Източник: Виктор Топалов, фотограф: Магдалена Митева
Там, където днес иззад витрините надничат елегантни облекла и изискани модни аксесоари, а новичките мотриси на трамвая се носят като в приказка, някога кореняците софиянци са изхвърляли боклука си с каруци и са газили в калта с нарочно подбраните за тази цел галоши. Разходка по „Графа“ е означавало да излезеш извън града, но с бурните събития от началото на 20. век – и по-точно с миграцията на хиляди българи по време на Балканската война – районът на Стара София се разширява и постепенно се оформят новите квартали, в които се настаняват интелектуалци и творци.
Изданието „Кварталът на художниците. Кварталът на артистите“ с автори Виктор Топалов и Никол Вълчева ни запознава именно с този период от историята на новата столица и представлява нов пътеводител на „Бохемска София“, издание на Orange Books от 2026 г. От поредицата научаваме, че новообразуваният квартал между улиците „6-ти септември“ и „Генерал Гурко“ и булевардите „Евлоги и Христо Георгиеви“ и „Васил Левски“ побира първите писатели и общественици, модерни художници и ваятели, както и някои актьори и режисьори, благодарение на които страната ни влиза в новия век като будна и развиваща се страна с талантливи творци и будители. Тук мирише на терпентин и евтино кафе, а зад ъгъла се крие вдъхновението на вече местните артисти, голяма част от които са получили своето образование в чужбина и са донесли опит и умения, тенденции и технологии, които спомагат за развитието на родната култура.
Източник: Никол Вълчева, снимка: Петко Мавродиев
От книгата, зад която стоят трудът и дръзновението на двамата автори, техните редактори, художници и издатели, действително научаваме много; но увлекателно описаните истории на личности, улици и къщи ни носят и огромна наслада от четенето. Оформлението на изданието – дело на Таня Минчева и Теодор Мирчев – се отличава с висок естетически стандарт, който допринася за цялостното преживяване, което книгата предоставя. Решена в два раздела – за художниците и за артистите на бохемска София, тя се чете двустранно, с обръщане. И е едно скъпоценно бижу с историческа и художествена стойност, което си заслужава часовете четене, както и почетно място в библиотеката у дома.
Докато някои от героите са мобилизирани във война, а други сменят квартира след квартира в района, докато един рисува портрет на цар Фердинанд, а друг извезва български шевици върху дрехите на Нейно Височество княгиня Мария Луиза, докато бомби разрушават строените с много любов жилища, а трети са преследвани и изпращани в затвор – докато всичко това се случва, София расте и пораства. Но не само с години и километри, а по дух и артистично богатство. От книгата научаваме например, че прочутият майстор на карикатурата Александър Божинов обикаля из провинцията заедно с добър приятел архитект, откъдето събира идеи за къщата на мечтите си – а тя трябва да бъде в традиционен български стил, с прилежащата ѝ архитектура, с всички характерни елементи и орнаменти. Долапи, ниши, миндери, павурчета, стомни, кърпи с бродерия, тъкани черги: всичко тук говори за желанието на Божинов да съхрани и възкреси традицията на родното. Дотук добре – обаче после двамата приятели забравят да проектират стълба към таванското помещение на новата къща. Заслужава си да се посмеем заедно с тях.
Източник: Николай Павлович, художник: Таня Минчева
Учителят на Александър Божинов, Николай Павлович, който е роден в Свищов, но се премества в София, където също преподава, е известен най-вече с портрета си на Петър Берон, както и с литографията „Съединена България“ от 1886 г. Ала от частта за Квартала на художниците, разработена от Виктор Топалов, научаваме и че някога учениците му правели топчета от пресния хляб, който трябвало да им служи като гума за триене, и замеряли голата глава на своя учител, веднага щом той се обърнел с гръб към тях. По-късно улицата, на която Божинов издига своята къща, е именувана „Николай Павлович“ – по предложение на Божинов, който е негов ученик и отклонява предложението да се използва неговото име.
В същото време академизмът и бохемският дух си съперничат за темите на творчество на съвременниците, а глас надига и политическата ангажираност, под чието русло мнозина попадат. Така например проф. Никола Михайлов, който прекарва дълго време в Германия, използва таланта си в областта на портрета и изписва образите на Пенчо Славейков, Иван Вазов, Петко Ю. Тодоров, Фердинанд и други. Обаче злободневието застига и него и повелята го отвежда до портретите на Хитлер, Мусолини и Гьобелс. О, времена, о, нрави.
За съставянето на този енциклопедичен труд като източници на информация са използвани писма, обяви и съобщения в тогавашната преса, старите софийски карти, адресни книги и телефонни указатели, Държавен вестник, спомени на съвременници, бюлетините на някои музеи, публикации на различни изследователи, юбилейни издания и др. Умелото разказване, съчетано с документална точност, отвежда книгата до висотата на достоверно и вълнуващо четиво.
Разговорите до полунощ, в които се обменят творчески енергии и се обсъждат случките от деня, оживяват в софийските кръчми. Проектът ни запознава с настроението в пивниците и хановете, но също и със сладкарниците – като „Цар Освободител“ (но тази на ул. „Граф Игнатиев“ 43). Там келнерът обикновено поднася десетина пасти, а после отнася останалото, с което посетителят не е успял да се „справи“. Някогашните съдържатели имали изключително находчив усет за търговията и обслужването.
А ако на някоя домакиня внезапно са дошли гости, един апетитен тюрлюгювеч веднага би спасил положението. Такъв намираме във фурната на Димче Фурнаджията, този „дребен и сух македонец“ с благ характер. Веселият Димче оживява и като литературен герой в хумореските на Борю Зевзека, паралелно с активната му дейност във фурната на ул. „Граф Игнатиев“ 76.
В двете части на книгата читателят наблюдава – и преживява – редуване на анекдоти от живота на творците с печални истории от техните дни. Нито един човешки път не е лек и безгрижен, а този на хората на изкуството от преломните години в края на 19. и началото на 20. век – когато битките на фронта доубиват оцелелите от испански грип, туберкулоза и коремен тиф и когато личните възгледи за политиката вкарват в затвора или водят до разстрел – е не по-малко изпълнен с предизвикателства.
„Кварталът на артистите“– частта от изданието, разработена от Никол Вълчева, разкрива вълнуващи моменти от творческия и личен живот на българските актьори, режисьори, сценографи, драматурзи. Самият Квартал се помества между бул. „Христо Смирненски“ и бул. „Драган Цанков“; разглежданите артисти обитават жилища на пл. „Журналист“, ул. „Елин Пелин“, ул. Борова гора“, ул. „Добри Войников“ и др. Много от тогавашните къщи днес са изместени от жилищни кооперации, построени по-късно. Някои домове са засегнати от англо-американските бомбардировки по време на Втората световна война. Новата власт отказва да бъде поставена паметна плоча на фасадата на дома на Борю Зевзека, но много други артисти са почетени с такава. Дължим поклон на всички онези, които са вложили своя талант и са положили неимоверен труд, за да бъде съхранен и въздигнат българският дух. И независимо че като народ се шегуваме жлъчно и не понасяме авторитети – не пред властта нека поднесем цвете, а пред своите артисти.
Откъде започва бурният живот на българския театър – от първата постановка на Добри Войников в Румъния или от Румелийската театрална трупа? Едното не изключва другото. Безспорно е обаче, че Долни Лозенец представлява средоточие на родната артистична интелигенция. А тя е съставена от будни, добродушни, весели и остроумни артисти, които неведнъж доказват своето умение да се възвисят и надсмеят над собствената си съдба.
Така например при закриването на театър „Зора“ през 1895-а трупата на актьора Борис Пожаров остава без препитание. За да оцелее, се захваща с гастроли в провинцията. Един тъжен спомен за него остава нощуването им в село Горни Лозен, когато гладът и студът ги отвеждат до малката селска църква. Докато се топлят пред иконите, някои от по-изгладнелите от трупата отлепят с език половинлевовата монета, оставена за светията от набожните селяни. Един от актьорите признава, че е отлепил монетата, похарчена за хляб и сирене, от иконата на свети Спас. Оттук произлиза и емблематичният за Пожаров израз: „Много ви здраве от свети Спас“.
Източник: Александър Божинов, художник: Таня Минчева
И ако това донякъде е забавна история, то театърът невинаги е убежище на доброто настроение. Актрисата Златина Недева го научава по болезнения начин. След успеха си на сцената на Народния театър на Хърватия тя се връща в България, за да постъпи в „Сълза и смях“. Но с колко завист я посрещат колегите ѝ и колко главоболия ѝ създават техните интриги – само голямото ѝ сърце знае какво ѝ коства да се бори, за да продължи.
Множество обрати съпътстват кариерата на всеки от изследваните театрали, но повечето от тях успяват да получат свое убежище в Квартала на артистите. Там винаги ще срещнеш Елин Пелин, тръгнал на разходка с палтото връз раменете. Ще поседнеш на по чашка в „Под липите“ и ще поговориш за книги и постановки със сродни по занаят души. Ще зърнеш кокошките на Борю Зевзека иззад двора. Ще се чувстваш на мястото си дори когато си дошъл в столицата с пет лева в джоба и скъсани обуща.
Изданието би могло да бъде прекрасен подарък за студенти по изкуствата, а и не само – всеки софиянец трябва да познава столицата и като бохемското средище, благодарение на което днес имаме завидни културни традиции. Млади и не толкова млади читатели ще спират дъха си, докато пред очите им се разиграват съдбите на нашите интелигенти. Написана на достъпен език, книгата е още и изящна, и стойностна. Една награда за българската публика, дочакала увлекателния и жив разказ за своите предци.
Източник: Златина Недева, художник: Таня Минчева
Зад изследването и разработването на двете теми в изданието стоят много труд и отдаденост. Двамата автори на проекта са превърнали темата за бохемска София в свое призвание и усилията им да популяризират тази част от историята на столицата не спират дотук. Виктор Топалов е роден през 1994 г. в София, където завършва престижната 9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“, а след това и право в СУ „Св. Климент Охридски“. Създава дигиталната платформа „Бохемска София“, сътрудничи на различни медии, тематизирани около историята на София, води подкасти, пише книги. На 17 септември 2024 г. е отличен с Наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата в категория „Литература“ за предпоследната му книга „Кварталът на писателите“. Осъществява пешеходни обиколки по исторически маршрути, игри със загадки, фотографска изложба, театрален спектакъл. Един неуморен млад човек, посветен на делото по опазване на нашето живо самосъзнание – нещо, до което си струва да се докоснем дори ако не живеем постоянно в София.
Не по-малко активна е и Никол Вълчева, която завършва НБУ, а после и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Публична реч“. Като един истински буден млад човек, тя провежда поредица от инициативи в областта на историята и театъра. Постига значими успехи и като експерт „Връзки с обществеността“ към Народния театър, като куратор, като част от екипа на Наградите за сценични изкуства „Икар“ към Съюза на артистите в България и др. Не на последно място трябва да отбележим, че Никол Вълчева е и поетеса. Нейни стихотворения са публикувани в „Литературен вестник“ през 2021 г.
Дуото съвременни будители ни поднася мигове на блажено скитане из Стара София. Това е един начин да опознаем града като средище на висок дух и чисти нрави.
Източник: Кварталът на художниците
Източник: Кварталът на художниците
