„Няма как да спасим света, но отделния човек можем…“
Йосиф Бродски
На прага на утрото, преди изгрев, преди озарението и просветлението, е най-тъмно. Преди да дойде пролетта, преди да дойде Възкресение, пътят минава през покаяние, прошка и смирение. В днешното настръхнало, опасно и несигурно време, в което всеки ден се събуждаме с нов страх и заплаха, е подвиг да намериш светлина, опора, надежда, пример и упование. Бялата лястовица на надеждата се носи от светлите души, от скромните и вътрешноосъзнати личности, от хората, които не се страхуват и вървят уверено в пътя, който са избрали.
Стълбата е място, в което вярваме, че е важно да ви срещаме с такива хора. Да насочваме прожектора на вниманието си към невидимите герои, към силните жени, към младите таланти, към първопроходците, към смелите, към добротворците, към тихите и невидими хора. Така че в това мартенско издание ще си поговорим с продуцентката Катя Тричкова, чиято нежна сила и дръзка увереност стоят зад филма „Човекът, който не можеше повече да мълчи“ (номинация за „Оскар“ за късометражен филм, копродукция между България, Франция, Хърватия и Словения), ще се възторгнем от вярата в силата на изкуството на актрисата великан Снежина Петрова, ще ви запознаем със създателката на трикольора Стилияна Параскевова – малко известна българска интелектуалка и отдадена на благородни каузи личност, ще ви обърнем внимание на хората, които се грижат за чистотата и работят „неблагодарните“ професии, безименните работници по поддръжката на нашия уж толкова важен и възвишен живот.
В това озъбено и отрудено време ще се запитаме защо днес въпреки всички възможни канали и средства за комуникация сме все по-самотни и все по-малко съпричастни, все по-незнаещи и все по-повърхностни. Дали животът ни се върти около лайка, шерването и коментара, или върху подадената ръка, малкия безименен жест на приятелство и емпатия. По тези теми разсъждаваме с винаги актуалната Надя Брайт в статията ѝ „Информация, мнения, лайк и омраза“.
Освен върху въпроси и диагнози все пак сме готови да разсъждаваме и върху възможните изходи и решения на това време-лабиринт, в което на всяка крачка сме изправени пред дилема, морален избор или страх. В прекрасния текст на Николай Янков отговорът се свежда до трите „О“-та – Обкръжение, Образование, Опит. Изхождайки от индийската традиция и наблюденията му върху съвременното общество в Далечния изток, преподавателят индолог стига до извода, че се различаваме един от друг, изграждаме своята автентичност и се превръщаме в личности, стъпвайки върху тези три фундамента, и усилията ни за постигане на по-добър живот трябва да се концентрират именно в тях.
Не бихме си позволили да оцветяваме в розово и в заблуди анализите си за днешния ден и погледа си към възможното утре. Държим винаги острието на социалния анализ да бъде безкомпромисно, затова отново дадохме думата на Изабела Шопова, която алармира за заплахите от възможните автокрации, които се задават. Демокрацията е в криза, но какво идва след нея? Текстът стъпва върху най-новата книга, „Автокрация ООД“, на Ан Апълбаум, носителка на „Пулицър“.
В този толкова наситен откъм силни жени брой (случайност?) ще ви срещнем с любимеца на почитателите на фентъзито Марин Трошанов, който влиза в нова роля – водеща позиция в технологична компания. Какво е общото между измислените светове, за които той пише в книгите си, и отговорността от новото лидерство, е един от въпросите, на които потърсихме отговор.
В заключение, ще се опитам да обобщя избора на теми и герои в този седми брой – търсим по диогеновски човека, този, който ни вълнува, този, който ни кара да растем, този, който ни прави по-добри. Човека, който познава миналото си и го тачи, не се срамува и не се страхува от него, човека, който гледа смело към бъдещето и пристъпва с дързост, но и с доброта.
Света, както казва Бродски, може и да не можем да спасим, но отделния човек – можем.
И нека опитите продължават…
Кремена Димитрова – Отговорен редактор на „Стълбата“
