Живеем в ерата на кликането и скролването. Телефоните и устройствата са естествените продължения на ръцете ни, а морето от съдържание се бори със зъби и нокти за внимание. За това е необходима атрактивна стръв, която да успее почти мигновено да ни грабне – да улови интереса ни в първите 2 – 3 секунди, защото иначе ще продължим да плуваме с отворена уста към следващото по-апетитно парче съдържание.
Консуматорството не е част само от материалния свят, а и от интелектуалния. Всеки клик в онлайн пространството струва пари и отчита каква е била стойността на вниманието ви. А какъв е най-бързият и лесен начин да отворите статия в интернет? Добре написано „кликбейт“ заглавие.
Снимка: Проф. д-р Дърленска
Що е то кликбейт?
Един от най-познатите трикове на журналистиката в дигиталната ера е кликбейтът. Знам, че е засукана чуждица, но тя добре обрисува масата от заглавията в интернет. Произлиза от английските думи click – „кликвам/щраквам“, и bait – „стръв“. Иначе казано, стратегическо използване на сензационни или подвеждащи заглавия с цел привличане на внимание и кликане върху статията. Рядко обръщаме внимание на това – особено ако човек няма представа от дигитален PR и онлайн търговия, но всеки клик има цена и се отчита в статистиките като CPC – cost per click, или „цена на клик“. Бихме ли били по-внимателни какво съдържание консумираме, ако знаехме, че с вниманието ни се търгува ежедневно? Редно е и ние да получаваме нещо стойностно в замяна, вместо да бъдем хващани на евтина стръв и да попадаме в ръцете на опитни манипулатори, които печелят от нас с подмолни тактики.
Снимка: Unsplash
Безобиден ли е кликбейтът?
Подвеждащите сензационни заглавия се свързват със съдържание, което е неистинно или драстично се различава от обещанието на заглавието. Влиянието на кликбейта се простира далеч извън дигиталния свят и може да нанесе сериозни поражения върху публичното мнение и обществения диалог. Медиите не просто ни снабдяват с информация – те определят темите, които обсъждаме, както и възприятията ни по различни политически и обществени въпроси.
Американските журналисти Максуел Маккомбс и Доналд Шоу въвеждат основополагащ термин за влиянието на медиите – Agenda-setting theory – „теория за определяне на дневния ред“. Теорията води началото си от изследването от Чапъл Хил, проведено от двамата журналисти през 1968 г., което е сред най-влиятелните емпирични изследвания в ранната история на комуникационните науки. Маккомбс и Шоу избират градa Чапъл Хил в Северна Каролина, САЩ, по време на президентската кампания между Хюбърт Хъмфри и Ричард Никсън, за да проучат какво формира възгледите на местните избиратели относно важните обществени проблеми. За целта анкетират гласоподавателите и анализират медийното съдържание, излъчвано от водещите новинарски източници в района. Сравнявайки резултатите, двамата журналисти доказват силна взаимовръзка между темите в медиите и темите, които хората определят като значими. Така формулират основната хипотеза на теорията за дневния ред:
Медиите не ни казват какво да мислим, а за какво да мислим.Колкото повече заглавия получава дадена тема в медиите, толкова повече хора я смятат за значима. Това е и първото ниво на медийно влияние – „За какво да мислим“. Вторият етап от моделирането, което медиите имат силата да извършват върху аудиторията, е рамкирането – „Как да мислим за това“. Думите, тонът, визуалните елементи и контекстът, които медиите използват за представянето на дадена тема или новина, влияят както върху значимостта на темата, така и върху нашата емоционална нагласа към нея. Третото и най-опасно за манипулация ниво е изграждането на асоциации между идеи, социални групи и събития, или „Какво е свързано с това“. Медиите не просто поднасят информация. Джордж Оруел ги определя като „четвъртата власт“, която формира общественото мнение. Кликбейтът се използва във всички нива на медийното влияние, нерядко без етичен филтър и с акцент върху сензацията, страха и гнева – защото те носят „кликове“. И докато някои кликат на „Ще онемеете, когато разберете какво…“ или „ШОК и УЖАС в Парламента“, обществото онемява по важните теми.
Скорошен пример за кликбейт новина
Тази година излезе световният доклад за трафик на TomTom – холандска компания, която включва повече от 500 града в 62 държави. Индексът класира тези градове въз основа на задръстванията и средното им време за пътуване. Компанията претендира да създаде най-умната карта в света, която работи с данни в реално време и ще е от полза на пешеходци, шофьори, производители на автомобили и политици, за да вземат по-информирани решения и да се справят по-добре с предизвикателствата на трафика. Дотук добре.
Според тази статистика Пловдив е на 59-о място в света по натовареност и на 6-о място в света по задръствания. „СТРЯСКАЩО! Пловдив е на 6-о място в света по задръствания“ – това беше заглавие, което десетки медии публикуваха. Удобно е подбрана само по-гръмката част от проучването и то не е поставено под никакво съмнение. Класирането е базирано на ограничени данни от специфични източници. Несъизмеримо е поставянето на град с 400 хиляди жители редом до градове с милиони превозни средства, летища, индустриални хъбове и мегаструктури. Въпреки това хората възприеха наситеното съобщаване на тази класация по следния начин – „Управата на града не си върши работата!“, „Инфраструктурата е просто отчайваща“, „Абсолютно вярно е, да – приемаме, че е вярно!“. Това е нагледен пример как посредством кликбейт медиите влияят на цялостната нагласа на обществото и в случая още повече засилват гражданското недоволство и апатия, може би стратегически отвличайки вниманието ни от друг проблем.
Широко затворени очи
Във филма Don’t Look Up („Не поглеждай нагоре“) с Дженифър Лорънс и Леонардо ди Каприо виждаме как човечеството отказва да реагира на реална заплаха (падащ метеорит), защото вниманието му е изместено от лесносмилаеми сензационни новини. Същото виждаме и в сериала Clickbait, където истината е заровена дълбоко под повърхността на изкуствено надута онлайн сензация. В един момент не е важно какво е истина, а колко клика носи.
През 2015 г. Microsoft публикува изследване, което твърди, че вследствие на влиянието на силно дигитализираното ежедневие върху мозъка вниманието ни трае 8 секунди – по-малко от това на златна рибка! Представете си как е повлияно вниманието ни днес с навлизането на TikTok и още по-силното присъствие на социалните мрежи от много по-ранна възраст при поколенията Z и Alpha. Заприличали сме на море от златни рибки, а медиите все по-често използват методи като кликбейт и „кукички“, които ни улавят. Море от внимание, което служи за користните цели на опитни манипулатори. Време е да осъзнаем колко ценно и значимо е времето, което прекарваме тук и там в онлайн пространството.
Затова ви призоваваме да спазвате добра хигиена към съдържанието, което консумирате. Отскубнете се от „стръвта“ на медиите, които продават евтино вниманието ви. Ако някой си позволява да злоупотреби с времето ви – смело натиснете unsubscribe бутона.
Снимка: Unsplash
