Седнах да напиша тази статия след една изключителна седмица, в която се потопих в света на астрономията, физиката, Космоса и сбъднатите мечти. Гледам към снимката на бюрото ми с личен автограф от Кристофър Сембровски – астронавт, когото помня като част от първата изцяло цивилна космическа мисия Inspiration4 и който реши да свири на укулеле в открития Космос. Нещо, което по-късно щях да разбера, че го е изплашило повече от самия полет.
Имах шанса да споделя три дни в неговата компания, да говорим за нещата от живота и разбира се, за Космоса и неговото бъдеще. Запознанството ни стана по време на космическия лагер Space Camp, създаден по модел на НАСА, в Измир, Турция. Там Крис имаше среща с над 40 български ученици, които си бяха спечелили място в лагера чрез конкурс на Център за творческо обучение.
Именно в тази вдъхновяваща атмосфера, обграден от бъдещи изследователи, Крис даде и своето ексклузивно интервю за „Стълбата“.
Когато Крис Сембровски напуска Земята през септември 2021 г., той дори няма международен паспорт. Няколко дни по-късно вече е обиколил планетата десетки пъти, летейки на 585 километра над повърхността ѝ със скорост от 25 000 км/ч.
Истината е, че той никога не е очаквал да полети – по собствените му думи, по-скоро е вярвал, че би могъл да стане баскетболист от NBA, отколкото астронавт. Организаторите на частната космическа мисия Inspiration4, начело с милиардера Джаред Айзъкман, създават безпрецедентна благотворителна кампания – лотария, в която всеки, направил дарение за болницата „Сейнт Джуд“, получава шанс да спечели едно от местата на борда на космическия кораб. А когато Крис прави своето дарение, мисълта му е просто да подкрепи каузата и евентуално да получи колекционерска емблема.
Крис не печели. Това прави неговият близък приятел от колежа Кайл Хипчън, който обаче надвишава ограничението за тегло на капсулата и с неохота трябва да се откаже. Тогава той се обажда на Крис с въпроса, който преобръща живота му: Искаш ли да отидеш в Космоса вместо мен? Сембровски първоначално е в пълен шок и дори не вярва – той тъкмо си е намерил нова работа и няма представа как да каже на работодателя и семейството си. Но когато му звънят и от екипа на мисията, за да потвърдят номинацията му, Крис тича нагоре по стълбите и просто казва на съпругата си: Скъпа, ще се возя на ракета! Така, благодарение на приятелския жест и неочаквания обрат на съдбата, той поема към звездите и става част от Inspiration4 – първата в историята космическа мисия с изцяло цивилен екипаж, осъществена с кораба Crew Dragon на SpaceX. Крис изживява нещо, запазено доскоро само за шепа професионални астронавти. Но мисията не е просто туристическа разходка, тя има за цел да събере стотици милиони долари за детската онкологична болница „Сейнт Джуд“.
Пътят нагоре
Пътуването до Космоса отнема точно осем минути и половина, но вътрешното усещане в онези минути е разпънато между чистата детска възбуда и сюрреалистичния шок. Докато чака в кабината на стартовата площадка, Крис усеща как съзнанието му превключва на бурни вълни: Мислех си: „Чакай малко, това е историческо място! Нийл Армстронг е седял на тази площадка, преди да замине за Луната. Астронавтите от Space Shuttle – моите герои – са били тук. По онова време по-малко от 600 души в цялата история бяха ходили в Космоса! Какво правя аз в една от тези седалки точно сега?“.
Източник: Inspiration4
Самата ракета е напълно празна откъм гориво, докато екипажът се качва, за да се елиминира рискът от взрив. Едва 30 минути преди старта започва зареждането със свръхстудено гориво – течен кислород и керосин. В жегата на Флорида това ледено гориво започва да ври и налягането се покачва, което налага клапаните постоянно да изпускат пара през вентилационните линии.
При самия старт натоварването достига около 4.5 G (ако тежите 80 кг, при такова ускорение натискът върху седалката се равнява на цели 360 кг). Представете си шест ваши приятели да ви настъпят едновременно върху гърдите. Все още можете да дишате, но натискът е огромен, разказва Крис. С издигането в атмосферата пламъкът от двигателите се пречупва през слънчевата светлина и създава спиращ дъха визуален ефект, известен като „медуза“ (jellyfish effect) – цветни сияния и светлинни дъги, прорязващи небето.
След точно осем минути и половина двигателите внезапно угасват. Настава пълна тишина и четиримата цивилни астронавти започват плавно да се издигат от коланите си в безтегловност.
Но въпреки цялото това страховито физическо натоварване най-стряскащият момент за Крис се оказва нещо съвсем различно. Идеята да вземе музикален инструмент в Космоса идва от желанието му да пренесе част от човешкото изкуство и емоция в орбита. Оказва се обаче, че класическата китара е твърде голяма за стриктните ограничения в кабината на Crew Dragon. Така той се спира на укулелето – малък, лек четириструнен инструмент, изработен специално за него от легендарната компания Martin Guitar с инкрустирано логото на мисията. (снимка на укулеле?)
Планът е инструментът не просто да звучи в орбита, но след кацането да бъде продаден на търг, за да събере още средства за детската болница „Сейнт Джуд“. За да се подготви, Крис взема онлайн уроци в продължение на месеци, а в Космоса свири парчето Colors на Black Pumas, летейки над Земята със скорост от 25 000 км/ч. Но сценичната треска го връхлита неочаквано. Години по-късно, докато се връща към този спомен, той ми казва с усмивка: Не ме беше страх по време на изстрелването. Не ме беше страх и по време на интервютата. Единственият момент, в който наистина ме хвана страх, бе, когато трябваше да свиря на укулеле и да пея пред приятелите си. Изпитах истинска сценична треска!
Източник: Inspiration4
Всекидневие в Космоса: летяща пица и космическо фрапе
Адаптацията към микрогравитацията крие своите забавни предизвикателства. Тъй като на борда на Crew Dragon няма възможност за затопляне на храната – за разлика от мисиите на НАСА, които пазят тази технологична екстра за своите кораби и за МКС – екипажът разчита на храна със стайна температура или напълно студени ястия. Това се оказва неочаквано връщане към спартанските условия от най-ранните пионерски полети от зората на космонавтиката.
Ядяхме студена пица. Беше много забавно, защото парчетата пица летяха из кабината като летящи чинии и се блъскаха в стените, разказва Сембровски. Хитът на мисията обаче се оказва кафето. За да запазят свежата храна студена, от наземния контрол замразили чашите с кафе на екипажа. На следващия ден, когато започнали да се размразяват, астронавтите открили, че разполагат с най-доброто кафе фрапе, и то в Космоса!
Движението в безтегловност Крис описва като абсолютно освобождаващо. Можеш да се преместиш само с кутрето си. Аз се придвижвах, като използвах пръстите на краката си, за да се захващам за ремъците – точно както морското конче се захваща в океана или опосумът използва опашката си.
Когато не всичко върви по план
Разбира се, не всичко преминава гладко. В Космоса няма „добро време“, за да чуеш противопожарната аларма.
Започна да пищи и си казахме: „Току-що пристигнахме, това означава ли, че веднага трябва да се прибираме?“, спомня си Сембровски. Оказва се обаче, че проблемът не е пожар, а… теч в тоалетната. Сензорите за дим са разчели фините капчици като дим. Системата за изсмукване на тоалетната се е повредила, а резервната система е започнала да дава същите дефекти.
Източник: Благой Цицелков с Крис Сембровски, фотография Тодор Колев
Екипажът е трябвало да изолира тоалетната за остатъка от мисията и да импровизира. Наложило се е да прибегнат до класическото решение от ерата на „Аполо“ – изолирбанд, пластмасови бутилки от вода и доза космическа изобретателност.
„Ефектът на обзора“ и земната светлина
Отвъд забавните и напрегнати моменти, мисията оставя дълбок отпечатък върху Крис и неговите колеги. Според концепцията за „Ефекта на обзора“, когато човек види Земята от Космоса, неговата психика и ценностна система се променят завинаги.
Ние познаваме лунната светлина, познаваме слънчевата светлина. Но там горе усещаш земната светлина – светлината, която се отразява от океаните, дърветата и облаците, обяснява Крис.
За него гледката носи осъзнаване за свързаността и крехкостта на нашия свят. Когато набереш достатъчно височина, всичко дребно и разделящо изчезва в своята незначителност. Като говорим откровено – практическата идея за войни изглежда напълно глупава от тази перспектива. Трябва да се грижим един за друг много повече.
Източник: Inspiration4
След като се прибира, човекът, който не е имал международен паспорт, но прекосява Земята, веднага си изважда такъв. Влюбих се в планетата си. Видях Австралия, Нова Зеландия, Андите… Тези места сякаш ме викаха: „Трябва да дойдеш и да ни видиш отблизо“.
Когато една „слабост“ се превърне в космическа суперсила
Докато си говорим за мисията, съвсем естествено стигаме до логичния въпрос за онези уж „слаби“ страни у нас, които в правилния момент могат да ни направят силни. Именно тогава Крис ми прави едно от най-откровените си лични признания. Едва две години преди Inspiration4 той е диагностициран със синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) – състояние, което през целия му живот, в колежа и в личните му отношения, е изглеждало като пречка и сериозно предизвикателство.
В космическия сектор огромна част от хората имат ADHD. Там това е като суперсила, защото мозъкът ти постоянно търси проблеми за решаване и мисли по уникален, нестандартен начин. Точно от това се нуждае космонавтиката. Взех нещо, което ме е спъвало, и намерих място, където мога да го използвам като предимство.
250 милиона долара за една по-добра Земя
Въпреки невероятното преживяване най-големият триумф на Inspiration4 идва минути след завръщането. Целта на мисията е била да се съберат 200 милиона долара за детската болница „Сейнт Джуд“. По време на полета екипажът постоянно е мислил дали ще успеят да я изпълнят.
Докато седят в конферентната зала малко след кацането и правят когнитивни тестове, човек от екипа поглежда социалната мрежа Twitter. В напълно тихата стая той извика. Оказа се, че Илон Мъск току-що е дарил 50 милиона долара. С това дарение сумата скача на 250 милиона долара.
Източник: Благой Цицелков
Беше невероятно удовлетворяващо чувство. Да знаеш, че си отишъл в Космоса, но същевременно си помогнал на децата тук, на Земята, да оздравеят, завършва Сембровски.
Частните мисии и темпото на прогреса
Днес животът на Крис е коренно различен от онзи преди мисията. Макар да продължава кариерата си в частния аерокосмически сектор (като инженер в Blue Origin), той прекарва голяма част от времето си в пътувания по света. Изнася лекции пред деца, учители и визионери, споделяйки своя опит и запалвайки искрата към науката у новите поколения. По време на нашия разговор в Измир, докато обсъждахме лекциите му и работата му в индустрията, съвсем логично стигнахме и до темата за бъдещето.
Разговорът ни отведе и към онзи въпрос, който вълнува всеки ентусиаст: не изпадна ли космонавтиката в своеобразен застой след златната ера на „Аполо“, оставайки на заден план за цяло едно поколение? Този въпрос днес звучи по-актуално от всякога, особено предвид факта, че бившият командир на Крис от Inspiration4 – милиардерът Джаред Айзъкман – вече официално оглавява НАСА като неин администратор. Назначаването му идва на фона на откритите критики от страна на президента Доналд Тръмп, че държавната агенция е затънала в бюрокрация, изостава в целите си и се нуждае от спешно „събуждане“. Всичко това поражда сериозни въпроси накъде всъщност отива НАСА и каква ще бъде ролята ѝ оттук нататък.
Крис е категоричен, че застоят е само привидно усещане, а влизането на предприемачи като Айзъкман в държавния сектор е знак за огромна промяна. Според него в момента преживяваме нов, изключително мощен бум, който се дължи не толкова на националните агенции сами по себе си, колкото на частния сектор и публично-частните партньорства. Вкарвайки енергията на частния бизнес в НАСА, Айзъкман на практика затваря цикъла.
Според Сембровски именно този модел е ключът към бъдещето – държавата и агенции като НАСА дават първоначалния тласък, те са първият голям клиент, а след това частните компании поемат щафетата, за да направят технологиите по-евтини, редовни и достъпни. Той прави чудесен паралел с ранните дни на авиацията: Първоначално пощите сключват договори с пилоти да пренасят писма през страната, за да започне изобщо търговският бизнес. После летенето е достъпно само за богатите, за да стигнем до днес, когато е абсолютно естествено да се качим на самолет, за да стигнем от точка А до точка Б.
Източник: Благой Цицелков
Той подчертава, че частните мисии като Inspiration4 и новите програми (като Polaris) не са просто луксозна туристическа атракция, а реален технологичен двигател, който тества границите на възможното. Една от най-смелите и актуални концепции е извеждането на гигантски изчислителни центрове за изкуствен интелект (AI) директно в орбита. По думите на Сембровски SpaceX планира извеждането на милион AI сателита, а други компании, като Star Cloud, подготвят изстрелването на десетки хиляди специализирани апарати. Идеята е брилянтна в своята практичност: гигантската изчислителна мощност, необходима за развитието на AI, изисква колосални количества електричество. Чрез изнасянето на тези дата центрове извън Земята се цели да се облекчат драстично претоварените енергийни мрежи и да се опазят ресурсите на нашата планета.
Успоредно с тези безпрецедентни орбитални мрежи, споделя Крис, вече се работи активно и по завръщането ни в дълбокия Космос – първо чрез изграждането на постоянна база на Луната, а след това и към крайната цел на SpaceX: превръщането на човечеството в мултипланетарен вид чрез мисиите до Марс.
Отвъд технологиите: ние сме екипаж, а не пътници
Но отвъд технологиите, ракетите и новите дати за изстрелване, Крис носи едно много по-дълбоко, философско послание. За него Космосът не е просто празно пространство, а огледало за човечеството и място, където предизвикваме себе си.
Когато се издигнеш достатъчно високо, всички локални проблеми, конфликти и граници губят смисъл. Става напълно глупаво да има войни. Както казва астронавтката Никол Стот – ние на тази планета не сме просто пътници, които се носят безхаберно по течението. Ние сме екипаж. И като такъв трябва да работим заедно, казва той с топлота и очевидна болка от ненужните конфликти по света.
След трите си дни в орбита Крис признава, че се е влюбил в Земята по начин, който изобщо не е очаквал. Човекът, който допреди полета дори не е имал международен паспорт, днес обикаля целия свят, за да види отблизо онези места, които е гледал от илюминатора, и най-вече – за да се срещне с хората там. В това число и с младежите и учителите от България – страна с богата космическа история, която, както самият той ни обеща на раздяла, е напълно готов да посети съвсем скоро.
