Aтон Голденщерн се пробуди под безконечния купол на своя храм, разсмя се гръмко, разпери всичките си шест огнени криле… Възнасяйки се, той все повече осъзнаваше кой е и каква власт обладава… Такъв беше пътят – да се гмурне в суетата и болката, за да излезе от нея и да се възнесе към небивалото щастие… Летеше все по-високо и по-бързо, издигайки се през разредените слоеве на битието, пресичайки границите на възможното – и настъпи миг, когато ясно изпита, че едновременно… Беше всеки от тях и никой. Личната му симулация беше съвършена…
Има особено удоволствие в откриването на нова книга и нов автор благодарение на корицата. Противно на приетия книжовен морал и въпреки стремежа да не бъда повлиян от външния вид на роман, изданието на „Жанет 45“ в оформление на Люба Халева ме провокира с обещанието за интригуваща литературна среща. Съдържанието не разочарова.
Transhumanism Inc. е роман в седем разказа. В недалечен век човешкото предприемачество и научен гений са усъвършенствали технология за безкрайно поддържане на мозъчната функция извън тленните окови на тялото. Научнофантастичната хипотеза за развитието на цивилизация с достъп до подобна технология ни представя постутопично общество в капана на „земния рай“.
Разказите, разкриващи различни измерения на това общество чрез възприятията на 7 „личности“ на различни стъпала в йерархията, осмиват едно хипотетично, но напълно възможно човечество в дигитален делириум. Постигната е окончателната революция, която е довела до неофеодален, постстартъп строй с менте свобода чрез тотално подчинение на „тиърите“, манипулирани сънища-реклама и контрол над всяко възприятие.
Неизбежен е паралелът с културното наследство на автора. Руската литература изобилства от мистика, социология, духовност, тоталитаризъм, идеология, робство, смърт, корупция, смях, отчаяние и безизходица – думи, които по закон провокират читателя да разгръща страниците отново и отново (или да избяга възможно най-далеч). Пелевин борави с този богат инструментариум, за да предложи хумористичен научнофантастичен текст в духа на Гогол и братя Стругацки с привкус на Достоевщина.
Синтезирайки жанровата многопластовост в низ от препратки към съвременната култура и социополитически контекст, Пелевин конструира фрагментарен и на моменти озадачаващ текст. Редувайки бързи смени между динамичен диалог, лаконични впечатления и по-дълги размишления с новия жаргон, читателят изпитва неудобство и притеснение от положението на персонажите в среда, наситена с удоволствия и наказания. Кое от прочетеното е бълнуван дигитален сън и кое е реалност – авторът не отговаря, но се правят предположения.
Източник: Transhumanism inc
Модерната стартъп култура е победила. Компании от бро-та със смешен вътрешен жаргон и прякори, взети от пиеси и филми, са новите властващи, изцяло подчинили човечеството. Някогашният гийк сега е Бог, абстракция, сумата на човешкия опит в дигиталния поток. Старата култура е отдавнашен мит; оцелели са парчета, използвани за създаване на новия държавен разказ. Довеждайки развитието на преживените технологични революции, включително настоящия AI, свръхбогатите вече имат достъп до безсмъртие, снемайки нетрайната телесна обвивка с ефективността на „буркан“. Те живеят като мозъци, складирани в бункери под земята, плаващи в животоподдържаща течност и окабелени към глобалния интернет, развличайки се във виртуални светове, наподобяващи всяка инфантилна прищявка – райски градини, средновековни и Шекспирови замъци като „Елсинор“. Единствена цел в живота на хората от повърхността и ниските тиъри (Пелевин все пак ни дава надежда с няколко изключения) е да заслужиш по-висок статут в йерархията и чрез това – спечеленото от свръхбогатите безсмъртие. Пътят към него? Повече пари.
В книгата „Технофеодализъм“ (изд. 2023 г.) гръцкият икономист и вече популярна публична личност Янис Варуфакис поставя тезата, че концентрацията на капитал и абонаментните модели на компании като Tesla, Nvidia и Amazon създават нова форма на дигитален феодализъм. Варуфакис не е единственият мислител, който предчувства резултатите от развитията през последните две десетилетия, особено след ковид пандемията и дигитализацията на обществени процеси. Неговата книга артикулира потенциалното бъдеще, лишаващо хората от автономия и способността за собствена мисъл. Книгата на Пелевин демонстрира същата осъзнатост, без да навлиза в конкретни личности и събития от близкото минало, а проектира развитието на тези тенденции в едно хипотетично бъдеще като вещ футуролог.
В духа на Бюнг-Чул Хан (съвременен немски философ от корейски произход) романът изследва как дигиталният живот разрушава усещането за време и трайност. Симулациите и технологичният контрол създават състояние, в което хронологията изчезва, а човешкото възприятие се фрагментира – от CEO-тата до „холопите“ (от рус. – крепостен селянин), от виртуалните светове до подземните складове с буркани. Читателят се сблъсква с размиването на топоса, с необходимостта от собствена хронология и чувство за траене, фундаментално за човешкото съзнание. Това състояние на човека, потопен в океан от информация и преживявания, но лишен от свой разказ – от нужните за личността тишина и самота – е във фокуса на Пелевин, а за желаещите да навлязат в по-дълбоки дебри препоръчвам „Кризата на наратива“ и „Агонията на Ерос“ от Хан. (Трудовете му все още остават непознати за българската публика и липсват български издания, но всички те са налични в превод на английски.) За хората, нуждаещи се от максимално потапяне в светове на счупени дигитални утопии, препоръчвам сериалите Black Mirror и Severance. Добри аналогии за дигитална фрагментация и манипулация на съзнанието от англоезичния свят, които много киномани вече познават.
Източник: Unsplash
Въпреки силата на текста и дълбоката концепция романът има и слабости: фрагментарността има две остриета и понякога прави повествованието трудно за следене и асоциация; бързите смени между диалози, размисли и нов жаргон могат да изглеждат хаотични. Някои идеи остават недоразвити, някои разкази те оставят с желанието да бяха цял самостоятелен роман. Финалът на първия и най-дълъг разказ ме озадачи не поради своята слабост – именно него цитирам в началото на този текст, но поради осъзнаването, че тази книга ще бъде много по-различна от очакваното. Само на 136-а страница от над 443 (нека обемът не ви плаши – чете се с лекота) авторът сякаш разкрива всичките си карти. Емоционалната ангажираност при разказите изисква усилие от читателя – човек е редуциран до базисни функции: Маня, служителите на нулевия тиър, холопите. Читателят трябва да попълни личностните празнини, за да съпреживее реалността им, да им даде идентичност. Все пак тези слабости са част от замисъла – Пелевин не цели да успокои читателя, а да го изправи пред дезориентиращата сила на дигиталната реалност. Следващите разкази допълват и на моменти подриват така рано добитото откровение. Именно това кара човек да се замисли за границата между лична автономия и социален контрол, между съпротива и подчинение.
В разказа „Митина любов“ Пелевин се заиграва с бъдещето на руската провинция. В градовете е наложен матриархат, а земята се къпе в благоденствието на зелените технологии. В Сибир, далеч от столицата на „Добрата държава“, мъжете, лишени от бъдеще като следващия „Голденщерн“ (книгата изобилства от препратки към „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ на Стопард), намират покой като сибирски земевладелци. В нещо наподобяващо една от версиите на времеубежището на Господинов миналото и бъдещето се срещат в парадокс. Крепостните селяни (холопи) обслужват всяка възможна прищявка, стига да хакнеш програмирането им. Технологията е достигнала пълно съвършенство – човешкото тяло е освободено от оковите на дух и разсъдък – перфектният роб, който „живее“ свободно и щастливо.
Японският майстор на бойни кукли Сасаки-сан създава AI алгоритми, които възпроизвеждат бойните стилове на исторически самураи. Всеки код пресъздава движенията и философията на бойците – дисциплина, чест, стратегия. В контекста на бурканниците и CEO-тата на дигиталните империи тези ритуали са алегория за контрол и манипулация: куклите изпълняват движенията с перфектна точност, докато човешката хаотичност остава „дух в машината“. Цялата сцена напомня киберпънк театър – неонова светлина, подземни лаборатории и бойни арени, цифрови сенки на самураи, възродени от забвението, за да умрат отново за развлечение на Якудза. Това може би е моят любим разказ, изпълнен с най-много източна мистика, читателят среща едновременно красота и чудовищен абсурд, магия и машина.
С тези няколко примера се надявам да провокирам вашето любопитство. Останалите истории в Transhumanism Inc. са капани, в които всеки читател трябва да падне сам – не само че ще разваля изненадата, ако продължа, но и ще ви отнема възможността за онова кратко чувство на дезориентация, което Пелевин така умело предизвиква. Какво по-сладко от това читателят сам да се бори с фрагментите, да сглоби своя версия на симулацията и да реши дали героите изобщо съществуват извън нея?
Transhumanism Inc. поставя читателя в лабиринт от технологии, йерархии и духовни търсения. Пелевин не предлага лесни отговори, а създава свят, в който личната идентичност, времето и съзнанието са постоянно променящи се конструкти. От бурканниците до холопите, от Маня и Митя до бойните кукли на японския майстор, читателят се сблъсква с въпроса за автономията, емоционалната ангажираност и цената на безсмъртието. Със смесицата между киберпънк, препратки към философията на духа и времето, съвременното руско общество и стартъп култура, както и отсъствието на автора от обществото и подозренията, че той пише чрез алгоритъм, книгата е интригуваща научнофантастична история и дълбок сатиричен размисъл върху човешката природа в дигиталната епоха.
Източник: Unsplash
Виктор Пелевин е съвременен руски писател, който не живее в Русия. Известен с постмодернистичния си стил, философска сатира и социална критика. Неговите произведения Омон Ра (1992), Generation „П“ (1999), Свещената книга на върколака (2004) и iPhuck 10 (2017) представят портрет на постсъветското общество и размишления върху властта, идентичността и виртуалната реалност. Поляризиращ и обичан. Международната критика и читателската аудитория извън Русия ценят Пелевин за способността му да съчетава острота, интелектуална дълбочина и сатира върху съвременното общество. Бива определян като „пророк“ на множество събития от последните десетилетия. Самият той страни от социалните медии и публичните изяви, което води до множество хипотези относно авторството на книгите му – от група под общ псевдоним до компютърен алгоритъм. Факт, който преплита биографията на автора с неговия литературен свят.
