Lock in, маме: как Gen Z пренаписа българския език
- Чат, lowkenuinely т’ва беше кайнда със, нгл. Cookнат съм, fr fr…
- Маме, всичко наред ли е? Разходи се малко, ще ти мине.
- Cap, ама айде, ще локинна, днеска слейваме.
Отваряш TikTok. Ако си късметлия, те делят пет скролвания (в речника от 1981 г. с появата на първите потребителски компютри) от нечие очевидно некомпетентно мнение за новия тренд. Но нещо не е наред. Интонацията, гласът, лексиката са различни. Казваш си „пореден кликбейт (въведен 2006 г.), нищо особено“. Скролваш, същата интонация, нова тема. Но този път темата е сериозна. Или поне така разбираш от думите Епстийн, война, деца. Защо тогава се говори за грозде, pdf файлове и „обезживени“ хора?
Съществува поверие, че истинската дума за „мечка“ е заличена от историята. Всяка дума на всеки език е всъщност неин прякор, защото да я наречеш с истинското ѝ име, би я призовало. А никой не иска мечка в лагера си. Bear, l’ours, oso, стотици думи, кодови имена, бягство от назоваване на непознатия и всеприсъстващ страх с истинското му име. Но това са поверия от едно минало, едно заровено в археологическите разкопки време. Нали?
Нека поставим в една стая 19-годишен хронично онлайн зрелостник. На стола срещу него удобно се е наместила, с плетиво в скута, баба му. Със само тези две съставки си гарантираш забавление за няколко часа. Или докато 19-годишният не вдигне ръце от ситуацията. Сигурно вече си мислиш какво може да се обърка. Може би ценностите? Или енергията и жизнеността? Може би са несъвместими заради различния си житейски опит? Спри се за момент. Попитай се – как всъщност двамата ще стопят това разстояние? Естествено, казваш си. С думи.
Slay – да съсечеш; появява се през 16. век.
Slay – нещо изключително хубаво, да впечатлиш; популяризирано от LGBT културата през 2010-а.
Някой ни излъга. Социалните медии трябваше да бъдат бастион на свободата на словото. Безбрежен океан от демокрация, където мнение, народност, история, език се преливат един в друг, за да чуем гласа на човечеството, най-накрая в едно. Всеки с малка светеща тухла в джоба и достъп до невидими вълни на комуникация вече може да бъде герой на собствената си история и да промени света. С думи. Lingua franca? Не я познавам, аз съм гражданин на света.
Заслепени от новооткритата си свобода да унищожим границите, нещо невидимо се прокрадна между оптимизма и вълнението. Беше нужно поколение и половина, но резултатите са налице – слети от социалните медии, бяхме откъснати от собствения си език.
Да локиннеш – от lock in, да се фокусираш изцяло върху целта си; популяризирано от американската спортна култура и афроамериканския жаргон ок. 2009 г.
Вечната борба на учителя по български става все по-безмилостно жестока. „Ех, тези младите, чета есета, то все едно преведено с ChatGPT от английски!“ Структурата на изреченията ни все повече напомня английската. Но да беше само това. Всеки втори под 20 почти с вълнение твърди, че „се изразява по-добре на английски“. А на английски звучи… като българин. Акцентът е перфектен, цитатите, маниерите и препратките ни жигосват всяка секунда в интернет. Но завинаги оставаме един забравен народ на границата. Европа и Азия, социализъм и капитализъм. Минало и бъдеще. Горди граждани на света отхвърлят езика си, защото – нека сме честни – колко гледания можеш да събереш на този пазар? Културата ни вече е чужд език, американско, китайско, френско, английско кино, рийл, видео, коментар. Бях там, някога, под 20. До деня, когато погледнах най-близките си в очите и чух езика на майка ми, изригващ от сърцето ми. Когато онези мимолетни, но най-важни моменти на живота ни ни застигат.
Cap/No cap – лъжа/истина; произлиза от рап културата на 90-те от глагола to cap или to top, синоним на „да надмогнеш“, „да си над останалите“, понякога с цената на лъжа.
Обещанието за свързан свят изведнъж се срина. Цензура, език на омразата. Това не са платформи за свободно изразяване – това са компании. С тримесечни отчети, таргети за годината и изпълнителни директори с дебели бонуси за всеки потребител, използвал услугата за поне секунда повече. Но те не знаят срещу кого се изправят. Когато светът гърми от новини и разкрития, за които отчаяно трябва да говорим, когато истинската мечта за тези платформи трябва да бъде изпълнена, те ни предадоха. Темата за самонараняване е чувствителна, затова всяко споменаване ще бъде преследвано. Убийства, войни, геноцид, насилие. Всяка дума трябва да бъде заровена от алгоритъма, винаги, винаги в името на децата и онеправданите. Онези с най-голямата нужда да се говори за това се превърнаха в удобното оправдание никога да не се спомене повече. Но те не знаят срещу кого се изправят…
Fr – съкращение от for real, удвоената версия fr fr е знак на силно съгласие; добива популярност в TikTok и Instagram.
Когато видеа и постове биват свалени, профили – трити, и реални хора – атакувани за мненията си, човечеството направи това, което винаги сме можели много добре – огънахме правилата. Не мога да казвам убит или мъртъв? Няма проблем, unalived. Не мога да говоря за сексуално насилие над деца на остров на мистериозен милиардер? Какво ще кажете за (g)rapes и pdfiles? В търсенето на уж напълно оправданата чистота на дигиталния ни социален живот, компаниите, които притежават и дирижират този ни живот, неусетно измениха и реалността на съществуването ни. Оруел говори за Големия брат и „новговор“ – двеплюсдобре и недобре, защо ти е повече? Новата ера на псевдоинтелектуализма преплита в себе си тенденцията да бягаме от знанието, но и вечния ни стремеж да не се чувстваме ограничени. Затова си създадохме собствен език. Само наш, недосегаем. Докато алгоритъмът не се научи и на него.
To be cooked (сготвен) – победен, съсипан, изправен пред провал; в употреба от 19. век, набрал популярност в Discord стриймове (да не се бърка с to cook – да подготвяш нещо много добро, да се представиш на ниво).
Но Оруел сгреши. Той предсказва целенасочено опростяване на езика, за да се премахне дори следата от инакомислие. Явно не е виждал на какво е способен 16-годишен, когато му кажеш, че не може да псува вкъщи. Идеите никога няма да умрат – и това звучи като прекрасно заключение на тази статия. Светлина в тунела, ние сме спасени благодарение на ината на тийнейджъри и хора с твърда позиция! Но нека не сме Оруел. Какво изпускаме?
Тези правила, тази цензура. Ако бяхме благородно стадо интелекти, добре, нека възроптаем срещу контрола. Аз излизам на първа линия, if you catch my drift. Но правилата са там, за да спрат други, не нас. И по-лошо. Те, също като нас, се учат.
В политиката съществува терминът dogwhistle. Той идва от идеята, че една свирка за кучета издава звук, който само тези, за които е предназначен, могат да чуят. Някога е било символ на съпротива, на тихата, но уверена борба срещу статуквото. Днес обаче тази свирка се отнася до група хора, която смятахме за изчезнала. Опитайте вкъщи. Направете знака за окей. Кутре, безименен и среден изписват буквата W. Показалец и палец – P. Заедно това е съкращението за White Power. Отварям интернет. Невъзможно е мийм (термин, създаден от Ричард Докинс през 1976 г. – идея, която се пренася през хора и поколения, подобно на гените) да бъде символ на расизъм и омраза към различните. Нали? Скролвам два пъти. Знакът се появява на събрания на крайнодесни партии. Когато някой се осмели да ги попита за това, получава недоумяващо свиване на рамене и думите „но това е просто знакът за окей!“. Кучешката свирка надава звука си през шума на социалните медии и бива чута точно от тези, за които е направена. Числата 6 милиона, 271 хиляди, 109 са кучешки свирки за антисемитизъм, когато не можем да назовем онова, което искаме, с истинските думи. И това се оттича в реалността. Представете си, на парти, тъкмо сте завързали разговор с приятно изглеждащ млад мъж, и изведнъж той спуска като ядрена бомба: „Е, все пак са едва 271 хиляди…“, впервайки съзаклятнически поглед във вас. Не е нужно да си го представям.
Sus – съкращение на suspicious – съмнителен; популяризирано от видеоиграта Among Us, където в кратък прозорец трябва да убедиш всички, че някой е „от лошите“.
Коя е Сара Уин-Уилямс? Бивш директор в Meta. Да, тази на Зукърбърг. „Пф“, казвате си, „Facebook е за старци, дори не го ползвам“. Също Instagram, WhatsApp, Messenger, Threads. Е, и? През 2025 г. Сара Уин публикува книга за абсолютната безотговорност, с която Meta подхожда към цензурата, контрола на алгоритъма и влиянието, което има върху всеки един от нас. Заговори и компромиси с Китайската комунистическа партия. Отстъпки пред диктатори за следене на определени фрази и думи, намекващи за съпротива. Помните ли, че Европейската комисия разследва Meta за целенасочено създаване на алгоритъм, пристрастяващ колкото наркотиците? Как бихте, същият алгоритъм ви подава новините. Нека направим нещата по-интересни. На Сара Уин ѝ е забранено да говори за книгата си, да държи книгата си в ръце и дори да се появява на публични места, където книгата ѝ се продава. Със съдебно решение. В реалността, не в чат или форум. А защо Meta все още не са я осъдили за клевета, се питате? Мои умни читатели, вече сте в крак с конспирацията! Защото нищо в книгата ѝ не е лъжа. Когато не можеш да защитиш истината, просто я заглушаваш. Но справедливостта ще възтържествува, нали?
Lowkenuinely – комбинация от low-key и genuinely, когато искаш да изразиш истинското си мнение, но по лек, контролиран и незабележим начин; популяризиран през 2025 г. в TikTok и през LGBT общността.
Манталитетът на новото поколение е фундаментално обвързан с паноптикона на дигиталния свят. Нищо не остава незабелязано и в най-добрия случай се надяваш да бъдеш подминат. Ако ще заявяваш позиция, направи я шумна, направи я крещяща и привлечи вниманието. В противен случай се моли да не бъдеш видян от fashion police, book police, aesthetic police (до един истински термини в интернет). Чакай малко. Това май са просто районни управления на много познато министерство. Полицията на мисълта. Прибирай се обратно, Оруел, разбрахме, че пак правилно предсказваш. Всичко е под надзор и единственото останало под собствения ни контрол са мислите, не, езикът ни. Това държим в себе си. Еволюцията на човешкия вид да се простре отвъд злободневието на изядения от тигър или че на Ванчето тази прическа не ѝ отива въобще. Абстракциите, цивилизацията ни се гради на умението идеите ни да прекосят океана от шум, да намерят пътя си към другите през цензура, през опитите да бъдат заглушени, обезживени или просто стъпкани. Бъдещото поколение носи тези идеи, но то носи и бремето на контекста. И на погледа.
Chat – обръщение, придобило популярност през Discord и Twitch стриймове 20-те години на 21. век.
За първи път в историята на лингвистиката се появява идеята за четвърто лице в английския език (и както установихме, всеки друг). Чат, какво мислим за действията на този човек? Чат, доста криндж реплика на събеседника. Дори без камера или микрофон, насочен към себе си, сякаш говорим на невидима публика. Пълна аудитория, която очаква и критикува всеки наш ход. Какво можем да предприемем? Да говорим едно, но да правим друго. Да застанем в пълния блясък на амплоа, което не сме избрали, но е избрано за нас. Да се скрием в сенките. Езикът на младите крещи. Крещи за разбиране, крещи да бъдат оставени на мира, да бъдат чути, но не постоянно слушани, да бъдат видени, но не постоянно гледани. Ропотът изкривява контекста. В едно изречение те преплитат майчин език, фрази с етимология в LGBT и някак едновременно с това афроамерикански общности, френски, немски и староанглийски чуждици. Какво изобщо е чуждица вече? Има ли тя антоним, за да бъде дефинирана някак?
Винаги съм проповядвал, че лингвистиката е дескриптивна, не прескриптивна. Езикът е жив, той диша, променя се и се адаптира. Стига да не бъркаш „който“ с „когото“, но всички живеем в противоречия, дори няма да започвам. И може би по-вълнуващо, в цялата история на човечеството, „правилният“ език е феномен на едва 150 години. Правописни норми? Синтаксис, лексика и граматика? Отчаяни опити на националност да изгради стени между себе си и околните. Наполеон дори не е говорел френски, той е от Корсика. Сърбин или хърватин е Тесла? Какво говорим, тези държави съществуват от вчера, що се отнася до възрастта на човешката реч. Всъщност нека заедно благодарим на социалните медии. В сляпото преследване на свободата си и бягство от цензурата се върнахме до най-фундаменталната истина за човека – ние сме група изобретателни и свободолюбиви същества.
Нека ви върна обратно към разговора в началото. Вече знаете всяка една дума от него, но от великодушие ще ви го преведа.
- (на себе си) Не искам да привличам внимание, но няма да лъжа, не мога да си обясня какво ми се случи. Усещам, че съм изправен пред провал, не знам какво да правя…
- Маме, всичко наред ли е? Разходи се малко, ще ти мине.
- Не ти вярвам, но добре, ще насоча енергията си към хубавото в живота си, днес ще бъда страхотен.
Вече не е толкова чуждо, нали? Бабата вече е завършила шала, а 19-годишният никога не е бил толкова различен от нея. Тя просто знае какво да прави, когато се чувства оплетена. Lockin-ва. А той знае какво да прави, когато бъдещето го плаши. Отива при баба.
Мечката не може да остане неназована. Тя е там, дори да заровим глави в пясъка, дори да сведем глави пред боговете на стоковата борса и алгоритмите за ангажиране. Завинаги там, в непроходната гора, тежко ще пристъпва една безформена идея, могъща и непокорима. И завинаги ще ни напомня за себе си точно когато си мислим, че сме по-силни от природата си, от нея самата. Някой ден може би ще забравим истинското име на тези идеи, тези чувства и тези страхове. Но никога няма да забравим за тях. Защото какво е истинското им име, ако не това, което ние му даваме?
