„Клопка“ е поредното доказателство, че съвременното българско кино винаги може да те изненада. Дори да си зрител, запознат с творчеството на Надежда Косева, да си гледал „Ирина“ по кината през 2019-а, да си газил в Дунава и да познаваш поне един старец чешит, пак няма да познаеш какво те очаква в „Клопка“-та.
Вторият пълнометражен филм на Косева е по сценарий на Боян Папазов и се опира на типично „мъжки“ (или патриархални) теми: лов, борби за власт, насилие и опустошителна с тишината си самота. Йово с прякор Божека (Александър Трифонов) е пенсиониран учител, познат на всичко в селото с безкомпромисното си чувство на справедливост. Макар че живее усамотено край реката, Божека често прекарва времето си, събирайки пластмасата и кенчетата от брега на Дунава, преди да ги изсипе демонстративно на площада пред кметството. Първото, което ни прави впечатление в Божека, е колко бързо може да се втвърди иначе приветливо-проницателния син поглед на Трифонов, изправен пред каквато и да е несправедливост.
Филмът е заснет изцяло на терен на десния бряг на Дунав, в село Ряхово, Тутракан и Силистра. Изобилието на природни пейзажи, заснети под зоркото око на оператора Кирил Проданов, придава на „Клопка“ искряща енергия и живец, които в определена част от филма зрителят може да прочете като жанрови знаци.
Сюжетът сам по себе си отваря вратата за подобна интерпретация, когато антуражът на подкупната власт (местният олигарх Глухов, кметът и началникът на полицията) решава да пробута европейски проект за хранилище за ядрени отпадъци. За целта се организира специален лов на още по-специално диво прасе в чест на мастития инвеститор от далечна Франция и единственият човек, който може както да подсигури успеха на ловното начинание, така и да осуети пъкления план на Глухов (в ролята Камен Калев), е Божека. Така главният герой, който е дълбоко свързан с околната си среда, природата и животните (особено кучето, двете врани и вълка, за които се грижи), бива поставен на кръстопът. Но още с първите пет минути на филма ние, зрителите, знаем чия страна ще заеме той.
Кадър от филма „Клопка“
Ирина“ е филм за жени, майки, за „женското“, но действието се развива в Перник и София. Неслучайно „женският“ филм на Косева е визуално свързан с мините и въглищата, а „мъжкият“ филм „Клопка“ принадлежи на природата: кръстосаните асоциативни връзки между „женско/мъжко“ и „природа/култура“ провокират нов прочит на тези така закостенели символни двойки. С подобен замах режисьорката разпределя вниманието си между различните властови мрежи и силови полета – митът за естествения подбор, дълбокия джоб на корупцията, незачитането на човешкото достойнство и унищожителния характер на мъжкото его – без да заклеймява никого, дори в най-тежките моменти на филма.
В интервютата си Косева споменава човешкото достойнство и „човещината“ като ключови думи или разковниче за нейния разказвателен интерес. Макар че тя е завидно добра в това да улавя неизразимото в човешкия портрет, първостепенни и второстепенни герои няма в традиционния смисъл на думата; всички са еднакво силно изразени, и хора, и животни, независимо от екранното им време.
Щедростта на Косева е и причината филмите ѝ да въздействат силно, без на преден план да излиза каквато и да е „авторова“ претенция. Нейното „авторство“ личи в умението да създаде от филма жив организъм и да се грижи за него като такъв, да остави място на актьорската игра (Трифонов беше награден и на наградите на СБДФ „Васил Гендов“, и на фестивала „Златна роза“) да блесне наравно с мизансцена, звуковото оформление, сценографията и всичко останало, което диша и трепти. Благодарение на нея филм като „Клопка“ няма как да попадне в капана на мизерабилизма дори когато ти се струва, че натам отиват нещата.
Стига безнадеждност, време е за повече (филми на) Надежда!
