Искам да ме харесват. Такава, каквато не съм.
Бумът на естетическите корекции продава красивата химера за съвършена физика. Девалвира ли естествената красота, или има завръщане към нея?
Ден с грим или без грим? С крещящи дрехи или с обран аутфит? Ден на мъчителни токчета или в удобството на маратонките? С прическа или небрежно?
Ден на диета или cheat day, защото и “аз съм човек”? Всеки попада под прицела на тези прозаични въпроси, преди да се втурне в изграждането на идеалния си образ. Манията по съвършенство ангажира умовете ни и ни засмуква повече от всякога. А масовата индустрия чака точно това. Бомбардирани от дигитално съдържание на идеални лица и тела, живеещи в охолство и разкош, икономически разцвет и личностна зрялост, човеците все по-стръвно търсят формулата за щастие с представата, че може да си я купят. Просто трябва да намерят откъде. И тъй като се свързваме със света около нас предимно през визуалното, разбираемо е, че се впечатляваме повече от идеалните образи, без да се замисляме, че те може би не са реални. Билбордове. Реклами. Социални мрежи. Всичко е толкова полирано! Гладки лица без пори, остри, тънки нослета, здрави, силни, блестящи коси и съвършени, тела. Щрак! Жената мечта. Перфектният мъж!
Още от приказките сме свикнали с първообраза на вечната красавица с мащехата на Снежанка, която иска да е най-хубава, най-харесвана и най-влиятелна и е готова да убие за това. Такава е и майка Готел от „Рапунцел“ – прототипът на неостаряващата вещица, изградена досущ по образ и подобие на вечно младите Артемида и Аврора. А те, макар и богини от гръцката митология, също се стремят към вечна младост! С две думи, нищо човешко не ни е чуждо, след като и богините искат да са красиви завинаги. И сме готови да платим цената дори и тя да е болка.
Да, красотата и болката често живеят в едно тяло и дори са най-добри приятелки.
Знае го всеки, който не харесва образа в огледалото. Знае го човекът, който вечно се сравнява с другите. Персоната, която прикрива хранителни разстройства. Лицето, което търси валидация отвън. И така неусетно идват лесните решения. Социалните мрежи подготвят почвата с каталога на илюзиите, където избуяват бурените на естетическите корекции. И много рядко една е достатъчна.
Хора от всички възрасти посягат смело към бюти интервенции в опит да си осигурят по-добро самочувствие, а под този претекст прозира вик за вътрешна реконструкция и справяне с травмите. Психолозите алармират, че през последните 10 години има огромна вълна от клиенти, станали жертва на различни естетически корекции, които обаче вместо очакваната хармония са задълбочили психичните страдания и са изострили липсите на вътрешна стойност. „Трай, бабо, за хубост“, гласи народната поговорка, като пак свързва страданието и красотата в едно.
Суетата има свой сродник – срамът. Всъщност те са двете страни на една и съща монета и колкото повече е срамът, толкова по-голяма е суетата. Срамът е психичен феномен, при който човек се оценява отвън в негативна светлина. „Срам ме е от себе си пред другите. Затова ще изградя изключителна визия, за да не може да се вижда колко ме е срам“.
В търсене на себе си човек започва да изгражда своя телесен Аз образ още от пелените, когато усещанията са единствено през физическото. Допир, топлина, грижа, усещане за кожа в кожа. Човешка близост. Бебето създава връзката между тяло и психика ден след ден от топлата прегръдка на майката, с усмивката и погалванията по нежната кожа, от усещането за сигурност и закрила. Думите на близките се превръщат в значимите магически заклинания за приемане на новия човек и свързването му с другите. Поощряващата семейна среда и по-късно формиращото влияние на социума чрез приятели, училище и ментори оставят следа в паметта на детето, когато се учи как другите го интегрират. Не е лесно човек да приема себе си, ако е израснал в критика и токсична среда, ако не е бил забелязван, ако е живял във физическа несигурност без закрила и психически комфорт. Това обяснява и признанията на редица модели, че никога не са се чувствали достатъчно красиви. Повечето са преминали през различни психични изпитания, някои признават за хранителни разстройства, други и до днес се борят със страха от излизане от форма и от старостта.
Макар и плахо, Холивуд повдига завесата за това на какво са подложени актьорите, звездите и публичните личности. Спомнете си филма „Веществото“ с Деми Мур, който разобличава уродливата част от живота на известните и ужаса от „изтичането на срока им на годност“. И всичко това е, защото все още човекът на 21. век смята, че щастието се крие в красивото тяло, будещо възхищение и страст.
Социалните мрежи много умело въздействат на подсъзнателно ниво, натрапвайки ни идеята, че силните и атлетичните притежатели на тела са успешни хора с хармоничен личен живот. Истината обаче е друга – тези резултати се постигат с много себеотрицание, работа и грижа, но и с много лишения, дисциплина и самоконтрол. Може да изглеждат като идеалната формула за красиво щастие, но това, което ни се спестява, са вътрешните борби, невидимите дефицити и неувереност, прикрити зад съвършената броня на силното тяло. „Здрав дух в здраво тяло“ – позната фраза, стара като света, нали? Да видим как стоят нещата отвътре.
Щастието няма мерителна единица.
Не могат да бъдат измерени невронните импулси и количествата допамин и ендорфин, когато сме доволни от себе си. Красотата на човешкото тяло няма измервателни маркери, а и критериите за красота се променят през различните епохи. Ако в Средновековието висшата женска красота е бледо лице без вежди, с тънки устни и неестествено високо чело с обръсната линия на косата, то в Ренесанса красивите жени са Рубенсов тип с пищни форми, труднопостижими във времена на недохранване, чума и туберкулоза. По време на Романтизма жените издишат изпод корсетите за неестествено тънка талия, които деформират вътрешните органи. Издишат буквално, но не могат да дишат, защото пристягането в гръдния кош води до плитко дишане, замайване и в резултат – лош сън заради вероятната увреда на органите и мозъка вследствие на лишаването от храна и въздух. Във всички тези болезнени стремежи към повече красота като че ли жените не обръщат внимание какво ги прави по-щастливи. И до днес тази божествена формула остава неразкрита и колкото хора има на Земята, толкова представи има и за хубавото. Суета, сравнение и стремеж към приемане са толкова човешки нужди, колкото и нуждата да бъдем обичани.
Пътят към ада е постлан с добри намерения – пластичната хирургия тръгва като сполучлив опит на военните лекари да помогнат на войници, пострадали от изгаряния и разкъсвания при експлозии.
Бащата на ботокса попада на откритието си като страничен ефект.
Офталмологът д-р Алън Скот използва за първи път ботулиновия токсин, докато търси начин да отпусне мускулите на пациенти със страбизъм (кривогледство). През 70-те години на 20. век за първи път лекарят използва ботокса при спазми на очите и случайно открива страничния ефект – изглаждането на бръчките. Така в бюти индустрията се разкрива ниша за милиарди, а клиентите се множат всяка следваща година. Данни за ринопластика има още от древността. Извършвани са реконструкции на нос с тъкани от челото, след като в Индия отстраняването на нос е вид жестоко наказание, целящо да маркира престъпника за цял живот. В Египет също има данни за ринопластика, след като археолози забелязват коригирани носове на мумии с хипотезата, че са имали респираторни затруднения. В наши дни
ринопластиката е сред топ 5 на най-често извършваните корекции.
Общият брой на естетическите интервенции се изчисляват на 38 млн. в световен мащаб само за 2024 г. От тях 7,4 млн. са хирургически корекции, а 20,5 млн. са нехирургическите процедури по данни на Американската медицинска и спа асоциация.
КАРЕ:
Най-честите хирургически корекции в света:
- Блефаропластика – повдигане на клепач
- Липосукция
- Поставяне на гръдни импланти
- Ревизия на белези
- Ринопластика – корекция на нос
Сред най-често прилаганите нехирургични интервенции, правени дори по-често от хирургическите, са:
- Поставяне на ботокс
- Поставяне на филъри с хиалуронова киселина
- Лазерна епилация
- Процедури за стягане на кожата
- Химически пилинги
Само ботокс процедурите се изчисляват на около 1 млн. всяка година, като това се превръща в най-често използваната естетическа намеса.
Що е то естествена красота и има ли почва у нас?
Естетическите корекции днес са по-достъпни от всякога и в резултат естествените тела се превръщат в дефицит. Точно затова едва ли някога естествената красота е имала по-висока стойност. Живеем във времена, когато всеки мечтае да поправи себе си и може да го постигне с лекотата на бърз кредит. Кой не иска да бъде красив и харесван още сега? Макар красотата да има различни културни измерения, всеки човек ще се съгласи, че има природна хубост и тя е далеч от идеалните пропорции и форми. Не е съвършенство, нито точни форми. Смятаните за най-красивите жени съвсем не са идеални.
Тъкмо напротив – характерните лица, специфичните черти и най-вече одухотвореността все още не могат да се имитират нито от хирурзите, нито от изкуствения интелект. Естествената красота е в тяло, за което са полагани грижи с чиста, жива храна, движение, одухотвореност, психично разтоварване на негативните емоции и грижа за радостта от живота.
