Разговор с Татяна Иванова – студентка по космическо инженерство със специализация „Ракетни горива“ в Embry-Riddle Aeronautical University, САЩ
Бележка от автора
Как открих момичето, което иска да покори звездите?
Едно момиче с мечта.
Един конкурс.
Един репортер в търсене на история.
През 2018 година пътувах към Измир. В колата бяхме аз, моят оператор и д-р Александър Ангелов – управител на Център за творческо обучение. Запознахме се на паркинга на телевизията само няколко минути преди да тръгнем.
Целта ни беше Space Camp Turkiye, международен космически център по модел на NASA за ученици, който приема само най-добрите – след конкурс. За да бъдат допуснати, децата трябва да напишат есе, в което да покажат своя интерес към науката, знания и лична призма.
Александър познаваше децата като отворена книга и говореше за тях – за отличници, за медалисти, за тези, чиито есета звучат като готови биографии. Но моето внимание се спря на една история, която не приличаше на останалите.
Татяна Иванова. От Добрич.
Тя свири на барабани, пише стихове и… не печели конкурса от първия път. Не успява. Появява се възможност за стипендия. Втори шанс. Второ есе. Видео към него. И тогава съдбата се намесва. Журито решава: Татяна поема към Измир.
От този момент започнахме да я следим – с камерата, с микрофона, с любопитството на репортер, който усеща, че е попаднал на нещо повече от „умно дете“. Сред над 200 участници от целия свят тя печели най-важния медал. Историята става новина.
България разбра, че има момиче на 15, което иска да е първата жена космонавт от нашата страна!
Тогава тя беше на 15. Днес вече е на 23 и учи космическо инженерство в САЩ. Общува с астронавти, поканена е на професионални събития. Не е просто мечтателка. Тя е част от разговора за Космоса.
Но пътят ѝ е труден. Понякога изглежда невъзможен. Понякога е зависещ от непознати, които решават да помогнат. Татяна работи по 12 часа на ден в американска авиокомпания, за да покрие разходите си. Шест месеца работа, шест месеца учене. Забавя темпото, но не и посоката.
Свързахме се между смените ѝ. Разговор, който трябваше да е един час, но продължи над шест.
Това, което следва, е повече от интервю. Това е портрет на едно момиче, което отказва да слезе от орбитата си.
Източник: Татяна Иванова – личен архив
Как се промени Татяна от времето, когато се срещнахме за първи път, до днес?
Тя:
Мисля, че едно от нещата, които се случиха, е това да опозная себе си и да разбера какво специфично искам. Защото, когато си на 15 години и кажеш „искам да стана космонавт“, звучи вълнуващо и готино, но знаеш, че космонавтите са изследователи, обаче не знаеш колко много реални полета за развитие съществуват. Особено идвайки от малък град, винаги съм си мислила, че трябва да стана физик. Но може да си инженер, да си геолог, астробиолог, може да се занимаваш с метеорология – което аз планирам да включа в образованието си – в докторантурата. Вече ще има и лекари, които се занимават с космонавтика.
Преди 8 години знаех, че искам да уча висше образование. Това е очевидно. Обаче не бях наясно в каква точно специалност ще вляза. И дадох шанс на инженерната физика в България, но знаех, че това не е моят предмет, и беше прекалено далече от космонавтиката. Беше инженерна, солидна наука, но далече от космонавтиката.
За мен беше много важно да съм на място, в което мога да се развивам не само с образование, но и да развивам странични дейности, които ще ми изградят характер – като това да се гмуркам, да скачам от самолети, да съм в индустрията и да говоря с хора, които се занимават с космонавтика и които са тренирани астронавти.
В момента съм на финалната права – всъщност завършвам бакалавър по космическо инженерство. Специализацията ми е „Ракетни горива“. След това планирам да правя магистратура отново по космическо инженерство с фокус аеродинамика и горива, защото искам аеродинамиката да се занимава с изследването на различни въздушни течения, въздушна маса около самолети и формирането на набори. Има много интересни софтуери, които се използват в тази среда. Когато решиш, че искаш да ставаш космонавт, много често лишаваш себе си от други интереси, които може да имаш. В моя случай мечтата ми е да стана космонавт, но също ме интересува да разбера как се създават бурите, как се образуват торнадата и ураганите и как мога да комбинирам инженерните си умения с метеорологията, за да извършвам изследвания. В момента мога да го правя, след като завърша. Отделно съм лицензиран парашутист. Имам няколко специализации по гмуркане и скоро ще взема сертификата Master Diver.
В близко бъдеще се надявам да се гмурна в експедиция до базата Aquarius край Ки Ест, Флорида – единствената подводна изследователска станция в света, до която не можеш да стигнеш по въздух, а само чрез вода. Там, между метални конструкции и бавно плуващи риби, NASA и Университетът на Флорида провеждат експерименти, които сякаш събират морската тайна и космическите мечти в едно. За мен това ще бъде шанс да усетя науката – и себе си – в най-неочакваната си форма.
И обратно на въпроса ти. Много често се замислям колко бързо минаха тези 7 – 8 години. Смятам, че в това време съм израснала доста като човек. Бях тийнейджър, сега съм на 23. Доста от уроците не са само по космонавтика, но и уроци от живота. Всички тези неща се случиха, но едно нещо стои ясно – крайната цел и страстта ми към нея.
Източник: Татяна Иванова – личен архив
На какво те научи времето ти в САЩ? Как се промени животът ти?
Тя:
Едно от нещата, които научих, е, че комерсиализираната космонавтика много бързо изпреварва класическата. Аз съм в специална програма, Project POSSUM, към Международния институт по космически науки, която тренира кандидати за астронавти за суборбитален полет. Тази програма е официална магистърска програма. В екипа ми бяха хора като Аманда Нуен, която вече летя на мисия на Blue Origin.
Това ми показа, че индустрията се променя толкова динамично, че не е сигурно дали ще има отворени позиции за астронавти, които извършват истински мисии и експерименти. Много нови астронавти пътуват само за кратки мисии и често са по-скоро известни личности, отколкото учени.
В същото време университетът ми се нарежда сред най-добрите по космическо инженерство в САЩ, редом с Caltech и Georgia Tech. Имаме пилотска програма, наблюдаваме редовно ракетни изстрелвания и създаваме контакти с астронавти, учени и пилоти – връзки, които в България не бих могла да изградя.
Наскоро кандидатствах за стипендия за галавечеря в Космическия център – Кенеди, подкрепена от компанията Varda, чийто косъздател е българин. Това ме зарадва – усещането, че по някакъв начин съдбата ми дава знак чрез българско участие в американската космическа индустрия.
Източник: Татяна Иванова – личен архив
Защо искаш да си астронавт?
Тя:
Има много причини. Наскоро започнах да проучвам мобилността на костюми за вътрешно движение в специални космически апарати. Моят ментор, който е бил финалист за астронавт, ми каза, че първо трябва да знам своето „защо“ – защо искам да бъда в Космоса. Много хора имат страстта и желанието, но не могат да формулират конкретното „защо“.
Когато се върна в 2018-а, в лагера гледахме филм на NASA за астронавти на Европа – спътника на Юпитер. Тогава не осъзнавах колко мултидисциплинарна е космонавтиката – че ще се гмуркаш, скачаш от самолети, учиш науки и инженерство едновременно. Но осъзнах, че това е професия, която перфектно пасва на характера ми – авантюристична, екстремна, с баланс между наука и действия.
С времето започнах да разбирам космонавтиката по-дълбоко и да осъзнавам философския ѝ аспект. Имаме един живот и трябва да го живеем на макс – да се стремим към предела на силите си, да правим велики неща за себе си и за другите, да оставяме следа. Мен не ме е страх животът ми да приключи по-рано, ако съм допринесла за човечеството. Историята може да се изтрие, но постиженията остават – като компютрите на Джон Атанасов, които толкова много хора използват.
Изследването на Марс например ще ни даде отговори за бъдещето на Земята – какво може да се случи с атмосферата и магнитното поле. Главната ми насока е да стана космонавт, за да правя изследвания и да допринеса по някакъв начин. Разбира се, не бих отказала комерсиален полет, но това не ми е фиксидея – ако беше, щях да се фокусирам повече върху инфлуенсърство, отколкото върху науката.
Много хора казват, че тяхната космическа мисия е кулминацията на живота им, но аз добре съм обмислила какво бих искала да правя, ако някога се върна от Космоса. Много пътища са възможни, а някои от тях включват да стана треньор, да основа фондация, да стана декан или да създам собствена компания, да влияя и да допринасям за мястото на България в света. Искам по някакъв начин да използвам интереса си към политиката – не политиката, за да стана президент, а за да помогна държавите да създават собствени космически компании и агенции, да направят Космоса достъпен за всички.
В момента съм фокусирана върху вдъхновението на деца, наставлявам няколко ученици, всъщност продължавам да говоря в училища по целия свят и използвам платформата си, за да вдъхновявам и да застъпвам каузи.
Какво те привлича в научното изследване на Космоса и кои аспекти ти се струват най-интересни?
Тя:
Отговаряйки на този въпрос, мога да дам отговор и на другия – защо искам да достигна Космоса: колкото повече учиш, толкова повече разбираш, че всъщност знаеш малко. Космосът се разширява с всяка секунда, расте с нашия растеж, а технологиите ни позволяват да знаем къде трябва да бъдем – въпрос е на време и проба – грешка да стигнем там.
Мен ме вълнува най-вече възможността за живот в различни условия. Ние сме пригодени за кислород, вода, атмосфера, но някъде другаде може да има същества, приспособени към метан, сяра или интензивно налягане. Това е и причината да се интересувам от Космоса, макар че не съм астробиолог.
Астробиологията изучава потенциалния живот извън Земята, а идеята, че може да съществува разум, различен от нашия, е изумителна. Често си представяме извънземни като зелени същества, но те могат да са бактерии или организми, приспособени към условия, за които ние дори не сме пригодени – както има риби в дълбокото море или птици, които летят.
Най-интересното за мен е докъде можем да стигнем с изследването и дали някога ще открием друг разум. Космосът е безкраен – независимо дали говорим за космонавтика или астрономия, постоянно се правят открития и винаги остава още толкова да разберем.
Източник: Татяна Иванова – личен архив
Как това, че изследваме Космоса, промени живота ни на Земята?
Тя:
Много от нещата, които се случват в Космоса, имат директно отражение върху живота ни тук. Например сателитите. Ако не беше човешкото желание да изследваме Космоса, нямаше да го има първото космическо състезание – The Space Race, между Русия и Америка – и днес нямаше да имаме технологии като Starlink, който да дава Wi-Fi на места в планината, където няма обхват. Сателитите ни помагат да следим пожари, урагани, да създаваме карти и да свързваме хора по начин, за който рядко се замисляме.
Това състезание за изследване на Космоса се е превърнало в огромно приложение за ежедневния живот на хората. Много компании в космическата индустрия подчертават точно това – как можем да използваме науката и технологиите не само за дълбокия Космос, но и за Земята, за да помагаме на човечеството.
И честно казано, повечето хора просто използват услугите и плащат за тях, без да се замислят откъде идват тези ресурси. Това е скритото влияние на Космоса върху живота ни – присъства навсякъде дори когато не го виждаме.
Как протича животът ти сега? Колко близо си до мечтата си да бъдеш астронавт?
Тя:
Уча космическо инженерство със специализация „Ракетни горива“ в Embry–Riddle Aeronautical University – четвъртия университет в САЩ по тази специалност. Имам още три семестъра до завършване и съм в шести семестър.
Работя като качествен инженер в Delta Airlines – най-голямата и най-стара авиокомпания в САЩ, която тази година празнува 100 години. Любопитното е, че и университетът ми също отбелязва вековен юбилей, а сред завършилите са известни астронавти като Nicole Stott и дори администраторът на NASA.
Преди няколко седмици беше изстреляна последната ракета на Blue Origin с експеримент, разработен от лабораторията на моя университет – впечатляващо постижение, което SpaceX все още не е достигнала.
Когато реших да уча тук, знаех, че рискувам. На 19 години мечтаеш, работиш упорито и вярваш, че тази „делюзия“ някой ден ще те приближи до целта. Осъзнах, че нямам втори шанс и трябва да поема риска, въпреки че родителите ми не можеха да го финансират.
Надеждата, че някой ще се припознае в моята кауза и ще ме подкрепи, усещам като огромна отговорност – но и като двигател да продължавам напред.
Източник: Татяна Иванова – личен архив
Как успяваш да финансираш обучението си и да се справяш с толкова натоварен график?
Тя:
Някой ден искам по доста грандиозен начин да върна тази подкрепа обратно в България. Всеки ден съм наясно, че трябва да се трудя. Винаги приоритет ми е университетът – да имам добри оценки, да правя проучвания, да съм успешна не само заради себе си, но и заради хората, които са повярвали в мен. Доста често отговарям на деца и родители, които ми пишат. Даже съм ментор на едно момче в момента, което има интереси като моите.
За да замина, събрах около 130 хиляди долара чрез дарения, които ме подкрепиха през първите две години. Родителите ми изтеглиха заем, после аз получих заем от частен спонсор. Чрез работата си в Delta Airlines също успявам да покривам част от таксата. Спечелих и доста стипендии.
Знам, че беше рисково и трудно, но в крайна сметка, чрез много труд и минимален сън, нещата се случват. Това ми е първият семестър, в който работя за Delta. Събуждам се в 4 сутринта, за да бъда на работа в 6 сутринта, и понякога се прибирам у дома в 7 вечерта. След работа често летя до Флорида, защото съм президент на клуба по гмуркане, който е един от най-големите клубове в университета. Имаме голямо финансиране и студентска ангажираност, участваме и в доброволчески събития.
През пролетта ще взимам 7 класа, което са 17 кредита – над допустимото, но ми позволиха да ги взема заради високия ми успех. Работя 20 часа седмично като ментор по бакалавърски проекти, частен учител по техническо писане на доклади и участвам в медийни проекти. Освен това правя проучвания в лабораторията по микрогравитация.
Участвам и в различни университетски събития, които ми дават точки и награди. Освен това съм ангажирана с гмуркане и парашутизъм, като съм вицепрезидент на клуб по парашутизъм, където също има множество задачи и ангажименти. Реално започвам учебния ден в 7:30 сутринта и го завършвам в 23:00 часа. Това ми харесва, защото не стоиш на едно място, а денят е динамичен и наситен.
Понякога, когато си фокусиран върху ученето и домашните, се случват големи предизвикателства. Имах професорка, която ни даваше почти докторантско ниво задачи за един семестър. Това ме предизвика да стоя будна нощем, за да реша проблемите. Чувството, което изпитах, когато реших сложни задачи, беше невероятно. На първия изпит се провалих, но на втория имах най-високата оценка: 92.7% – 30 точки над средната. Плаках от радост, защото знаех колко труд съм положила. Завърших курса с отлична оценка и бях една от двама от 80 души с такъв резултат.
Това, което харесвам в университета, е, че постоянно ме предизвиква. Графикът ми е стриктен, но успявам да намеря време и за приятели. Имам план за пролетния семестър – вече съм се свързала с училища в района и искам да отида в американски училища, за да говоря пред деца, защото това е много важно за мен.
Когато си международен студент, е много важно да си изиграеш картите правилно. Трябва да имаш план, защото всичко зависи от виза и документи – не можеш в последния момент да решиш какво ще правиш. Тази година трябва да започна да кандидатствам за докторантура. Всички неща, които правя в момента, ми създават резюме, което ще ми помогне да вляза в добра програма.
Източник: Татяна Иванова – личен архив
Какво те мотивира да комбинираш инженерство с атмосферни науки?
Тя:
По принцип планирах директно да вляза в PhD програма, но като международен студент трябва да взимам повече кредити, затова започвам ускорена магистратура по време на бакалавъра ми по космическо инженерство, а тезата ми ще се развие в дисертация за докторантурата.
Много ме интересуват атмосферните науки, защото това, което се случва в Космоса, има отражение върху Земята. Например торнадото и ураганите разрушават домове и живота на хората, а ние все още не можем да ги предскажем точно. Искам да комбинирам инженерството със солидни научни знания, за да създавам устройства, които събират данни или изстрелват проби, за да изучаваме формирането на торнадо и възможността да го разсеем.
От пролетта се включвам в Project Glenn – разработка на дрон, който ще събира проби при формиране на торнадо. Представи си, ако можем да контролираме времето – това влияе на хора, домове, бизнес и полети.
Моят ментор е експерт по космически операции и аерокосмическа физиология – пилот, скайдайвър, изкачил седемте върха. Той ми каза: Вземи си лиценз за парашутизъм и започни да се гмуркаш. Целта е да докажеш липса на страх и способност да вземаш правилни решения в критични ситуации – от падане от самолет до извънредни обстоятелства в Космоса.
Този подход ме учи на издръжливост и правилна реакция под стрес, а за бъдещето планирам да развивам физическата си издръжливост чрез бягане, маратони и експедиции – точно както правят астронавтите.
Може ли AI да замени човека в Космоса?
Тя:
Не съм против изкуствения интелект, но тази тема ме плаши. Много професии вече ще бъдат заменени от AI. Аз самата използвам AI – дори проучването ми включва машинно обучение (machine learning), където системата се учи от зададена информация и имитира отговори. Но според мен нищо не може да надмине човешкия разум. Мозъкът е система, която все още е слабо изследвана, с безброй непознати. AI трябва да бъде помощно средство, а не заместител на човека.
Примерите с автономни коли ме плашат. В Атланта видях ежедневно Uber такси без шофьор. Възможни са инциденти – наскоро човек загина в Tesla, защото електронната система се заключи и не можеше да се реагира навреме. Това показва, че AI в критични ситуации, от които зависи животът на хора, е рисков.
AI може да помага – например автопилотите на самолети – но не трябва да замества човека, когато става въпрос за вземане на животоспасяващи решения. Аз лично предпочитам човешката преценка да е водеща.
Какво ти даде Space Camp?
Тя:
Space Camp ми показа колко широк е обхватът на космонавтиката и колко много различни дейности включва тя. Не става въпрос само за логически задачи – трябва да си и отборен играч, да притежаваш лидерски качества и качества на характера, които често са неписани правила в Space Camp.
Средата и хората, с които се срещаш там, нямат еквиваленти никъде другаде. Аз например говорих с директор „Полети“ на NASA по видеочат през 2018 година – за мен това беше нереално, чист екстаз. В момента вече се познавам с около 15 астронавти, с някои от тях съм общувала лично. Имаше моменти, като на космическа гала наскоро, когато спрях и осъзнах колко много се е променил животът ми за последните 7 години.
След това участвах и в американски лагер, където видях децата с огромна жажда за знания – те искаха да преживеят неща, които в класната стая са невъзможни. От 2021 година съм жури, вече шеста година, и виждам реално как различните деца мислят и творят. Различавам есета, написани от ученици с развита логическа мисъл и креативност, от такива, които просто са следвали инструкции. Това е безценен опит – да можеш да наблюдаваш и оценяваш как талантът и мисленето се проявяват в практиката.
Татяна Иванова е член на журито за Space Camp Turkiye. През 2026 година Център за творческо обучение ще изпрати 240 българчета в този международен космически център по модел на NASA. Над 40 от тях ще получат стипендии, щедро осигурени от Фондация „Лъчезар Цоцорков“, Фондация „Лекови“, програмата „Фантастико до теб“, както и от общините Козлодуй, Русе, Габрово и други дарители.
Всяко дете между 11 и 15 години има шанс да участва в конкурса, като подготви есе и видео към него. Темите през тази година са вдъхновени от възпитаници и алумни на програмата. Срокът за участие е 2 март 2026 г.
Можеш да се върнеш в събитие от българската история и имаш технологиите на днешния ден – към кое събитие би се върнал и какво би направил?
Третият българин в Космоса не е човек, а Изкуствен Интелект – каква е неговата мисия?Може ли кирилицата да бъде първата космическа азбука?Пълните условия за участие вижте тук: spacecamp.cct.bg
