Да посветиш живота си на изкуството, съвсем не е лесна задача. А да изградиш име в тази индустрия – още повече. Днес обаче ви срещаме с една жена, която не само е посветила живота си на изкуството и културата, но и владее тайните на успешната жена. Христина Бобокова е име, което стои зад множество значими културни инициативи и проекти, обогатяващи културния живот в България. Нейната работа включва не само опазването и съхранението на културно-историческото наследство на страната, но и популяризирането на българското изкуство извън пределите ѝ.
Кои са най-големите предизвикателства, пред които са изправени културата и изкуството у нас?
Тя:
Културата и изкуството днес са изправени пред същите предизвикателства на времето, пред които са изправени всички останали сфери на живота като образование, икономика, спорт, туризъм, здравеопазване и т.н. А именно липсата на адекватна политика, която да гарантира стабилност и дългосрочно планиране на проекти, правилно и регулярно финансиране, възможност за развитие и надграждане. Културата и изкуството са сектор, който определено е подценяван в много аспекти, когато става дума за финансиране, защото донякъде са възприемани като част от духовното развитие на едно общество, а духовното е въпрос на личен избор. Информираността и връзките с обществеността при изкуството, т.нар. културен ПР, са едно от големите според мен предизвикателства и имат много голям потенциал за развитие в България, защото с години са подценявани. А изкуството и културата, като всеки друг „продукт“ на пазара, трябва адекватно да се представят, популяризират и рекламират. Това се отнася както за дадено художествено произведение и творец, така и за всяка галерия, музей и културна институция.
Помага ли изкуството за създаване на едно по-толерантно и отворено общество?
Тя:
Изкуството е отражение на живота, товърви и се развива с успоредни крачки с него. Историята ни е показала, че това, което вълнува една епоха, една цивилизация или общество, винаги се е разгръщало чрез изкуството им. В този смисъл толерантността в обществото днес според мен е резултат на множество процеси. Въпреки всичко изкуството има способността да поднася „житейски артефакти“ по най-нетрадиционни начини, което подпомага „отварянето“ на обществените нагласи в някои сфери.
Откриване на изложбата „Тухлата“, галерия „Райко Алексиев“. Фотограф: Антонио Георгиев-Хаджихристов.
От какви меценати имаме нужда днес и как могат те да бъдат мотивирани да подпомагат артистите?
Тя:
В древността градският площад често е бил мястото, където скулпторите са излагали своите най-нови произведения и след това са очаквали гражданите да поставят сонети с отзиви и мнения за творбата. Така те са се информирали за оценката на творбата си от обществото. Може да се каже, че площадъте най-демократичното място за среща на зрителите с изкуството. Меценатите, т.е. поръчителите на изкуство и основ-ни ползватели, са били хора с власт религиозна, светска или и двете. Но те също са се ръководели от обществени нагласи, мнения и вкус. Днес „площадът“ са социалните мрежи, където се изявяват творците и след това чакат отзиви, критика, похвали и коментари за работата си. Но винаги е оставал въпросът – защо го правят меценатите? Дали това е някаква жажда да се увековечи нечие име в историята, дали е своеобразен акт на човеколюбие, или е инвестиция?
Вглеждайки се отново в уроците по история, меценатите в миналото са се ръководели не от свой вкуси разбирания, а от наблюдения на ху-дожествените процеси в обществото, които протичат в ателиетата, сред търговците, сред интелектуалците. Днес имаме нужда от меценати, които – както в древността – да се информират, да се интересуват и да следят внимателно художествените процеси, които са неразривно свързани с живота, защото меценатството не е нищо друго освен човещина, търсене на истината, анализиране на житейски проблеми и ситуации, колекциониране на моменти и съдби, съхраняване на историята.
Снимка: Личен архив. Фотограф: Кирил Станоев
Как може частният капитал да се „възползва“ от изкуството?
Тя:
Частният капитал може най-лесно да се възползва от изкуството, като гледа на него като на инвестиция. Правилното инвестиране в изкуство е свързано отново с наблюдение на художествени тенденции и процеси, консултиране с експерти, изкуствоведи, артдилъри, посещения на артизложения и в резултат може да се създаде колекция със стойност, която да прогресира в бъдеще. След срива на пазара, след пандемията от ковид много икономически анализатори отново посочиха изкуството като добра форма за инвестиция, която може да помогне на предвидливите предприемачи да застраховат парите си в изящни предмети на изкуството. И в световен план наистина често чуваме за рекордно големи суми, за които са продадени на търг картини, скулптури или антикварни предмети.
В България към 2022 г. все още много анализатори и дори галеристи смятаха, че пазарът на изкуство е недобре разработена ниша и има какво да се желае. През 2024 г. тенденцията леко се е развила в посока към повече продажби на изкуство, което обаче не е свързано конкретно с инвестиции, а по-скоро с ежедневни и интериорни покупки. Надявам се, че изложения като Sofia Art Fair ще подпомогнат развитието на пазара.
Какви са целите на Вашата фондация и с какво допринася тя за българската културна сцена?
Тя:
Фондация „Процес-Пространство“ има за своя мисия популяризирането на съвременното изкуство в България още от създаването си, да събира творци, да създава подходяща артсреда за комуникация. Създателят на едноименния фестивал, изкуствоведът Димитър Грозданов, имаше желанието България да е равнопоставена с други европейски държави, когато става дума за сцена за развитие на съвременно изкуство. Мисля, че мисията му успя да докаже това във времето и да утвърди сериозното присъствие на българските артисти на световната артсцена.
Тази година се проведе 35-ото издание на фестивала „Процес-Пространство“, който събра много творци от България и чужбина, създаде се прекрасно и стойностно изкуство, проведоха се лекторски модули и се обсъдиха проблеми и тенденции в съвременното изкуство днес. Следващата година ще сме още по-амбициозни и ще работим по актуални теми, а именно пазарът на изкуство, културният ПР, неизказаните проблеми в художествените среди в България и чужбина. Затова и проектът ще се казва UNTOLD/Неизказано. По този начин даваме свободата всеки да каже това, което желае.
Галерия: „Райко Алексиев“. Фотограф: Антонио Георгиев-Хаджихристов.
Тази година сте консултант на Sofia Art Fair – международно изложение за съвременно изкуство, в рамките на което ще бъдат представени галерии и художници от България и Европа. Нека разкажем на читателите каква е основната идея и цел на събитието?
Тя:
Sofia Art Fair е събитие, замислено като цялостно културно изживяване, място, което да събере артисти, галерии, колекционери и ентусиасти на изкуството не само от България, а от цял свят. Самото изложение има за цел да обогати артсредата в България и да покаже, че страната ни е готова да бъде сцена за нещо по-голямо, обединяващо и градивно, нещо с потенциал за развитие и въздействие върху културата в региона. Изложението е замислено на принципа на световните артпанаири, където участници са галерии, търговци на изкуство и артколективи, които презентират съвременни творци и тенденции в изкуството.
Това, което ще види публиката, е представянето на 40 галерии и арторганизации от България и Европа, направили най-внимателен подбор на артисти и артпроизведения. Това означава, че ще се представи едно високо ниво в сферата на съвременното изкуство. Също така млади артисти ще имат възможността да презентират творчеството си самостоятелно, което допълнително ще обогати форума.
Какво очаквате да бъде въздействието на Sofia Art Fair върху културната сцена в България?
Тя:
Мисля, че именно подобни събития са най-подходящи за разгръщане на междукултурен диалог и контакти, които да демонстрират, че България е подходяща сцена за развитие на по-добни и мащабни артфоруми. В много европейски столици и градове отдавна съществуват артизложения от подобно естество, които са място за представяне на най-новите тенденции и идеи в съвременното изкуство. Това подпомага най-вече връзката между артистите и търговците на изкуство с публиката, обединява гилдията, има изключително образователна функция с цялостно обществено въздействие. Такива форуми повлияват икономически средата и пазара на изкуство, образоват и информират публиката, развиват културния туризъм.
