В свят, в който технологиите и обществото се променят с главоломна скорост, креативното мислене вече не е просто дарба за творчество, не е само изкуство, а важна, необходима способност за иновации, критично нужна в бизнеса, технологиите и в обществото. Но какво всъщност означава да си креативен? И как индивидуалната креативност се превръща в истински иновативен пробив, който променя света и начина ни на живот?
Да започнем с един популярен простичък тест: напишете всички възможни приложения, които можете да измислите, за един кламер. Или за една тухла. Отделете 5 минути и напишете всички идеи, които ви хрумнат – практични и непрактични, оригинални, смешни и луди. Повечето хора предлагат 10 – 15 отговора. Ще се изненадате колко е трудно да отидете отвъд това число. Дори в колективно усилие група от възрастни хора рядко стига до 40. Децата обаче измислят 200 и повече решения. Защо? Нали имат по-малко опит и знания, как така се сещат за повече оригинални употреби на същия предмет? Според учените, изследващи креативността, отговорът е очевиден – всички се раждаме с артистични способности и умение да творим, затова децата са невероятно оригинални, сиреч креативни във всичко, което правят, но по някакъв начин, докато завършим училище и университет, докато пораснем и започнем да работим, докато намерим мястото си в обществото, много от нас забравят как да бъдат креативни. Или се отучват. Обикновено оправданието е, че сме заети, нямаме време, животът ни принуждава да сме ефективни, не креативни, затова вместо да губим време да търсим, създаваме и тестваме нови идеи, концепции и решения, се фокусираме върху прилагането и експлоатацията на вече познатите и доказани такива.
Митът за креативността
Според учените една от причините за намаляването на творческия капацитет с възрастта произтича от широко разпространения в обществото мит за креативността, според който човек се ражда с някакъв предопределен талант – или има творчески способности, или не. И по тази логика само истински талантливите трябва да развиват творческите си умения (те дори са длъжни да развиват таланта си, защото той е дар и привилегия), докато лишените от талант няма смисъл да се захващат изобщо с творчество, за тях то ще е само изгубено време, до нищо няма да доведе. От тази концепция произхожда и разбирането, че има „творчески“ професии и „професионални творци“ – това са професионалисти, които са получили образование в областта на изкуството, получават заплащане за креативността си и съответно техният творчески продукт има по-висока стойност. Всички други, които се занимават с каквото и да било артистично и творческо, са аматьори, лаици, непрофесионалисти, в най-добрия случай имат хоби, а в най-лошия си пропиляват живота или дори пилеят скъпоценни обществени и бизнес ресурси за тоя, дето духа. Техният креативен продукт няма стойност.
Това разбиране за човешкия (пък и на другите живи същества) творчески потенциал е напълно погрешно според разкритията на съвременната невропсихология. Вече стана дума, че психолозите са доказали, че всички се раждаме креативни. (А зоолозите настояват, че и в животинския свят има безброй примери за оригинално творчество и артистични изяви – сред примати, птици, бозайници, октоподи, дори риби.) Оригиналните идеи, необичайните решения, творческото възприятие на света са естествена биологична функция на човешкия (и не само) ум, развивана като еволюционно предимство и предавана генетично и културно през поколенията с милиони години. И също както с другите ни биологични функции, например мускулната сила, ако практикуваме творческите си „мускули“, креативността ни се развива в по-комплексно умение, често наричано „талант“ (в по-голям мускул с повече сила). И обратно – ако сме постоянно съветвани да не се поддаваме на творческия си импулс (защото е детински и непродуктивен) и да го потискаме в полза на други занимания (например заучаване на вече тествани решения и практики, с които са пълни образователните ни програми), той постепенно отслабва и умира.
Източник: Стив Джобс на откриването на Iphone през 2007г
Новата теория за креативността
В световния си бестселър „Майндсет“ д-р Карол Дуек отхвърля стереотипа, според който талантът е всичко, а усилията и ученето – обречен опит за компенсиране на липсата му. Д-р Дуек демонстрира убедително, че човешкият ум има две основни нагласи (майндсет): фиксирана и за растеж. Те определят начина, по който възприемаме света и себе си, гледаме на живота си, а в крайна сметка предопределят и неговото качество.
Убеждението, че всичко е предопределено по рождение, че или имаме, или нямаме талант и че родените без артистични заложби не могат да са креативни (затова и не трябва да се опитват), е проява на фиксирания майндсет, според който всичко е твърдо установено, такова, каквото е, и не подлежи на еволюция. Това обаче е само един начин на възприемане на света. Другият е нагласата за растеж, която предполага, че всеки един от нас може да се учи, да еволюира, да развива и подобрява себе си, независимо от вродените си качества и предпоставки. Тя е разбирането че творчеството е умение, не вродена дарба, и като такова може да бъде упражнявано, стимулирано и доведено до зрялост с труд и съзнателно култивиране. Доразвивайки тази идея, писателката Елизабет Гилбърт настоява в книгата си „Магията да твориш“, че всички сме творци и за да живеем креативно, не се изисква да имаме поприще, свързано с изкуствата, не е нужно да имаме дългогодишно образование или да получаваме заплащане за креативността си, не е нужно да сме „професионални творци“, за да създаваме изкуство, а можем да творим просто за удоволствие или като прищявка, от любопитство или за забавление, защото творчеството ни носи радост и удовлетворение.
И двете авторки дават в книгите си практически съвети как да насърчаваме и провокираме творческия си потенциал (и този на децата и близките си, защо не и на домашните си любимци), независимо от вродените си заложби и професионална сфера, като прегърнем любопитството си, позволим си да играем, да мечтаем и да не се вземаме насериозно, като следваме спонтанния си творчески импулс и го комбинираме с дисциплина и труд, без да се интересуваме от наличието (или липсата) на талант и без да търсим признание от обществото. По същия начин, както всички се учим да броим и четем, да вървим, да се обличаме и да приготвяме храна (дори най-неизкушените в кулинарията знаят как да си направят сандвич или салата), без изобщо да си задаваме въпроса „Имам ли талант за това?“. Защото всички тези дейности са жизнена необходимост. Нужни са за оцеляването ни.
Източник: Стив Джобс презентира Iphone през 2007г. С iPhone Apple преосмисли познатото и промени бъдещето
Творчеството като необходимост
Д-р Карол Дуек и Елизабет Гилбърт, както и много други съвременни автори, учени, бизнесмени и философи, стигат в трудовете си до извода, че креативността е също жизнена необходимост. Творчеството, също като огъня или изправеното ходене, е еволюционен инструмент за оцеляване на нашия вид. И животът го доказва. Креативността е активно търсена във всички индустрии (дори в такива, които не са традиционно творчески или хуманитарни). Някои от най-успешните компании в света, като Google или Apple, целенасочено търсят и наемат служители с творчески подход, оригинално мислене и артистични тенденции, и култивират корпоративна култура, която насърчава експерименталното творчество и иновациите. Но дори извън професионалната реализация, способността да мислим творчески, оригинално, непредсказуемо, извън стандарта, да провеждаме мисловни експерименти, да фантазираме и да комбинираме по нов начин вече съществуващите концепции, също ни помага да се справяме със сложността и несигурността на битието, както и да изграждаме устойчивост. Креативността е източник на радост. Тя носи удовлетворение, подобрява самочувствието и менталното ни здраве, подобрява комуникацията, развива емпатията и социалните ни връзки в обществото. Творчеството и артистичността не са лукс и прищявка, нито глупава детска игра, не са само забавление за разглезени интелектуални елити, нито хоби и пилеене на ресурси, а са умения, които са важни за оцеляването ни. И най-добрата новина е, че всички ги притежаваме. Родени сме с тях. Трябва само да ги потърсим в себе си, да им вярваме и да ги развиваме.
Затова важна стъпка по пътя към пълното използване на нашия творчески потенциал е да повярваме в собствените си креативни умения. Това е пък концепцията, която авторите Том и Дейвид Кели наричат „креативна увереност“ в едноименната си книга.
Какво е иновация и как тя е различна от креативността?
Друг термин, който често се среща в едно изречение с „креативност“, е „иновация“ – още една модна дума, често използвана като синоним на „творчество“ или „оригиналност“, но макар и близка, тя все пак има различно значение.
Според дефиницията за иновация тя е успешното прилагане на креативни идеи в рамките на една организация или индустрия. Или – иновацията е генерирането на нови идеи (творчество/креативност) и прилагането им (иновация/нововъведение) с цел подобрение – усъвършенстване, оптимизиране, увеличаване на производителността или на продажбите. Това често означава не непременно създаване на напълно нови, нечувани продукти или методи за производство, а надграждане и комбиниране на съществуващите знания и идеи по нов начин, като примерът на Apple, които пуснаха първия iPhone, но не бяха изобретили всички технологии в него. Иновацията на смартфона беше в комбинирането на вече съществуващи технологии по нов начин, променяйки изцяло пазара на мобилни телефони и начина, по който живеем и общуваме днес. А за хората на изкуството иновацията често произлиза от експериментиране с нови материали, техники и технологии. Като например филмът „Матрицата“ (1999), който революционизира киното с новаторския си начин на заснемане на екшън сцени.
Освен в бизнеса, технологиите и изкуствата, иновации има и в социалната сфера. Например феновете на корейската музикална група BTS, които първи използват социалните мрежи, за да се обединят в нов тип глобална фенска група, наричана ARMY, за да инициират световни младежки движения и обществени събития.
Тези примери илюстрират, че иновациите са нови идеи, които водят до полезна промяна, и че иновацията е многостепенен процес, чрез който идеите се трансформират в нови продукти, услуги и процеси, т.е. истинската сила на креативността се проявява тогава, когато я прилагаме в решаването на реални проблеми. А не както според Мита за креативността, когато я ограничаваме само до „творческите“ професии и „професионалните творци“.
В такъв случай как да развиваме креативността си и да я превърнем в иновации?
Противно на общоприетото мислене, оригиналността и творчеството не идват от нищото, не са продукт на случайно връхлетяло ни вдъхновение, муза, проблясък. Само за страничния наблюдател изглежда така. Но реално креативността е продукт на съзнателно култивирани умения и практика. Съответно, вместо да чакаме да ни цапардоса вдъхновение, можем да се фокусираме върху практикуването на съществуващи техники и стратегии за стимулиране на творческото мислене с цел генериране на иновации. Какви са тези техники? Например:
Скициране и визуални комуникации
Базирайки се на дългогодишния си опит с иновативни проекти, авторите на „Креативна увереност“ Том и Дейвид Кели твърдят, че в основата на иновациите стои непоклатимата ни вяра в собствената ни креативност. Това, което д-р Карол Дуек нарича „нагласа за растеж“, убеждението, че сме креативни и че можем да развием и подобрим творческите си способности, като опитваме и се учим от грешките си. Това обаче означава да се научим да преодоляваме страха си от грешки. Защото, ако не смятаме, че сме добри в творческите занимания, това води до страх да не се изложим пред другите. И често този страх се превръща в бариера за развитието ни, дори в спънка за професионалната ни реализация.
Един пример за това е скицирането. То е основен елемент в процеса на проектиране, планиране, подготовка, то ни позволява да размишляваме върху идеите, по които работим. Скиците са много по-ефективен начин за комуникация на идеи, отколкото обяснението с думи. Независимо от попрището и професията ни. Всички сме съгласни, че „една картинка казва повече от 1000 думи“, но много хора се страхуват да рисуват. Дизайнерът Дан Роум, автор на „Обратната страна на салфетката“, отбелязва, че 25% от участниците в неговите бизнес уъркшопи отказват дори да вземат маркер в ръка. Още 50% се чувстват комфортно само когато добавят детайли към чужди скици. Том и Дейвид Кели също споделят подобна история. В „Креативна увереност“ те разказват, че по време на дизайнерски семинари с бизнес мениджъри винаги има участници, които изведнъж получават „спешно“ телефонно обаждане, когато на дневен ред е рисуването, и напускат сесията. Този страх от скициране ограничава комуникацията и дори професионалния им потенциал, затова, за да им помогне да преодолеят страха си от рисуване, Роум учи хората да изобразяват идеите си с пет базови геометрични форми, с които могат да представят почти всичко. Така, заменяйки рисуването (артистично умение) с геометрия (основна грамотност, неизискваща талант), дизайнерът позволява на участниците в уъркшопа да преодолеят страха си от некомпетентност и провал, внушен още в детска възраст от настояванията на обществото, че само талантливите художници трябва да рисуват, всички други по-добре да избягват моливите и маркерите.
Следователно едно от нещата, на което можем и трябва да учим студентите, учениците, бизнесмените, учените, инженерите и себе си, е, че не е нужно да си добър художник, защото всеки може да скицира. Дори една проста рисунка с клечкови човечета може да бъде ефективна при представянето на идея. Тази увереност в собствените умения (умение за скициране, а не талант) позволява на хората с най-различни професии да преодолеят бариерата за визуално комуникиране на идеите си и е чудесен пример за това как не е необходимо да имаш дарба, за да използваш творческо мислене за развитие на иновативни идеи.
Пресечни точки
Често иновациите възникват, когато комбинираме знания от различни области или приложим съществуващите в една сфера решения в друг, нетипичен контекст . През 70-те години на XX век сър Джеймс Дайсън забелязва, че традиционните прахосмукачки губят мощност, когато торбичката им се напълни. Вдъхновен от индустриалните вентилационни системи, които предотвратяват загубата на всмукателна сила, той създава първата безторбова прахосмукачка, революционизирайки пазара. Друг пример е швейцарският инженер Жорж де Местрал, който през 1941 г. забелязва как репеите се закачат за дрехите и козината на кучето му. Анализирайки ги под микроскоп, той открива механизъм на малки кукички, което го вдъхновява да пресъздаде природната технология с нови материали – пластмаса, създавайки велкрото.
Ако насърчаваме децата и младите хора да развиват интересите, хобитата, уменията и таланта си в различни сфери, вместо да настояваме да фокусират всичката си енергия в една-единствена професия или поле за реализация, ще им дадем повече възможности за такива творчески пресичания, които на свой ред биха могли да донесат иновативни идеи и възможности. Широкоспектърно образование вместо тясна специализация е ключът към повече креативност и иновативност.
Промяна на перспективата
Понякога новите идеи не идват от обединяването на съществуващи идеи, а от напълно нов начин на мислене, произтичащ от различна гледна точка. Нобеловият лауреат Барбара Макклинток прави пробив в генетиката, защото си представя себе си вътре в клетъчното ядро, визуализирайки движението на хромозомите, и така открива „скачащите гени“. По същия начин Айнщайн създава Теорията на относителността, като си представя, че гони светлинен лъч, който се движи със скоростта на светлината.
Промяна в перспективата често се постига и като променим кой задава въпросите. Дълго време изучаването на човешката еволюция е доминирано от мъже учени, които оформят теорията за „ловеца мъж“ като гарант за оцеляване и двигател на социалното развитие на човешките групи. Но когато жените навлизат в тази научна сфера със своята различна гледна точка, те оспорват тези идеи и разкриват факти, доказващи, че социалните структури, а не ловът са били ключови за оцеляването. Антропологът Кристен Хоукс доказва, че бабите са играли критична роля в ранните общества, като са се грижели за децата и са поддържали функционирането на групата, и че събирането на храна е било също толкова важно, ако не и по-значимо, от лова за оцеляването на общностите.
Три прости стъпки за развиване на творческия ни потенциал
Добре, след всички тези примери и развенчаване на старите погрешни концепции, как все пак да развием собствената си креативност? Как да преодолеем страха от посредственост и провал и да навлезем в сферата на творчеството и иновациите?
Елементарно, Уотсън – както казва един друг майстор на оригиналното мислене: ако искаш да бъдеш по-креативен, започни с тези три неща:
- Вярвай в собствените си способности. Независимо дали става дума за бизнес, изкуство или технологии, най-успешните идеи идват от хора, които вярват, че могат да променят статуквото, а не от тези, които имат най-доброто образование, професионални титли или най-високото възнаграждение. Легендарният иноватор Стив Джобс казва: „Хората, които са достатъчно луди да вярват, че могат да променят света, са тези, които го променят“.
- Практикувай креативността си ежедневно. Използвай различни техники – от скициране и визуално мислене до мисловни експерименти с различни гледни точки и опитване на нови неща. Колкото повече ги тренираш, толкова по-достъпни ще станат тези умения и толкова по-оригинални ще са идеите ти.
- Давай простор на въображението си и следвай любопитството си. Прави това, което ти носи радост, удовлетворение или спокойствие, без да търсиш комерсиална реализация на заниманията си. Не се отчайвай от критиката – всяка грешка е повод да научиш нещо и да станеш по-добър в това, което правиш. Твори просто заради радостта от творчеството. Учи се от децата и играй.
Айнщайн казва: „Креативността е да виждаш това, което всички виждат, но да мислиш по начин, по който никой друг не мисли“. Следващия път, когато се сблъскаш с предизвикателство, опитай да го погледнеш от различна перспектива. Представи си, че си дете, което играе и не се страхува от провал. Може би така ще се роди следващата голяма иновация!
