ГЛЕДАЙ КИНО

ОНЛАЙН

Кинелибри, Киномания, Sofia International Film Festival, Master of Art

През 2026 г. се случи така, че повечето фестивали отдадоха дължимото на японското кино – и слава богу. В Кан и Венеция тази година нерядко се случваше европейското кино да е говорилня (или да е тихо и красиво, но недотам съдържателно), затова пък режисьори като Рюсуке Хамагучи, Хирокадзу Корееда и Юкико Соде бяха като свеж въздух. 

В предходния брой стана дума за „Всички влюбени в нощта“ по романа на Миеко Каваками и за предизвикателствата, пред които Юкико Соде е била изправена, докато адаптира за екран интроспективен роман. Сега ще обърнем внимание на Рюсуке Хамагучи („Карай колата ми“, „Злото не съществува“), който претворява You and I – The Illness Suddenly Get Worse в сценарий на филма „И тогава изведнъж“. Книгата е епистоларна кореспонденция между терминално болната философка Макико Мияно и медицинската антроположка Махо Исоно.

Източник: SOUDAIN ©CINEFRANCE STUDIOS

В продължение на над три часа следим Мари-Лу (Виржини Ефира), която е директорка на дом за възрастни хора и посвещава съществена част от времето си на опити за оказване на съпротива срещу здравната система. В момент на безсилие се случва да срещне театралната режисьорка Мари (Тао Окамото), която въпреки тежкото си здравословно състояние продължава да вижда света със сърцето си. 

Често пъти, когато авторът на филм или книга се опитва да развие няколко теми в произведението си, се проваля. При Хамагучи не е така. Филмът обръща внимание на смъртта и живота точно преди нея. Но не е филм за края. Темите са хватката на капитализма, емпатията, важността да се интересуваме от другия и вече все по-редкият смислен човешки контакт. 

Можеше ли да бъде по-кратък? Да. Има ли сцени, които, ако бяха изрязани, нямаше да попречат на историята? Да. Въпреки тях обаче, подобно на „Всички влюбени в нощта“, и тук диалозите са съдържателният гръбнак на историята, а зрителят е свободен да избере коя от темите иска да види.

Източник: SOUDAIN ©CINEFRANCE STUDIOS

Говорейки за смислен човешки контакт, съвсем естествено стигаме до Хирокадзу Корееда („Крадци от магазини“, „Чудовище“), който тази година показа последните си два филма: „Невидимо в кутия“ (Sheep in a Box) с премиера в Кан и Look Back във Венеция. Сред основните недоволства на критиката и за двата филма беше това, че са твърде „сантиментални“ и „сладникави“. Дали обаче всички ние сме станали твърде цинични и кисели? Но как иначе да оцелеем в този така особен свят, в който се налага да живеем? Корееда успява да запази фината си настройка към човешкия контакт и топлината в общуването, макар „Невидимо в кутия“ да посяга към една от страшните теми на съвремието ни, а именно навлизането на изкуствения интелект в домовете ни. Но преди всичко останало е филм за семейството и хората. A адаптацията по мангата на Тацуки Фуджимото Look Back говори за онова семейство, което избираме сами – приятелите. Към края си историята ни насочва към един от най-неудобните въпроси за всеки човек: „Какво би се случило, ако…?“.

Премиерата на „Невидимо в кутия“ ще бъде на 19 ноември от 19:30 ч. в кино „Люмиер“ в рамките на Киномания. Прожекцията е част от 37-ите Дни на японската култура в България.