Жан Реноар, повелителят на киноилюзията, вярваше, че изкуство от злото се прави лесно. Трудно се прави изкуство за доброто. Затова десетото издание на „Синелибри“ прегръща мотото „Поезия безкрай“. За да предложи отдих за окованата от прозаични тревоги фантазия. Да послужи като антидот срещу мъртвата хватка на песимизма и отчаянието. И да заглуши – поне за месец – мрачните поличби за бъдещето на днешния все по-безутешен свят, в който доминират насилието, злодеянията и страхът.
По думите на Жаклин Вагенщайн, основател и артистичен директор на фестивала, „Синелибри“ е израз на преклонение не към едно, а към две изкуства, чиято умножена мощ дарява публиката с неповторими изживявания, окрилява най-смелите мечти, събужда грижа за съдбата на другия, съпричастност и любов. Именно тази любов осмисля фразата „Поезия безкрай“ и я превръща в символична съпротива срещу грохота на оръжия и в контрапункт на апатията и бездуховността.
С мотото „Поезия безкрай“ фестивалът отдава почит на титаните на поетическото изкуство, на които дължим най-мощните и несъкрушими полети на духа. Принцът на поетите Пиер дьо Ронсар, роден преди 500 години, повелителят на любовния стих Пабло Неруда, роден преди 120 години, необятният Октавио Пас, от чието рождение се навършват 110 години, екстравагантният Джордж Байрон, Пол Верлен, поетът, „невинен като птиците“, Луи Арагон и Пол Елюар са само някои от тях.
Концепцията на „Синелибри“ 2024 се заиграва със смътната граница между поезията и съня, изкуството и живота, надеждата и отчаянието – доколкото във всяко крайно отчаяние кълни надежда.
И ако черният фон в официалната визия навежда на мисълта за бездънната тъга на днешния ден, то фигурата в средата, своеобразно сърце от протегнати ръце и длани, прилично на разлистена книга, е израз на стремежа към хармония и свобода. Внушението е ясно: единството извира от многообразието, от примиряването на различията, в които има толкова много поезия и красота, стига да имаш очи за тях.
Видеото на фестивала тази година също е поетична импресия, реверанс към режисьорите визионери от класата на Бунюел и Ходоровски, Алмодовар и Вендерс. Впрочем през 2024 г. се навършва точно един век от публикуването на прочутия „Манифест на сюрреализма“, с който Андре Бретон полага основите на това революционно за времето си движение в изкуството. Програмата на „Синелибри“ 2024 е отчасти рефлексия и на тази естетика, издигнала въображението на пиедестал.
Снимка: Жаклин Вагенщайн
И така, между 10 октомври и 3 ноември, за десети пореден път, киното прегръща литературата в София и още шест български града – Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Габрово и Стара Загора. Новият филм на Паоло Сорентино, ненадминатия поет на днешното италианско кино, ще открие фестивала в зала 1 на НДК на 10 октомври. Напоена с копнеж, зрелищна и нежна едновременно, историята е вдъхновена от мита за Партенопа, една от сирените в гръцката митология, чието име означава „глас на девица“.
С нетърпение се очаква и грандиозната церемония по награждаване на 25 октомври, защото ще бъде последвана от предпремиера на камерната драма „Съседната стая“. Озарен от присъствието на две възхитителни актриси – носителките на „Оскар“ Джулиан Мур и Тилда Суинтън – филмът на Педро Алмодовар пристига у нас веднага след като се окичи с наградата „Златен лъв“ на 81-вия кинофестивал във Венеция. Звездата от „Мадам Бовари“ и „Пианистката“ Изабел Юпер лично връчи отличието на темпераментния испански режисьор, който взриви аплодисментите на публиката с думите: „Да напуснеш този свят, когато животът е чиста болка, е човешко право, а не политически факт. Човек трябва да бъде свободен и да живее, и да умре“.
Програмата на „Синелибри“ 2024 обхваща 67 филма, разпределени в състезателна програма от три конкурса и паралелна програма от няколко модула. Верни на оригиналния си подход, организаторите са обособили 11-те филма от конкурса за пълнометражен игрален филм в категорията „Сонетен венец“. Знаменателят е напълно оправдан, като се имат предвид достойнствата на селекцията.
За голямата награда на фестивала тази година ще се борят филми като „Добър ден, тъга“ по емблематичния роман на Франсоаз Саган, „Майстора и Маргарита“ по знаменитата творба на Михаил Булгаков, кинематографичното бижу „Ру“ по романа на Ким Тхуи и дългоочакваната биографична драма „Лимонов“ на режисьора Кирил Серебренников.
Любопитство буди и новият режисьорски проект на Даниел Отьой, изпипаната съдебна драма „Един обикновен случай“, в която Отьой си партнира с Грегори Гадебоа. А почитателите на талантливата Сърша Ронан ще оценят майсторското ѝ превъплъщение във филма Outrun, в който героинята ѝ Рона се впуска в шеметна надпревара със самата себе си.
Паралелната програма е не по-малко внушителна. Достатъчно е да споменем сърцераздирателния романс „Време за живот“, в който сияйната Флорънс Пю си партнира с Андрю Гарфийлд, искрящата комедия „В очакване на Дали“, която приковава вниманието от първата до последната секунда, или младежката драма „Светлина, светлина, светлина“, в която действието се развива през 1986 г., след експлозията в Чернобил.
Португалско-френската драма „Игра с огъня“ подклажда интерес към три недотам известни пиеси на Огуст Стриндберг – „Игра с огъня“, „Пеликанът“ и „Майчина любов“, а унгарската психологическа драма „Кралската игра“ възкресява прочутата „Шахматна новела“ на Стефан Цвайг. Няма как да не отбележим елегантния японски филм „Преди кафето да изстине“ – адаптация по световния бестселър на Тошиказу Кавагучи. Изящна, леко романтична и сгряваща история с фантастичен привкус, посветена на един вечен въпрос: ако можем да обърнем хода на времето, какво бихме променили в поведението си и с кого бихме желали да се срещнем.
Ако сте гледали номинирания за „Оскар“ филм „Да обичаш Винсент“, „Ягна и селяните“ ще ви заплени – става дума за изобретателна, визуално завладяваща анимация за възрастни, дело на тандема Дорота Кобиела-Уелчман и Хю Уелчман. Филмът е адаптация на класическия роман епопея „Селяни“, за който полският писател Владислав Реймонт печели Нобелова награда. Почитателите на най-големия мистификатор в литературата – Ромен Гари, не бива да пропускат панорамата „Спомен за Гари“, която включва игралната драма „Чародеят“, документалния филм „Книжарят“ и безсмъртната екранизация „Сияние на жена“ с Роми Шнайдер и Ив Монтан.
Сред бисерите в паралелната програма тази година е „фестивалът във фестивала“ Italian Screens: Ново италианско кино без граници. Инициативата има ежегодни издания в много страни по света, а през октомври за първи път ще се състои в България в рамките на „Синелибри“. Модулът включва осем отбрани италиански литературни адаптации за голям екран – достатъчно е да споменем само „Доверие“ по роман на Доменико Старноне, „Предопределение“ по роман на Мариапия Веладиано и „Вечният визионер“ на Микеле Плачидо, един забележителен портрет на Нобеловия лауреат Луиджи Пирандело. Нов е модулът „Американски прелести“, който обхваща четири заглавия – тук на фокус е „Конклав“ с Ралф Файнс в главната роля, смайваща адаптация по роман на Робърт Харис.
А какво да кажем за последната творба на Жак Одиар? Свободна адаптация по роман на Борис Расон, „Емилия Перес“ е умопомрачително дързък и безапелационен филм. Толкова много се случва в тази екстатична „мексиканска“ история – структурно, музикално, театрално, политически – че сработването на всички елементи и пластове на наратива е същински подвиг. Модулът „Оди за човека“ ще предложи пет заглавия, своеобразна апология на човешкия дух и неговите ежедневни битки.
Вниманието грабва драматичният разказ „Да бъдеш Мария“, чиято световна премиера се състоя на кинофестивала в Кан. Филмът с Анамария Вартоломей и Мат Дилън се взира в незавидната участ на Мария Шнайдер, звездата от пикантния филм на Бернардо Бертолучи „Последно танго в Париж“, която напусна този свят едва на 58-годишна възраст през 2011 г.
Кадър от филма „Доверие“
Кадър от филма „Майстора и Маргарита“
В списъка на чуждестранните знаменитости блестят имената на култовия шотландски писател Ървин Уелш, автор на „библията за аутсайдери“ „Трейнспотинг“, италианския режисьор Даниеле Лукети, екранизирал не един роман, автора на филма „Избери Ървин“ Иън Джефрис, нидерландския режисьор Миша Пекел и световноизвестната писателка от български произход Капка Касабова.
Израелският сценарист и режисьор Дани Розенберг пристига за премиерата на трагикомедията „Дезертьорът“, а Анита Модак-Труран, изпълнителен продуцент на „Уилям Фокнър: Миналото никога не умира“, ще говори за филма, който е сред акцентите в конкурса за документален филм. Сред гостите тази година е и световноизвестният аниматор Теодор Ушев, който ще представи най-новия си късометражен филм, „Вълкът“, веднага след премиерата му в Торонто.
Нека приветстваме един от най-чаканите фестивали в неговия първи голям юбилей!
И още много по десет, „Синелибри“! Да бъде поезия без край!
