На 8 септември 2026 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) обяви резултатите от деветия цикъл на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA). В изследването са участвали над 760 000 петнайсетгодишни от 91 държави. Основен фокус на изследването от 2025 г. са природните науки, но се отчитат и резултатите по четене и математика, а за първи път PISA извежда данни и за уменията на учениците да използват изкуствен интелект за образователни цели.
България се включва за осми път, с 6830 ученици от 211 училища. Делът на българските ученици, които не достигат базово ниво на читателска грамотност, вече е 58%, при 47% през 2018 г. и 53% през 2022 г.
Предвид факта, че PISA измерва нивата на функционална грамотност и уменията за справяне с живота, подобни данни показват, че 58% от българските 15-годишни могат да прочетат думите, но не разбират какво означават те. Уменията за решаване на проблеми на българските ученици също са под средните нива за ОИСР, което показва ясно неумението на българските младежи да обработват информацията, да мислят критически и да вземат информирани решения, основани на знание.
Организациите, обединени в Националния пакт за четенето, приемат тези данни като потвърждение на позицията, която застъпваме от учредяването на Пакта през 2023 г.:
Данните
Изследването PISA измерва доколко петнайсетгодишните умеят да извличат и осмислят информация, за да се справят с реални житейски ситуации и да допринасят за личното си развитие и развитието на общността, в която живеят.
Резултатите измерват знанията и уменията, натрупани през изминалите петнадесет години от живота на дадения ученик и не зависят единствено от последната учебна година, от положените тестове и изпитите за външно оценяване, както и от материала, включен в учебните програми.
Върху знанията и уменията на учениците пряко влияние оказва семейната среда в най-ранното детство, наличието на висококачествени книги, активното развитие на езиковите и познавателните умения в етапа на детската градина, състоянието на библиотеките в населеното им място, подготовката на учителите, които са работили с тях, както и наличието на различни дейности, стимулиращи четенето по желание извън учебната програма, най-често с помощта на училищните библиотекари. Затова мерките, съсредоточени единствено в прогимназиалната и гимназиалната степен, не могат да окажат трансформиращо въздействие върху факторите, чието действие започва много преди училище.
Споделена отговорност и активно сътрудничество
Организациите, ангажирани с насърчаване на четенето, разглеждат резултатите от PISA 2025 като показател за състоянието на цялата инфраструктура на четенето у нас: институциите, специалистите, ресурсите и политиките, които подкрепят развитието на грамотността от ранното детство и през целия живот.
Промяната на средата и развитието на функционалната грамотност не са задача единствено на отделни министерства и на отделни професионалисти.
Настояваме за споделена отговорност, колективно планиране и активно сътрудничество при формулирането на цели и задачи за стимулиране на четенето. Те трябва да бъдат осъществявани както от представителите на държавната и местната власт (Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на образованието и науката, Министерство на културата, Министерство на финансите, общини), така и в партньорство с неправителствения сектор и гражданското общество.
Организирането на колективен орган, обществен съвет, в който институциите и неправителствените организации работят в партньорство и обменят опит и добри практики, ще позволи изработването на Национален план за четенето, в основата на който да бъде разбирането за „грамотност във всички политики“.
Организациите основателки и членовете на Националния пакт за четенето са готови да подпомогнат създаването на подобен колективен орган и да предоставят своята експертиза при създаването на мерки за превенция на функционалната неграмотност.
Изисквания към мерките за превенция на функционалната неграмотност
Настояваме политиките за развитие на грамотността и четенето да бъдат изграждани върху научни данни, включително от области извън тесните рамки на педагогиката и методиката на обучението по български език.
Невролозите доказват, че четенето е придобито, а не вродено умение, което изисква продължително и целенасочено изграждане на мрежата на четенето в мозъка на всеки индивид, още от периода на първите 1000 дни (от зачеването до края на втората година).
Когнитивните психолози потвърждават, че при липсата на подходяща подкрепа от семейната среда и достъп до споделено четене и книги, още при постъпването в детската градина се наблюдава значителна разлика между тези деца и връстниците им, отглеждани в подкрепяща грамотността среда.
Тези и други резултати от международни научни изследвания, достъпни в пресечната точка на различните науки, формират цялостно разбиране за процеса „четене“ и трябва да бъдат взети предвид при въвеждането на политики и мерки за развитие на инфраструктурата на четенето в България, част от трансформационния модел за развитие на функционалната грамотност. този модел би довел до повишаване на индекса на човешкия капитал, изпълняване на Целите за устойчиво развитие от българска страна, развитие на гражданското общество и запазване на демократичните принципи.
Четири мерки за развитие на инфраструктурата на четенето и превенция на функционалната неграмотност
Предлагаме въвеждането на четири мерки, които да поставят началото на повишаването на функционалната грамотност в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.
1. Ранен старт чрез програми за стимулиране на четенето в семейството
Всяко семейство в България трябва да получи подкрепа за и съвети относно четенето от раждането на детето, независимо от своя социално-икономически и образователен статус.
Ефективно решение е въвеждането на Националната програма с универсален обхват „Първа книга“.
Тя трябва да достига до семейството чрез личните лекари, детските консултации, здравните медиатори и патронажната грижа и да осигурява подбрани висококачествени книги за най-ранна възраст заедно с ясни насоки и подкрепа за родителите.
Необходимо е специалистите, които се срещат със семейството през първите години, да бъдат подготвени да говорят за споделеното четене като част
от грижата за детето. Опитът на Финландия, Нидерландия, Белгия, Великобритания, Италия, Хърватска с програми от този тип е дългогодишен и дава ясни, измерими доказателства за важността на ранния старт.
Програмата „Първа книга“ е една от най-добрите инвестиции, защото възвръщаемостта е най-голяма в дългосрочен план. Тя изисква минимални инвестиции от страна на държавата, но гарантира намаляване на неравенствата, плод на различията в семейната среда.
2. Надграждане на усилията чрез библиотеки в детските градини
Подкрепящото и активно развитие на детето във вторите 1000 дни (от 2 до 5 г.) може да компенсира част от неравенствата, идващи от семейната среда или да подпомогне допълнителното натрупване на знания и умения, необходими за развитието на базовата читателска интелигентност.
Работещо решение в подкрепа на стимулирането на четенето и грамотността е развитието на програмата „Библиотека в детската градина“.
Всяка библиотека в детските градини следва да разполага със съвременни художествени и нехудожествени книги, подбрани по възраст, и с целеви годишен ресурс за обновяване на фонда. Решаващото условие е този фонд да се използва редовно от учителите или възпитателите във всекидневната педагогическа работа.
3. Добре функциониращи обществени библиотеки с редовно финансиране за обновяване на фондовете
Библиотечната мрежа е от малкото съществуващи активни структури у нас. Тя се разпростира на територията на цялата страна и осигурява безплатен достъп до книги за всяко семейство.
Настояваме за приемане на необходимите нормативни и поднормативни актове, чрез които да бъде изпълнен ангажиментът на държавата според Стандарта за библиотечно-информационно обслужване и да бъде гарантирано целево и ежегодно финансиране за обновяване на фондовете с нови издания и за модернизиране на средата.
4. Училищни библиотеки с обновени фондове и квалифицирани библиотекари
Всяко училище следва да разполага с библиотека с фонд, обновяван ежегодно и с щатен библиотекар с образование в професионално направление 3.5 „Обществени комуникации и информационни науки“.
Училищният библиотекар изпълнява педагогическа функция по формиране на читателски интерес и по подкрепа на учебния процес, затова следва да бъде признат за педагогически специалист със съответния статут и възможности за професионално развитие.
Ролята на училищните библиотекари с професионално образование е високо ценена в редица европейски държави. Примерът на Швеция с въвеждането на Закон за училищните библиотеки е модел, който може да бъде внедрен и в България, поради наличието на необходимите компоненти (обучение за професионалистите, възможност за осигуряване на персонал за училищата в България и др.).
Готовност за съвместна работа
Организациите, обединени в Националния пакт за четенето, разполагат с експертиза, с добре изградени контакти с международни партньори за споделяне на добър опит и с работещи модели, изпитани в българските условия.
Заявяваме готовност да участваме в разработването на конкретните мерки, в тяхното пилотиране и в независимото им оценяване, както и да предоставим достъп до опита на европейските мрежи, в които членуваме.
Фондация „Четене“ – България
Фондация „Детски книги“
Сдружение „Книги и четене“
Учредители
- Фондация „Четене“
- Фондация „Детски книги“
- Сдружение „Книги и четене“
- Асоциация „Българска книга“
- Българска библиотечно-информационна асоциация (ББИА)
- Фондация „Глобални библиотеки – България“
- Национален център за книгата към НДК
Участници
- Столична община
- Община Ловеч
- ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски“ ФСЛФ, СУ „Св. Климент Охридски“ Национална мрежа за децата
- Заедно в час
- Асоциация „Родители“
- Национална мрежа на здравните медиатори
- Фондация „Лале“
- Аз чета
- Академия „Никола Тесла“
- Верига книжарници Orange
- Книжен център Greenwich
- ИК „Хермес“
- Издателство „Егмонт България“
- Издателство „Сиела“
- Издателство „Просвета“
- Асоциация за култура и книжовност Агенция Bookmark
- Сдружение „Големите и малките“ ИК „Унискорп“
- Letter Collective
- Zone4Tech
- Craft Content
- ОКИ „Музейко“
- Книговище (фондация „Гутенберг“) ИК „ПАН“
- Издателство „Мармот“
- MW Logistica
- Център за четене и култура
- Издателство „Софтпрес“
- Издателство „ФЮТ“
- Slow food
- Industry Watch
- Институт за изследвания в образованието
- Списание „Стълбата“
