„Човекът не е нищо друго освен това, което прави от себе си.“

Жан-Пол Сартр

–––––––––––––

Имам удоволствието да те поканя на една специална среща. Рандеву със себе си. През октомври изследваме темата за автентичността.

Чувствам тази среща много лична, защото октомври винаги ме връща към самата мен. Отърсвам се от горещината и шума на лятото, утихвам и оставям така любимите ми златни цветове да ме водят през едно своеобразно прераждане.

Бъди себе си. Колко трудно може да бъде? Не е лесно – като повечето неща, които си заслужават.

Думата автентичност има далеч по-стар живот от съвременната максима „бъди себе си“. В изконния си смисъл автентично е онова, което е истинско, оригинално, с установен произход и авторство. Едва през ХХ век, чрез екзистенциализма, автентичността започва да описва личността. Автентичен е онзи, който живее и действа в съзвучие със собственото си „аз“, а не според наложена отвън воля.

Тук обаче има силен парадокс. Все по-често чувам: „Аз съм себе си“. Като обяснение. Като оправдание. Като индулгенция за грубост, егоизъм или нежелание да се променим. Ако всяка наша слабост е „автентична“, длъжни ли сме да ѝ останем верни? Ако да бъдеш себе си означава никога да не се надраснеш, автентичността добродетел ли е, или по-скоро удобство?

Истинската битка за себе си е отвъд безусловното приемане. Започва с това да се осмелим да се погледнем без украса. Да различим кое в нас е наше и кое ни е било внушено. Кое заслужава да запазим и кое трябва да прекроим.

В този брой ще срещнеш нобеловия лауреат Херман Хесе, който плаща висока цена за отказа си да живее според чужд сценарий. Теодора Духовникова ще ти напомни, че автентичността изисква да не се страхуваш от онова, което ще откриеш в себе си. Ще надникнем зад лъскавата витрина на социалните мрежи, ще попитаме кой е творецът във времето на изкуствения интелект и дори какво остава истински човешко, когато машината започне убедително да ни имитира.

Ще откриеш и забележителни личности, които отказват да се поберат в красивото, правилното и очакваното, защото превръщат несъвършенството в подпис на своята автентичност.

Да си автентичен, не е да откриеш някакво окончателно „истинско аз“ и да го пазиш непокътнато до края. Нека имаме смелостта непрекъснато да избираме кои искаме да бъдем.

И да понесем отговорността за този избор.

Приятна среща със себе си!