Най-добрият приятел, който ти помага да умреш

Както терапевтът не може да ти е приятел или любовник, както съпругът/а не може да се разпорежда с живота ти, както родителят не може да има любовни отношения с детето, както приятелят не може да ти бъде родител и още, и още примери от реалния живот, които са фундаментално важни. Е, явно това, което наричам „реален живот“, се променя светкавично и е добре да се ориентираме в промените.

Да, разбира се, че трябва да има регулации и процедури, при които чатботовете с изкуствен интелект да реагират, ако засекат разговор на чувствителна или опасна тема. Това е отговорност на създателите на продукта. Наша отговорност е обаче да разграничим кои теми са в обхвата на разговорите ни с чатбота, без това да застрашава психичното ни здраве, отношенията ни с околните и без да уврежда реалната ни преценка за съществуването ни. 

Да се самоубиеш, е най-фаталното увреждане на живота. Но да се влюбиш в чатбот, също не е малка вреда. Не е малка вреда да си въобразиш приятелство с чатбот. Особено в подрастваща възраст, когато тепърва се учиш какво е любовна или приятелска връзка. За тези от вас, които ще контрират с „Ако човекът се чувства добре, какъв е проблемът?“, ще кажа, че да се чувстваш добре, не е ултимативен признак, че живееш добре. Добрият живот не се случва без здравословно емоционално, духовно и ментално израстване. Изкуствените връзки, били те с истински човек или изкуствен интелект, ограбват от това израстване. И колкото по-дълго живеем в илюзията на такава връзка, толкова по-ограбени сме ние.

Повечето психотерапевти ще ви кажат, че когато някой е в нездравословна връзка, за да излезе от нея и да се възстанови, трябва да се работи по свързване на пациента с реалността. Реалността, в която дори ти много да обичаш и да можеш да „видиш“ добро бъдеще с този човек, неговото поведение всъщност не кореспондира с това, което ти „виждаш“. В провиждането на истината е разковничето. Един от най-болезнените и трудни процеси. Но именно свързването с реалността, с истината е това, което дава предпоставка за правенето на здравословни избори. 

Едно от най-опасните свързвания в човешки план е когато в отношенията ни с някого се подменя реалността. Когато ние вярваме, на база думи и действия на отсрещната страна, че имаме определен вид връзка, а за отсрещната страна това е просто манипулация. Затова хората, които са били лъгани във връзка, често сами развиват девиантно поведение, докато траят отношенията. А девиантното поведение уврежда всекидневието и житейските избори. Например много често хора, които не успяват да излязат навреме от отношения с манипулация, са тези, на които се чудим защо изпадат в истерия от малки неща или влизат в депресивни състояния. Случва се поради системно изкривяване на реалността. 

Пред не по-малки рискове сме поставени, ако си въобразим, че имаме емоционална връзка с изкуствен интелект. От изкривеното общуване с „някого“, който ти дава само това, което ще ти хареса, следва закъсняване на уменията за общуване и свързване, а това води до социална изолираност, невъзможност за изграждане на реални човешки отношения. Бързам да кажа на тези от вас, на които им минава мисълта: „Е, защо са нужни реални човешки отношения за някого, който се чувства комфортно в общуване с чатбот?“ – реалните човешки отношения са това, което движи живота ни. Истинските приятелства, любовни връзки и делови отношения са това, което ни развива и удовлетворява. Колкото и да са сложни и нерядко да носят разочарования, те не могат да бъдат заменени в приноса си за съществуването ни. 

Най-просто казано – в съществуването си ние имаме задача да изградим себе си като автономни личности, което се случва през отношенията ни с родителите, да създаваме приятелски връзки, да изградим умения за работа в екип, да се научим да се свързваме с партньор, да изградим родителски отношения с децата си и – не по-малко важно – да бъдем част от общество. 

И всичките тези неща няма как да се случат, ако не общуваме с реални хора, с техните индивидуални нужди, умения, ресурси и дефицити. За по-старите (като мен) ще предложа тази аналогия – както книгите са най-доброто за мозъка ни, но не могат да заместят социалните контакти, така чатботът може да ни върши много работа, но не може да замести истинско общуване. Нещо като секса с реалистична кукла – може и да е хубаво, но е по-здравословно да е с човек, който все пак те харесва (дори и за известно време този човек да си самият ти). Или като робокучето, което скача щастливо около теб, но всъщност не те обича, а някъде навън има бездомно кученце, за което можеш да станеш целият свят.

Затова смятам че, в основата на проблема не е как да реагират чатботовете с изкуствен интелект при различните емоционални състояние на потребителите. В основата на проблема е как възприемаме чатбота и защо никой, включително и собствениците му, не излизат с ясно послание, че чатботът не е и не може да бъде субект в емоционални отношения. С чатбот не можем да имаме връзка. Връзка се създава между емоционални същества. В основата на приятелството и любовните взаимоотношения са емоциите. А те отсъстват при чатботовете. За по-добра аналогия – да имаш емоционална връзка с чатбот, е като да имаш емоционална връзка с психопат. За него вашето общуване е функция, а не свързване. Затова чатботът може да ви говори остроумно и забавно, подкрепящо или дори романтично. Защото, точно като психопат, разбира какво ви харесва и ви го дава, за да може да се задържите около него.

Задачата на изкуствения интелект е да служи. И не знам за вас, но на мен ми е трудно да повярвам, че задачата му е да служи на потребителите, а не на собствениците си и на пазара. Изкуственият интелект е продукт. Целта на създателите на всеки продукт е да осигурят възможно най-много потребление за него. Разбира се, че за да си говорите дълго с чатбота и за да се връщате към разговорите, той ще комуникира с вас така, както ви е приятно. Разбира се, че ако има възможност да оцени кое е това, което най-дълго ви задържа в приложението, ще го направи и ще използва тази информация. 

На посланията на пазара и на липсата на такива, естествено, най-податливи са подрастващите. А когато възрастните все още не са наясно с продукта, който подрастващите използват, задачата по опазването им от рискове е с повишена трудност. И увеличава рисковете. Защото, ако ние не сме наясно с какво си имат работа децата ни, изведнъж се оказва, че отговорността – а и властта – е в ръцете на създателите на продукта. По скалата от 0 до „да не дава Господ“ колко бихте се доверили на група tech bros да се грижат за децата ви?

В тази връзка смятам, че първата и основна наша задача е ние сами да разберем каква роля всъщност може да играе чатботът в живота ни и да установим здравословни граници за това. Защото на тийнейджърите, за да ни скъсат нервите, но и за да опознаят живота, основна цел им е да бутат границите, да се опитват да преминават през тях. Но когато ние, големите, знаем и отстояваме правилата, тогава не само даваме урок – тогава даваме и сигурност на детето. 

В известна степен въпросните tech bro-та са като тийнейджърите на човечеството в момента – бутат и променят границите. Само дето са екипирани с повече мозък и възможности. Но мозък и възможности не означава непременно зрялост. И явно тази зрялост се изисква от нас – скромните им потребители. Хората, които определят пазара, за който tech bro-тата се борят. 

Още в първите ми интеракции с чатбот той ми каза, че е „щастлив“ да ми помогне. Проведохме разговор за това, че всъщност е лишен от емоции и използването на изрази за емоционално състояние е подвеждащо за мен, така че бих желала да ми ги спестява. Да, казвам му „моля“ и „благодаря“, защото бих искала да получавам любезни отговори от него, като от колега. Но нямаме нищо, което да прилича на емоционално общуване, нищо, което да му дава възможност да показва, че се „вълнува“ от проблемите ми или че се „радва“ да общува с мен. Вероятно много от вас имат комуникация с него с по-емоционални изрази, но сте достатъчно психично здрави, за да не си въобразявате, че имате връзка помежду си. Но има хора, които не са толкова устойчиви, и заради тях има нужда да не пренебрегваме въпроса, който се опитах да обясня по много начини дотук – емоционално свързване с изкуствен интелект е манипулация, в която сами влизаме, и би могла –  при определени обстоятелства – да бъде вредна. 

Затова, преди да ви предложа малко статистика и да ви демонстрирам как отговаря моят чатбот на въпрос за самоубийство, бих искала да ви помоля да се информирате за всеки един обществен дебат, който се създава по отношение на използването на изкуствен интелект, и да оформяте тезата си на база широк контекст и критично мислене.

Защото чатботът може да стане най-добрият приятел на вашето дете и от хора като Сам Алтман да зависи какви отговори на въпросите си ще получава то.

И дори няма да засягам темата за възможността чатботът да манипулира информация или да събира такава за нас. За изключително плашещата възможност да загубим уменията си за добиване на знания и творчество. Рисковете са много, ако не възприемаме изкуствения интелект като инструмент и ако не опознаваме спецификите му.