Аз съм теб и ти си мен, но аз съм мен чрез теб.
През последните десетилетия границите между реалността и фикцията все повече се размиват под влиянието на масовите медии и дигиталната култура. Още от началото на XX век кризисните ситуации в глобален аспект предизвикват обикновения човек често да търси възможности за бягство от сивото ежедневие – първоначално чрез книги, а впоследствие чрез радио, комикси, телевизия и какво ли още не. Втората световна война предизвиква поредица от културни и социални промени, които пренареждат начина, по който хората възприемат света около себе си.
След военните години обществото има неоспорима необходимост от бягство от реалността и постепенно започва да се насочва към нови форми на развлечение, утеха и идентичност, а масовите медии се превръщат в основен източник на общи преживявания. Именно тогава започва възходът на „популярната култура“ (известна още като поп култура) – явление, което обединява хората чрез музика, кино, комикси и телевизионни герои, създавайки усещане за споделен свят на символи и истории.
Любовта към „фантастичния“ свят, който тези развлекателни занимания предизвикват в публиката, започва да заема най-различни форми – от фен клубове и колекции до пресъздаване на сцени, атмосфери и превъплъщаване в определени герои чрез грим и костюми.
Източник: Личен архив
Преобличането и маскирането винаги са били естествена част от културната история на човечеството. Античният театър, римските сатурналии, маскарадните балове и кукерството потвърждават афинитета на хората от векове да използват образите и костюмите като средство за изразяване, ритуал, традиция и дори бягство от обичайния ежедневен образ. Съществена разлика между миналото и XX век обаче създават капитализмът и индустриализацията. Свръхпроизводството и комерсиализацията на културните символи превръщат героите и световете на въображението в продукти, достъпни за всички. За разлика от Античността, Средновековието и Ренесанса, където преобличането е било свързано с религиозни или социални ритуали и е имало строго определено значение, в модерната епоха то се превръща в личен избор и форма на себеизразяване. Костюмът вече не е задължителна част от традиция или преживяване, а пазарно достъпен инструмент за идентификация – начин човек да заяви своята индивидуалност или принадлежност към определена културна общност.
За пръв път понятието косплей е въведено през 1984 г. в Япония, но най-ранните му форми можем да проследим още до 1939 г., когато един от най-големите фенове на научната фантастика – Мъртъл Ребека Дъглас (по-известна като Морохо), и нейният приятел се появяват на Първата световна конвенция за научна фантастика в Ню Йорк, облечени във футуристични костюми със зелена пелерина и бричове, базирани на произведенията на изкуството от списанието Pulp на Франк Р. Пол и филма от 1936 г. „Нещата предстоят“. Този малко популярен случай се счита за началото на „косплей“ традицията, която вече десетилетия обединява хиляди хора по света, водени от любовта към образите, историите и художествения свят.
Но тази любов не е единствената причина за това доброволно маскиране. При избора на образ често стои силна емоционална връзка – усещане за близост с героя и неговия свят, възхищение към неговите качества или желание човек да изрази чрез него това, което сам би искал да бъде.
Масовата консумация на комикси, фентъзи книги и филми, супергерои, научна фантастика, анимета и много други жанрове от поп културата успя да изгради и затвърди цели общности по интереси, обединени не само от споделени вкусове, но и от дълбоко усещане за принадлежност. Косплеят се превърна в едно от най-силните проявления на това общуване между реалността и въображението, а функциите и причините за неговото създаване започнаха да нарастват – от творческо изразяване, изработка на костюми и грим, изследване на идентичността и чувството за принадлежност, до професия, кариера и развитие на най-различни умения. Но спецификата на превъплъщаването далеч не се изчерпва с костюма. В основата на това комплексно изкуство стои актьорското представяне на героя и неговите най-отявлени черти – характер, походка, жестове, говор, поглед и присъствие. Зад всеки един пърформанс стоят часове наблюдение, анализ и труд в опит героят да бъде пресъздаден по възможно най-автентичния начин. А за да пресъздадеш даден образ, не е достатъчно просто да го копираш – трябва да го разбереш. Да усетиш вътрешната му логика, неговите страхове и мотиви и да ги изразиш чрез движение, поглед и присъствие. Защото в момента, в който героят оживее чрез теб, границата между творец и творение изчезва и ти вече не „играеш“ – ти си.
Източник: Unsplash
Разбира се, като всяко хоби, това също предполага лична инвестиция – както на време и енергия, така и на финансови средства. А в тази класация можем спокойно да го наредим на една от челните позиции. Някои от най-детайлните костюми в света достигат стойности от десетки хиляди долари, като например костюмът на героя Райнхард от играта Overwatch, оценен на около 30 000 американски долара. Телевизионният водещ и създател на реквизити Адам Савидж е похарчил над 15 000 долара и повече от десет години труд, за да завърши един-единствен костюм. Тези примери показват, че косплеят отдавна е излязъл отвъд рамките на обикновено забавление – той е форма на изкуство, лична отдаденост и начин за създаване на стойност, която надхвърля чисто материалното.
Влагането на безумни средства обаче далеч не е единственият начин любителите на художествени жанрове да се превъплътят в любимите си герои.
Отново по вина (или може би този път по заслуга) на капитализма, костюми, маски, гримове и реквизит на популярни персонажи стават леснодостъпни за потребителя, различавайки се единствено по качество и изработка. Така превземащото и задушаващо по принцип консуматорство в случая се превръща във възможност – всеки, независимо от неговата възраст, финансова възможност, социална принадлежност, време и ресурс, да успее да изрази себе си и да бъде приобщен към място или група, където се чувства приет и разбран.
Фотография – Иван Шишиев, Етюд-и-те на София
В голяма степен обаче магията на косплея се проявява най-много, когато присъстват лична изработка и майсторска сръчност, а българската сцена е ярко доказателство за това. Понякога с подръчни материали, но и често отново със стабилни финансови средства, създатели като Ирина Цапрева, Мария Братоева и много други влагат креативност, време и внимание към всеки детайл, за да създадат не просто костюм, а истинско произведение на изкуството, което създава усещане, че героят е излязъл от своя фантастичен свят и стои пред теб от плът и кръв.
Празници като Хелоуин често са първата асоциация, която правим, когато говорим за мащабни събития, които включват съвременно маскиране и костюми. Но Хелоуин не се появява просто като празник, на който децата се маскират като митични същества и събират лакомства.
Също както при „мръсните дни“ в българската култура и традиция, когато кукерите излизат, за да прогонят злите духове от отвъдното, така и в западноевропейската култура съществува древен езически ритуал със сходна символика – келтският Сауин (Samhain). Той бележи края на жътвата и началото на тъмната половина на годината – време, когато според вярванията границата между живите и мъртвите изтънява, а душите на починалите се връщат на земята. Хората се преобличали в страховити маски и наметала, за да се предпазят от тези духове, които търсели живи тела, в които да се вселят. Именно този ритуал, пренесен и пречупен през комерсиалните принципи на днешните общества, стои в основата на съвременния Хелоуин.
Съвсем естествено в днешно време празникът е оставил зад гърба си религиозните и апотропейни значения и по-скоро се е превърнал в пространство за игра, свобода и идентичност. В ден, в който всеки може да бъде това, което пожелае, без страх, че ще бъде „осъден“.
Фотография – Иван Шишиев, Етюд-и-те на София
Но Хелоуин съвсем не е единственият ден в годината, в който любителите на костюми се преобразяват в предпочитани герои и далеч не е най-чаканото събитие, особено за върлите почитатели на киното, комиксите и аниме културата.
През 1964 г. в Ню Йорк се състои първата в света Комикс Конвенция – събитие, обединяващо на едно място фенове, създатели и експерти. И както повечето мащабни събития, така и конвенциите започват своя път като място за споделяне на общи интереси, понякога организирани в мазета или училищни салони, но бързо се превръщат в пространство за масови мероприятия, реклама и забавление за малки и големи. Въпреки това основната им цел остава непроменена и всяка година стотици хиляди фенове очакват с нетърпение организираните Comic Con събития, където не само могат да споделят любовта си към фикцията, да се срещнат с любими актьори, режисьори и създатели на съдържание, но и да се потопят в свят, където реалността и въображението не се изключват, а взаимно се допълват. В пространството на конвенциите светлината на прожекторите осветява човека отвътре, давайки му възможност да бъде себе си – дори чрез някой друг. Там, сред море от костюми и усмивки, изчезва границата между зрител и герой, между акт и живот. Всеки участник носи своята лична митология, изтъкана от образи, които някога е обичал отдалеч, а днес въплъщава, за да ги разбере чрез себе си. И ето как един костюм неочаквано се превръща в огледало на най-съкровените ни желания, мечти и възхищение и макар чрез бягство от реалността, ни дава възможност за истинска свързаност – каквато често намираме за загубена в бездната на технологиите и очакванията в днешната действителност.
Защото не само ние създаваме изкуство – понякога и то „създава“ нас и взаимно си даваме форма, глас и идентичност.
Аз съм теб и ти си мен, но аз съм мен благодарение на теб.
Сурва 2026г. Фотография – Етюд-и-те на София, Иван Шишиев
