблеми и за още по-мащабна експанзия на човечеството – сега вече отвъд пределите на Земята, а защо не и отвъд ограниченията на биологията. Заболяванията, стареенето и смъртта са реалности, които трансхуманистите обявяват за явления от миналото, несъвършенства на биологичния ни произход, и предлагат да ги премахнем, като същевременно значително увеличим когнитивните, емоционалните и физическите си възможности. Те твърдят аргументирано, че еволюцията на човека, включително чрез технологии, е естествен процес, а не ново явление.
Примери за усъвършенстване на човешката биология в миналото с помощта на технологиите са:
- Речта – развитието на говорния апарат (биологично подобрение) и създаването на език с граматика и речников запас (софтуер) са развили специфични говорни центрове и са променили структурата на човешкия мозък. Езикът е позволил на хоминидите да общуват, да се организират в групи за лов и самозащита, което на свой ред е довело до драматична еволюционна промяна с глобални последици за цялата планета – от средно голям бозайник без особени способности или сила, лесна плячка на голям брой хищници, човекът се е издигнал от средата на хранителната пирамида до върха ѝ, и днес е най-опасният и най-разпространен хищник на планетата.
- Огънят – усвояването на огъня за запазване на телесната температура и за готвене (нова технология) е позволило на човека да консумира много по-голяма група храни и да има достъп до много по-голямо количество протеини, което на свой ред е променило физиологията му – хората станали по-високи, по-силни, развили по-ефективна имунна система и колонизирали нови географски и климатични зони, недостъпни без помощта на огъня.
- Писмеността – какво друго е грамотността, ако не софтуер (азбука, граматика, речник, протоколи за изразяване), който инсталираме в умовете на децата, с цел да увеличим неограничено паметта им и достъпа им до информация? Книгите са външна памет, а образованието – операционна система.
- Биостимуланти – кафе, чай, алкохол, кока, тютюн, какао и много други растителни екстракти са били използвани от хората от най-древни времена, вероятно дори преди възникването на цивилизациите, за да подобрят или променят възприятията си, за да излязат извън способностите на биологично предопределения мозък.
По-съвременни примери за подобряване на живота на хората чрез смесване на технологии с биологията ни са: дентални практики като пломби и мостове, импланти и зъбни протези; сърдечни импланти като пейсмейкъри и байпаси; метални пирони и пластини за укрепване на счупени кости и изкуствени тазобедрени стави; вътреочни лещи за лечение на катаракта и коригиране на множество проблеми на зрението; антибиотици и ваксини за подобряване на функциите на имунната ни система; пробиотици за подобряване на чревния микробиом; пластична хирургия; слухови апарати; протези, заместващи ампутирани крайници. Много са! С тяхна помощ човечеството вече е елиминирало много болести, удължило е значително продължителността на човешкия живот, намалило е страданията на милиони хора, увеличило е експоненциално населението на света – все постижения, в чиито морал и полезност (почти) никой не се съмнява и (почти) никой не смята тези промени за нечовешки или застрашаващи бъдещето на човечеството.
В такъв случай, ако вече сме възприели тази практика за намаляване на страданието и увеличаване на човешкия потенциал чрез замяна на несъвършените биологични структури и системи с механични, електронни и биохимични такива, защо да не продължим в същата посока с още по-голяма ефективност, питат трансхуманистите и настояват за развитие в три главни посоки – суперинтелигентност (подобрение на ума и мисленето), супердълголетие (подобрение на тялото и биологията) и суперщастие (подобрение на емоционалните преживявания).
Например някои се застъпват за качване на съзнанието ни в цифрови носители и заселване на Космоса чрез безсмъртни машини. Други смятат, че трябва да останем органични същества, но да препрограмираме или подобрим биологията си с помощта на генетично инженерство. Трети предлагат да интегрираме биологичния си ум с изкуствен интелект.
Технологичните милиардери са сред най-големите поддръжници на трансхуманисткото мислене и практики. Не е трудно да се разбере защо: те виждат себе си като главни герои в един от най-важните моменти от историята на човечеството. Инфлексната точка, в която чрез радикално увеличаване на човешките способности ще променим еволюционния си път. Припознават се в богоподобна роля и са мотивирани от месиански идеи. Илон Мъск например открито говори за спасяване на човечеството чрез колонизация на други планети, и споделя, че иска да постигне „симбиоза с изкуствения интелект“, така че хората да не останат „извън играта“, докато технологиите напредват с бясна скорост и машините се сдобиват с автономно съзнание.
Технологии на ръба на човечността
В 21. век трансхуманистичните идеи бързо еволюираха от теория и футуристика към реални научни постижения и практика, и тонът на дискусията бързо се промени от умозрителни разсъждения в областта на научната фантастика в бъдеще време към тревожни наблюдения и опити за преосмисляне в сегашно време.
Мозъчните чипове и „подобряването на ума“, които доскоро се смятаха за фантастични, сега се разглеждат като възможност за лечение на травми, неврологични разстройства, включително и болестта на Алцхаймер. Компанията Neuralink разработва такива технологии и макар че за момента хората с увреждания ще бъдат първоначалните получатели на тези иновации, много скоро такива технологии ще могат да се използват за подобряване на способностите на всички ни. А екзоскелети, механизирани и компютъризирани протези вече позволяват както по-пълноценен живот за хората с ампутирани крайници и старческа мускулна слабост тук, на Земята, така и улеснения в ежедневието на бъдещите колонизатори на Марс.
Критиците на трансхуманизма обаче са загрижени, че подобренията, забавянето на стареенето и увеличаването на продължителността на човешкия живот само ще изострят съществуващите проблеми с пренаселеността на планетата и ще породят сериозни нови демографски и социални проблеми. Ако удължим човешкия живот до безкрайност и станем безсмъртни, продължавайки да консумираме огромни природни ресурси, как това ще се отрази на планетата ни? (Отговорът на трансхуманистите е, че космическата колонизация може да реши този проблем.) Не е много ясно и чие ще бъде това трансхуманистко бъдеще. В момента вече живеем в един много неравен свят и трансхуманизмът, ако се развива в нещо, подобно на настоящия ни контекст, вероятно ще увеличи значително неравенството и може да има катастрофални последствия за мнозинството от хората.
Но другият, по-фундаментален проблем е опасността от загуба на онова, което ни прави хора. Ако заменим органичните си тела с кибернетични протези или качим съзнанието си в цифрови носители, ще остане ли нещо „човешко“ в нас? Може ли да еволюираме, без да загубим етичните и емоционалните си корени? Какви са границите на допустимото? Колко генетични модификации можем да включим в генотипа на „дизайнерските бебета“, преди те да престанат да бъдат Homo sapiens? Кога технологично подобреният човек става киборг? И не на последно място, кой и по какви критерии ще определя какво е „подобрение“ за човечеството?
Всички тези въпроси и притеснения може да звучат малко далеч от нашето ежедневие, футуристично и фантастично, но бързите разработки в областта на изкуствения интелект (AI) и синтетичната биология водят много съвременни учени, наблюдатели и коментатори до убеждението, че сме на прага на създаването на такива възможности. Добре де, може би в краткосрочен план обещанията и опасностите на трансхуманистичните технологии са вероятно малко попреувеличени. В крайна сметка всички тези компании и личности, които са инвестирали огромни ресурси и лични амбиции в разработването на такива технологии, имат силна мотивация да преувеличават – могат много да спечелят, ако ни карат да вярваме, че са на прага на създаването на божествена сила, която може да създаде утопия или да унищожи света. Но дори без преувеличения и без да надничаме в бъдещето, можем да видим сериозни, необратими промени в настоящето. Дори ако се дистанцираме от нереалистичните обещания, бомбастичните медийни заглавия, катастрофичните прогнози и песимистичните тълкувания на бъдещето, трябва да признаем все пак, че изкуственият интелект вече играе роля в засилването на поляризацията в социалната и политическата ни среда, като създава нови, по-сложни форми на дезинформация и по-ефективни методи за манипулация. Сериозна е и екологичната вреда от бума на компаниите, разработващи AI. Многобройни са и свидетелствата за негативното влияние на комуникационните технологии, екраните и дигиталните устройства върху физическото, емоционалното, социалното и интелектуалното развитие на децата и младите хора. Невъзможно е да си затворим очите и да не видим катастрофалните ефекти на епидемията от наркотични зависимости, заливаща света. Свидетелствата, че критиците на трансхуманизма имат основания за тревога, са навсякъде около нас.
Бъдещето вече чука на вратата ни. Но готови ли сме да го посрещнем?
Дали да забраним разработването на всички технологии, които имат дори най-малък шанс да променят еволюцията на човечеството, да унищожим компютрите и да се върнем към природата? Или да обявим човешкото тяло за свещено Божие творение и да прекратим всички опити за подобрението му, включително вече утвърдените медицински практики, хранителни технологии, лекарства, дрехи, отопление, системи за поддръжка на живота и защита от околната среда? Противоположният подход би бил да вдигнем безпомощно ръце и да гледаме с ужас как се реализират най-страшните прогнози и най-кошмарните сценарии, докато ние си повтаряме убедително един на друг как нищо не зависи от нас, ние нищо не можем да направим и не носим отговорност за последствията.
Или може би да изберем средния път – този на честната трезва оценка на ситуацията вместо бягането от отговорност, на открития диалог и гражданската ангажираност вместо паниката или безхаберното нехайство, на въвеждането на регулации, ограничения и закони, които да минимизират възможните негативни ефекти, вместо сляпата забрана на всякакво развитие, на редовната преоценка, преосмисляне и осъзната социална адаптация към промените вместо катастрофично мислене, цинизъм и нихилизъм?
Сигурно някои от тези разсъждения за много хора звучат плашещо или далечно и нереално, но така или иначе обществен дебат трябва да има, защото трансхуманизмът ни принуждава да преосмислим границите на понятието човек. Докато технологиите продължават да се развиват с бързи темпове, обществото трябва да се ангажира с критична дискусия за етичните, екологичните, икономическите и социалните последствия. Въпросът не е само какво можем да постигнем и дали трябва да го направим, а най-вече:
Какви хора искаме да бъдем?
Ако наистина сме на прага на създаването на подобрена версия на човечеството, трябва да започнем да си задаваме големи въпроси за това какво означава да бъдеш човек и следователно какво трябва да включва едно подобрено човечество.
Ако продължим с вече утвърдената от монотеизма концепция за човека като уникален, специален, богоизбран, различен от всички други същества, самият той превърнал сам себе си в амбициозен бог, тогава ще продължим да претендираме за господство над природата, ще подчиняваме всичко на своите желания – и ресурсите на планетата, и биологичното ѝ богатство, и несъвършената органика на тялото.
Но ако се отклоним от тази божествена траектория и вместо това приемем, че човекът е само един от трите вида шимпанзе, възникнали на планетата в резултат на милионлетна еволюция, само едно от милиардите живи същества на Земята, вплетено в сложни взаимоотношения с другите видове и с природата като цяло, тогава „подобрението“ на хората ще зависи от здравето и устойчивостта на тези взаимоотношения и ще изисква инвестиции в интегритета и бъдещето на целия биологичен свят, не само на Homo sapiens.
Има и вариант, в който възприемаме човека като най-голямата екологична заплаха на планетата. Тогава „подобрението“ му несъмнено ще трябва да пренасочи експлоататорския ни начин на живот към друга форма на взаимодействие с околната среда. Такава, която не включва хищническо разхищение и необуздана консумация.
С други думи, може би „подобрението“ на човека означава създаване на едно много по-отговорно човечество. Такова, което проявява състрадание и осъзнатост към другите форми на живот на тази изключителна планета. Човечество, което вместо да се страхува от изкуствения интелект, защото проектира върху него собственото си хищническо отношение към другите същества, очаква с надежда възникването на нов разум, с който да споделя и да си сътрудничи в иначе празната и самотна неосъзната вселена.
Трансхуманизмът може да отвори вратата към ново оптимистично бъдеще, но само ако е воден от състрадание, справедливост и дълбока осъзнатост за това какво означава да си човек.
