Знаем, че за техните представления отдавна няма билети, знаем, че всички ги обичат и че вълнението при срещата с тях и с поезията на големите поети на България спира дъха буквално и кара сърцето да бие учестено като при любовна среща. Но знаем малко кой стои зад всичко това.
Срещаме ви с душата, двигателя, мотора и нежната длан на Диана Алексиева – създател на Intervew.to и ПОЕТИТЕ.
Снимка: Бекстейдж – Марияна Петрова
За мнозина ти си позната повече като сърцето на „Поетите“, жената до Захари Бахаров, но за мен ти си един от най-интересните и сърцати журналисти, защото те познавам от другия ти страшно успешен формат – „Интервюто“. Той съществува вече 10 години, макар и с прекъсвания. Там съм чела едни от най-силните и откровени интервюта. Трудно ли е да задаваш въпроси?
Тя:
Първо – благодаря за поканата и за хубавите думи. За мен е по-лесно да задавам въпроси, отколкото да отговарям на такива. А иначе – най-важното условие за едно добро интервю е човекът, когото интервюираш, да ти е интересен. Или поне обстоятелствата, заради които си го поканил, да те вълнуват. В „Интервюто“ винаги съм спазвала тези две условия. А и преди това, в други медии, за които съм работила, съм се опитвала да си създам интерес, дори към хора, които не ме вълнуват особено.
Как се роди идеята за „Интервюто“? С какво твоите интервюта са по-различни?
Тя:
Правилно отбеляза, че „Интервюто“ точно този декември става на 10 години. Оттогава социалните медии се развиха със светлинна скорост и нашата професия – точно обратно на техния растеж – рязко девалвира. И може и да изглежда, че е загубила стойност, дори и аз доскоро мислех така, но това съвсем не е вярно. Въпреки стотиците подкасти, сайтове и други подобни разклонения на журналистиката все по-ясно се открояват стойностните фигури в тази професия. И аз, като техен колега (по професия и образование съм журналист), много се гордея с тях, с техния стоицизъм да съществуват в среда, в която вече няма експертиза, няма респект, но има постоянен натиск, критика и очакване да свършат работата на много други институции.
Малко се отплеснах, но „Интервюто“ се роди в една среда, в която нямаше български сайт, който да се занимава само с разговори, и на мен, като човек, който по природа и по професия е любознателен и обича да пита, ми хрумна, че мога да запълня тази ниша. А с какво се различават интервютата – нямам представа, може би повече приличат на разговори, а не на предварително подготвени въпроси и добре обмислени отговори.
Възможно ли е да влезеш в интимния свят на интервюирания и все пак да запазиш достойнството и избора му да ти каже това, което той реши за себе си? Пред какво би се спряла?
Тя:
Аз съм доста деликатен журналист. Не навлизам в личното пространство на човека срещу мен повече, отколкото е склонен да ме допусне. Много ясно усещам къде е границата, а и в тези разговори винаги съм се опитвала по-скоро да разбера кой стои срещу мен, какво го вълнува, какво го вдъхновява, какво го движи, докъде е готов да стигне. Малко повече е психотерапия, а не разпит на четири очи. Никога не съм била журналист акула, който като захапе, не пуска. Не е моят стил.
Кое е най-трудното при правене на интервюта?
Тя:
Най-трудно е, когато не си достатъчно добре подготвен за разговора, за човека, срещу когото ще застанеш. Случвало ми се е. Не е особено приятно. И като казвам „добре подготвен“, дори не става дума колко добре ще си информиран, а какъв тип човек ти предстои да интервюираш. Има много интересни хора, но много трудни за разговор. Стена. И трябва да знаеш какъв е подходът. Откъде и как да минеш, за да получиш каквото искаш. Защото всяко интервю трябва да има цел, да има драматургия, да носи и информация. Не е лесна нашата работа. И понякога добрият резултат не зависи само от нас, но ние сме длъжни да направим най-доброто.
Добре де, но как ти от най-добрия интервюиращ стана основната движеща сила на „Поетите“?
Тя:
Далеч не бих се класирала сред най-добрите в занаята, но ти благодаря. „Поетите“ някак си станаха естествено продължение на „Интервюто“, те започнаха пътя си от него. Стартирахме като видеопроект, който след две години живот в социалните мрежи се пренесе на сцена. Съвсем естествено, като човека, който тогава събра тези актьори, аз и до ден днешен съм почти целият бекстейдж екип на „Поетите“. В този ред на мисли, често на „основната движеща сила“, както ти я нарече, ѝ се случва да мъкне книги, да глади ризи, да купува забравени чорапи в последния момент… Не се оплаквам.
Снимка: Пети рожден ден на ПОЕТИТЕ – фотография – Марияна Петрова
Как „Поетите“ стигнаха до пълни зали и разпродадени с месеци напред събития?
Тя:
Може да прозвучи нескромно, но е факт, че от първите ни „Поети“ преди 5 години до този момент не сме имали издание, което да не е разпродадено. Разбира се, извървяхме път от Sofia Live Club до първата ни галавечер в зала 1 на НДК преди 2 години. Имам няколко обяснения за успеха на този формат. До голяма степен той се дължи на великолепните актьори от „Поетите“. От друга страна, ние сме стъпили на раменете на гиганти – нашите големи български поети. И трето – оказа се, че явно хората имат потребност за час-два да потънат в един поетичен, имагинерен, красив свят, в някаква паралелна реалност.
Има ли отново връщане на поезията на мода? Заради поезията или заради актьорите звезди идва публиката?
Тя:
Може би в началото по-голямата част от зрителите бяха привлечени от имената на актьорите в този проект. Макар че, като върна времето назад, на първия ни афиш пишеше само Поетите Live и датата. Сега, като го гледам, доста лаишки направена от мен визия. :)) И въпреки това напълнихме Sofia Live Club до пръсване – никога после не сме правили същата грешка, вече „пускаме“ много по-малко хора, но тогава нямахме представа, че изобщо някой ще иска да дойде да ни гледа. Разбира се, по това време проектът съществуваше вече две години като видеопроект и беше доста популярен, така че хората имаха някаква представа кого ще видят, но да кажем, че първия път дойдоха на доверие.
И после – най-вероятно се случи най-добрата реклама в света на изкуството – от зрител на зрител, от приятел на приятел, от майка на дъщеря, разшумя се, заговори се и… дойдоха ковид и локдаунът. Противно на всички очаквания, точно тогава, на един 8 март, ние може би спечелихме най-верните си зрители. Предавахме на живо от Sofia Live Club, без публика, всички освен актьорите бяха с маски, но тогава ни гледаха десетки хиляди българи в целия свят. И до ден днешен част от тях са най-вярната ни публика.
А, може би сгреших. Не бяхме без публика. Две момичета се бяха объркали и си помислили, че по някаква причина билетите не са за онлайн излъчване, а за живо присъствие. Бяха се облекли, гримирали, много красиви млади момичета. Пуснахме ги. 10 артисти за двама публика на живо. Тези момичета са истински късметлийки.
Първо издание на ПОЕТИТЕ (2019) – фотография – Марияна Петрова
Какво е усещането всички притихнали в зала 1 да се вълнуват заедно с Ботев, Вапцаров, Христо Фотев, Стефан Цанев?
Тя:
За мен лично е голямо вълнение, за актьорите – може би още по-голямо. 3900 души публика, които трябва да развълнуваш и завладееш само със стихотворения – нещо, което би звучало толкова старомодно и вехто само преди няколко години. Разбира се, в НДК имаме и мултимедии, и прекрасната музика на маестро Антони Дончев, но в началото винаги е словото.
Как подбирате съвременните поети? Всеки ли си избира стихотворение?
Тя:
Това с избора на стихотворения е много сложен процес при нас и минава през няколко етапа – аз предлагам стихотворения, те ми предлагат, те сами предлагат помежду си, ако намерят стихотворение, което според тях ще „отива“ на някой друг. Но „уговорката“, да го наречем така, още от самото начало, е, че всеки ще казва само стихотворения, които лично го вълнуват, които звучат по-скоро като негов личен монолог, като изповед, а не като думи, написани от някой друг и наизустени от едни добри актьори. На сцената на „Поетите“ те не играят чужди мисли и чужди емоции.
Това може би е единственото представление (наричам го условно така), в което тези актьори са себе си, въпреки че ползват чужди думи. И това може би е отговорът и на предните ти въпроси – това е обяснението на успеха на този проект. А иначе – няма значение дали става дума за съвременни поети или за класици, подборът става по един и същи начин.
Всички знаят, а то е и видно, че вие сте страхотен екип от съмишленици, но и приятели. Това ли е тайната?
Тя:
Това е много, много важно, когато събираш 10 толкова успешни актьори в един проект. И докато в началото ги събрах по моя лична симпатия – към техните актьорски умения и човешки характери – с течение на времето ние се превърнахме в една малка трупа, малка армия, а понякога и малък цирк, и всяко събиране, всяко излизане пред публика, пътуване за нас е истински празник. И публиката не може да не го усеща.
Какво предстои през декември?
Тя:
Имаме две поредни вечери – 8 и 9 декември – ПОЕТИТЕ в зала 1 на НДК. Билетите са разпродадени, така че трябва да оправдаем очакванията на публиката. Надявам се тези галавечери да се случат в оптималния им вид, в този, в който аз си представям, че ще бъдат. Тече трескава подготовка. 🙂
За какво мечтаеш?
Тя:
Да успея другата година да завърша нещо отдавна започнато. Личен проект, на който вече му е време. Ето, казвам го „на глас“ за мотивация. 🙂
Фотография – Павел Червенков
