Да опазиш туптящо сърцето на едно място цели 25 години, е чудо в нашето съвремие. Нишата, в която вчера имаше цветарница, днес е аптека; познатата пекарна на ъгъла след седмица ще се прероди в нонстоп, а съдбата на любимото кафене в квартала е непонятна още, но вратата, която бе отваряна с желание стотици пъти, е залостена и на нея е провиснал неприветлив надпис: ,,Дава се под наем“. Тъкмо си разбрал за съществуването на някое кътче и се осмелиш да се привържеш, а то вземе че промени облика си и изчезне. Приятно е да знаем, че има и места, на които можем да се върнем и ще ги намерим точно където сме ги оставили. Явяват се като безметежни пристани насред бързотечащите, неспирни води на капитализма. Ценни са, защото са рядкост. А някои са безценни, защото не могат да бъдат преместени, променени, заменени.

Източник: Анна Хаджимишева – фотография: Кристина Динева, DA.studio

„По следите на изгубеното време“

Книжарница ,,Нисим“ е едно такова място, сгушено между крещящи магазини по натоварения булевард ,,Васил Левски“. То се отличава със спокойна, топла светлина, която мило кани да надникнеш през грижовно подредената с подбрани четива витрина, а надникнеш ли – ще поостанеш. Зад нея – отвътре – измежду виещите се до тавана колони от книги, дружелюбна усмивка приветства всеки наблюдател и не след дълго го превръща в гост, защото това пространство се усеща като дом. А този месец за него е специален празник, тъй като чества 25 години от своето съществуване. За това как успява да устои на времето, ми сподели Анна Хаджимишева – единствената пазителка на духа му, внучка на писателя Валери Петров, с когото повечето хора свързват книжарницата, тъй като носи името на неговия баща – Нисим Меворах. Основна предпоставка за дълголетието ѝ се оказва именно неразривната връзка между поколенията, семейната памет и приемствеността.

Майката на Ани е известната преводачка от италиански и френски език Бояна Петрова, превела текстове като „Махалото на Фуко“ от Умберто Еко, „В очакване на Годо“ от Самюъл Бекет и „Животът. Начин на употреба“ от Жорж Перек за българската аудитория. Тя е и човекът, създал книжарница ,,Нисим“, чието име носи красивото значение ,,чудеса“. Идеята се заражда от желанието ѝ за едно по-активно общуване с читателите, тъй като преводаческата работа, колкото и да е вдъхновяваща, е самотна. Именно нуждата от истинско общуване е притегателната сила на ,,Нисим“ – от отварянето ѝ до ден днешен. Ани наследява отговорността да се грижи за този книжен храм. Тя споделя с мен, че преди да започне активно дейността си в книжарницата, е намирала работата за ,,скучна и статична“, но много бързо осъзнава, че напълно е грешала.

Прагът на това кътче ежедневно бива прекрачван от различни хора – от човечеца, възприел изхвърлените от някого книги като безценно свое откритие, който идва, изгарящ от желание да сподели своята находка, до професори и литературни светила. ,,Разнообразието на посетителите е толкова богато, че е невъзможно да почувстваш скука“, разкрива Ани. Голяма част от тях, веднъж попаднали там, се превръщат в редовни клиенти. Но по-интересното е, че хората не идват само за да пазаруват, понякога искат просто да си поговорят. Нуждата от истинско общуване като че ли става все по-силна в света ни днес, където голяма част от разговорите се случват предимно под формата на код, течащ в дигиталното пространство, и все по-рядко чуваме дори собствения си глас. Днес е по-лесно от всякога да се свържеш с целия свят, но самотата е най-познатото чувство. Затова, ако възникне форма на искрено споделяне, то се усеща като събитие, като едно малко чудо, което остава с нас. В ,,Нисим‘‘ такива чудеса се случват всеки ден!

Източник: Витрината на Нисим Фотография: Кристина Динева, DA.studio

„Изкуството да обичаш“

Ани се е превърнала в душата на книжарницата, а радостта, която изпитва от работата, се усеща от посетителите и ги предразполага да се доверят. А когато се доверяваш на някого, му споделяш част от себе си. Ако пък се окаже и взаимно, се осъществява и истинското общуване. Неслучайно голяма част от посетителите се наслаждават на възможността да обменят мнения, да споделят впечатления – и знаят, че ще бъдат чути, приети и разбрани.

Това, което не могат да предложат големите вериги за книги, и това, което отличава и спомага за просъществуването на малката независима книжарница в големия град, е именно специалното отношение към клиентите. Отношение, което е истинска грижа и проява на уважение към нуждите им. Ани подхожда към търсенето на всеки човек като към свое, защото радостта от това да си причина за нечия усмивка, повод за нечие щастие е едно от най-удовлетворяващите усещания. Тези мигове са движещата сила на нейното дело. Отдавна изчерпани бройки на книги от различни тиражи всъщност тихо стоят по натежалите рафтове на книжарницата като скрити съкровища и търпеливо изчакват правилния човек. Понякога книгите откриват хората, а не обратното. Именно богатството, което не се среща в масови вериги, е другата различителна особеност на това магично пространство. А то наистина е магично…  

Източник: Книжарница ,,Нисим“ е сгушена между крещящи магазини по натоварения булевард ,,Васил Левски“ Фотография: Кристина Динева, DA.Studio

„Островът на съкровищата“

Между пълните с история стени нерядко се случват така наречените ,,малки чудеса“. Понякога книга, случайно паднала преди малко от рафта, се оказва точно онази дълго търсена от следващия посетител на ,,Нисим“. ,,Ние работим малко и с телепатия“, шегува се Ани. ,,Защото от време на време, след преподреждане на някоя купчинка, в която съм попаднала на определена книга, или след като се замисля за друга, влиза човек с въпроса: „Имате ли я?“. А за нея е щастие да отговаря често утвърдително. Всъщност в дъното на книжарницата стои надпис: ,,Ако я нямаме, ще я намерим!“ – още едно доказателство за грижата, която проявява към своите гости.

Богатството обаче не се изразява толкова в количеството на четивата, колкото в качеството. Книжарницата е предимно хуманитарна. Богато е изобилието от биографични книги, история, философия, психология, пътешественически романи, детска и езиковедска литература, хумористични четива, кино и театър! И още много. Една от мисиите на Ани в ,,Нисим“ е да подбира така книгите, че да възпитава вкуса на по-малките и да поддържа този на по-големите посетители. Книгите там не са безразборно и случайно събрани. Напротив, доста ще е трудно да откриете поредния булеварден роман или най-масово разпространените книги. Читателите са сериозни и търсят по-сериозни четива. Ани вярва, че е важно какво предлагаш, защото от това зависи какви хора ще привлечеш. Пълно е както с българска, така и с чуждестранна литература – от разнообразни издания на класически романи до най-нови световни литературни дебюти. Не липсват и издания на чужди езици, което разкрива отвореността на книжарницата за среща между различни култури и литературни светове. Много нишови четива също могат да бъдат открити с помощта на Ани. Витрината на ,,Нисим“ винаги е еклектично подредена и колкото и да е малка, е безкрайно разнообразна. Компромис с тази традиция се прави само за специални поводи като Деня на детето. Първите книги, които попадат в детските ръце, безспорно са предопределящи за светоусещането на бъдещите личности. Ани внимателно подбира заглавията в детския кът. Заглавия, които учат на доброта, развиват въображението и възпитават в ценности, за да превърне в приключение първата среща със света на четенето.

Източник: Когато надникнеш през грижовно подредената с подбрани четива витрина, неизбежно ще останеш фотография: Кристина Динева, DA.Studio

,,Любов по време на холера“

Но дори в най-хубавите истории не липсват изпитания. Денят е 13 март, годината е 2020-а. Локдаун. Най-пустите улици в историята на София се вият самотно из града и няма кой да поотъпче първите тревички, изникнали между плочките на тротоарите. ,,Нисим“ е принудена да затвори вратите си тъкмо когато хората имат изгаряща нужда от нея. Ани обаче познава своите посетители и е готова дори от разстояние да съдейства с каквото може, затова прехвърля служебния телефон на книжарницата на своя личен. Уви, тишината му е проглушителна. И така известно време… Докато случайно обаждане от клиент, разполагащ с личния ѝ телефон, не разсейва облаците на неведението. Объркана цифра от оператор е причината за мълчанието на единствената за света връзка с книжарницата. След корекцията онемелият допреди малко телефон не спира своята песен. И това е доказателство, че ,,Нисим“ трябва да започне отново да приютява гостите си. Ани разказва: ,,Докато вървях, за да отключа – гледам, че пред магазина за плод и зеленчук срещу книжарницата и пред хранителния магазин на ъгъла се вият опашки, но опашка имаше и пред ,,Нисим“. За храна, за храна се редят хората, но и за храна за душата!“.

Чудо е да опазиш биещо сърцето на едно място 25 години. Опияняващият аромат на върволиците от томове, под чиято тежест стената е започнала да се пропуква, светлината на нощната лампа, която ги прави видими нощем… И малко по-навътре старото кресло на Валери Петров, което – пропито с история – е гостоприемно разположено за всеки, който иска да се настани удобно и да се запознае с чудото на срещата с една книга. Но сами по себе си книгите не променят света – книгите променят хората, а ние сме тези, които го правят по-добър. 

Източник: Фотография: Кристина Динева, DA.studio