Индустриалните революции са тези, които бележат повратните точки в човешката история, всяка от които променя обществената архитектура с новаторски пробиви. Първата индустриална революция използва парната енергия и механизацията, превръщайки аграрните общности в индустриални и поставяйки началото на урбанизацията и масовото производство. От този момент стават видими идеите за прогреса, растежа и отделянето от природата. Втората индустриална революция задълбочава тази трансформация чрез въвеждане на електричеството, което води до напредък в производството, транспорта и комуникацията и прави стоките и услугите по-достъпни за широките маси. Бедността, преодоляването ѝ и капитализмът като феномени вече имат своите ясни контури.
Тази ера също така сближава света чрез железниците, телеграфите и телефоните, поставяйки основите на съвременните технологични трендове, но и на глобализацията. Третата индустриална революция измества фокуса към информационните технологии, възхода на компютрите и интернет. Тази епоха демократизира знанието, автоматизира индустриите и създава глобално свързан свят, където информацията може да тече свободно, но и самите услуги стават стоки. Тези технологични революции не само променят икономиките, но и преобразяват начина, по който хората живеят, работят и общуват, полагайки основата на нов свят, който ще има все повече виртуални и дигитални близнаци.
Тези трансформации не са еднозначни и не са били единственият възможен ход на историята, но сега ще обърнем поглед към реалността от 2016 г. насам, когато настъпва Четвъртата индустриална революция. Нашето българско общество често се колебае между едновременно традиционните, но и доста (пост)модерни нагласи, но на този фон Четвъртата индустриална революция, така наречената трансформираща ера, дефинирана от сливането на дигитални, биологически и физически технологии, настъпва мощно и дори отваря пространство за постинформационното общество, което по същество ще бъде Петата индустриална революция.
Снимка: „Етюд-и-те на София“. Фотограф: Иван Шишиев
Естествено, възниква въпросът: „Каква нация трябва да бъдем, за да устояваме на темпото на този нов свят?“. Отговорът се крие не просто във възприемането на технологичния напредък и в насърчаването на среда на растеж, иновации и стратегически инвестиции, но и във философското осмисляне на тези нови феномени и изграждане на разумна цивилизационна позиция за тях. За да се докаже като лидер в тази революция или поне да се възползва от нейните предимства, една нация трябва да умее да използва изключителните възможности, предлагани от изкуствения интелект (AI), Интернет на нещата (IoT), блокчейн и други авангардни технологии, като същевременно се справя или държи под контрол съпътстващите ги рискове с далновидност и устойчивост.
Катализаторът на растежа и възприемането на новата дигитална икономика
В контекста на Четвъртата индустриална революция растежът вече не се определя единствено от традиционни индустрии като производството или селското стопанство. Все повече той започва да се формира от дигиталната икономика – сфера, в която данните метафорично и клиширано се наричат новият петрол, а иновациите са категоризирани като валутата на успеха. Достатъчно ли е обаче нациите, които се стремят да бъдат пионери, да изведат като приоритет дигитализацията на своите икономики, като гарантират, че всеки сектор – от здравеопазването до образованието, от финансите до логистиката – е обезпечен с напреднали технологии? Нека илюстрираме концепцията за прогрес днес чрез примери за практическото използване на трансформационните технологии.
Интегрирането на изкуствения интелект (AI) в бизнес процесите може да доведе до безпрецедентни нива на ефективност и продуктивност. Анализите, изведени с помощта на AI, позволяват на компаниите да вземат информирани решения в реално време, като оптимизират операциите и намаляват разходите. Например осигуряването на предсказуемост за разходите и поддръжка от изкуствен интелект (AI) може да спести милиони във всяла валута в различните индустриални сектори, като предвиди повредите на оборудването далеч преди те да се появят. Имиджът на България по отношение на изкуствения интелект е противоречив.
От една страна, държавата ни е сред малкото, които могат да се похвалят с наличието на голям езиков модел (LLM) – BgGPT на роден език. Тук имаме и развита екосистема от компании, разработващи изкуствен интелект. Но от друга, на държавно равнище България не показа ясно изразено становище по отношение на законодателния акт на ЕС за изкуствения интелект. По отношение на декларацията на страните членки на ООН за ИИ, приета в края на март 2024 г., държавата ни се солидаризира с позицията на ЕС, но не показа воля да прояви лидерство и да предложи за обсъждане включването на темата за генералния изкуствен интелект (AGI). Това произтича от факта, че ние сме едновременно в капана на световната тенденция на невъзможността да се управлява, проявяваща се в несформиране на правителства или наличието на такива с къси мандати, съчетана с нежелаещи да носят отговорност политици тип „технократи“ и „бюрократи“, които не са излъчени от преки избори, а са посочени по служебен път.
Снимка: Етюд-и-те на София. Фотограф: Иван Шишиев
Ако се върнем отново към технологиите и потърсим други примери за потенциалното им използване, можем да посочим и Интернет на нещата (IoT), който промени начина, по който взаимодействаме със света около нас. Чрез свързване на устройства и системи през интернет IoT улеснява интелигентните градове, където всичко – от управлението на трафика до разпределението на енергия – е оптимизирано с цел ефективност и устойчивост. Резултатът е не само икономически растеж, но и подобрено качество на живот на гражданите. Телемедицината е част от тази концепция редом с преносимите устройства (wearables) и дори с т.нар. поглъщаеми капсули (insideables). Те биха могли да решат доста проблеми, възникващи от липсата на достатъчно медицински сестри и персонал в България.
Те измерват различни телесни показатели като сърдечен ритъм, кръвно налягане, дъх, слюнка и др., които са доказателствени или прогнозират стотици заболявания и биха могли да преобразят медицината от реактивна към проактивна. Сензори и друг тип дигитални устройства превръщат дома, града или държавата в „умни“, предлагащи решения за справяне със задръствания, загуба на вода и електроенергия, елиминиране на корупцията чрез тотална прозрачност на всички обществени поръчки, ако към дигитализиране на материалната инфраструктура добавим и блокчейн технологии за архивиране.
Каква е силата на иновациите?
Иновациите са сърцето на Четвъртата индустриална революция. За да се случат по естествен път, се изискват значителни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, както и култивирането на култура, която насърчава предприемачеството, експериментирането и поемането на риск. Това предполага да има поддържаща екосистема, която включва не само правителствени политики и финансиране, но и сътрудничество между академичните среди, индустрията и предприемачите. Тази среда трябва да бъде проектирана да подхранва стартиращи фирми и малки предприятия, които често са най-пъргавите и иновативни играчи в икономиката.
Предоставянето на ресурси, от които се нуждаят, за да се развиват, независимо дали под формата на капитал, менторство или достъп до авангардни технологии, невинаги е достатъчно. Каква е обаче реалната ситуация? В Европа и в България в частност съществуват редица инструменти, финансиращи частни фондове, които да поощряват създаването на иновации в стартъп компаниите или в научноизследователски фондове. Различни проучвания показват обаче, че често не са ефикасен механизъм, а понякога са обвързани с благополучието на определени изследователски общности и критериите за одобрение рядко гарантират успешна развойна дейност.
Снимка: Етюд-и-те на София. Фотограф: Иван Шишиев
Стратегически инвестиции: изграждане на инфраструктура за бъдещето
За да се реализират напълно предимствата на Четвъртата индустриална революция, са необходими стратегически инвестиции. Това вече не ангажира само физическата инфраструктура като високоскоростен интернет и интелигентни мрежи, но и дигитална инфраструктура като центрове за данни и обезпечена киберсигурност. Образованието и развитието на работната сила са ключови компоненти на тази инвестиционна стратегия. Понятието „пазар на труда“ става все по-флуидна категория, като много от традиционните професионални роли и задачи остаряват и изчезват, но възникват напълно нови ниши. Тривиална констатация е, че държавите трябва да инвестират в тази посока. Майсторството в политиките на една държава е претворението в конкретни стъпки, например училището да не бъде повече средство за игра на шах от 19. век на шахматната дъска от 21. век (според Джак Ма). Обществото има нужда не просто от нов тип дигитална грамотност, но и от изцяло нови умения за справяне с все по-скъсения хоризонт на идващото бъдеще.
Напълно нови феномени като „халюцинации“ на изкуствен интелект могат да докажат изцяло реконструираната история на Северна Македония. Предразсъдъците, възпроизведени от големите данни, също могат да превърнат изкуствения интелект в дискриминиращ фактор за жените или малцинствените групи. Преднамереният или непреднамерен социален инженеринг е напълно неясен за широката публика, но той също се случва чрез помощта на изкуствения интелект. Когато търсим информация по определена тема, алгоритмите насочват още и още сходна тематика, като така лишават адресата от плурализъм, критичен анализ и инакомислие. Проявлението на „ехо стаите“ (своеобразни балони, изпълнени с еднотипно съдържание) преди година накара белгиец да се самоубие, тъй като чатботът за психологическа помощ успя да затвърди и заостри „климатичната му вина“, тоест убеждението, че хората не заслужават да живеят, защото те са паразитите, унищожаващи планетата. Китайски съдии пък са изправени пред парадокса да оспорят решение на административно дело, предложено от ИИ.
А пациентите в корейска болница с радост приемат друг цвят лекарства, ако те са им предложени от симпатичен робот – медицинска сестра. Това е социален инженеринг, невинаги целенасочено упражняван, но ние трябва да сме съзнателни за подобни явления ежеминутно. В последния си разговор с Лекс Фридман Илон Мъск казва, че Neuralink ще трябва да ускори човешките мозъци, така че изкуственият интелект да не се отегчава. Тоест от него се очаква да ни даде повече скорост, да ни надгради. Така че не бива да се чудим, че нашият адаптационен отговор се състои в това да вярваме безрезервно на ИИ, да му приписваме човешки черти. Но дали ние можем да дадем обратната връзка за съзнание, душевност? Затова не е достатъчно да кажа, че ако е водеща в иновациите, една нация може да привлече инвестиции от глобални технологични компании, да създаде високоплатени работни места и да развие нови индустрии, които водят до просперитет. Тя трябва да стимулира и създаде условия, в които цял живот се насърчават креативността и критичното мислене, а хората преизобретяват уменията си чрез постоянно подобряване на образованието, а по този начин и ангажираността за създаване на нови професионални ниши.
