„Преди да издигна стена, бих попитал
какво зазиждам вътре и какво оставям отвън.“
Робърт Фрост, „Поправяне на стената“
–––––––––––––
Уважаеми читателю,
Една от първите граници, които опознаваме, е кожата. Тя очертава тялото ни и ни дава онова ранно усещане къде свършвам Аз и откъде започва светът. И точно чрез нея усещаме топлина, студ, болка и близост. Познаваме отношението на своята майка за първи път, положени на нейната гръд след като се родим. Повърхността, която ни отделя и пази е и мястото на срещата.
С брой 21 откриваме третия сезон на „СТЪЛБАТА“. Зад нас са два завършени цикъла и двайсет броя, а тази есен най-интересното от тях за втори път намери място т в „СТЪЛБАТА избрано“ – том, чрез който месечният разговор помежду ни се превръща в памет.
Темата на този първи брой е „Граници“ – дума, която днес звучи едновременно политически, лично, телесно и нравствено. Последните години превърнаха границите от условни линии върху картата в сериозен въпрос за начина, по който съжителстваме: между държави и общности, между лично и публично, между свободата и посегателството над нея. Суверенитетът започва там, където поемаме отговорност за собствените си избори и техните последици. Едва тогава правата очертават пространство, което можем достойно да наречем лично.
Психичното съзряване също минава през различаването на своето от чуждото: моето желание от очакването към мен, моята вина от чуждото разочарование, моята отговорност от избора на другия. Личната граница не е предписание как трябва да се държи човекът отсреща. Тя е решение как аз ще живея, какво ще допусна и каква цена съм готов да платя за договорите, които сключвам със себе си.
Но не всяка начертана линия заслужава вярност. Някои са поставени от страх, власт или наследен срам и чакат смелостта да бъдат прекрачени. Други пазят достойнството, близостта и онова вътрешно място, без което постепенно ставаме чужди на себе си. Истинската трудност е да ги различим. Да разберем кога прекрачването е свобода и кога е посегателство… Кога отстъпването е милост и кога предателство към същността ни.
Може би тъкмо това е едно от големите усилия на човека: да не превръща границите си нито в крепост, нито в изоставена територия. Да остане достатъчно цял, за да срещне другия, без да го погълне и без да се разтвори в него.
Добре дошъл в третия сезон на „СТЪЛБАТА“, скъпи читателю.
Кожата не ни отделя от живота. Тя е мястото, където Животът ни докосва.
С уважение,
Михаил Ангелов
заместник главен редактор на „СТЪЛБАТА“
