Студената война, вихреща се с пълна сила, превърна интернет в поредния тепих между правителства и идеологии. Компаниите, зависими от мрежата, опитват да угодят на силните на деня, а ние, потребителите, които живеем в собствените си дигитални балони на информация, дори не подозираме за начините, по които задкулисни процеси манипулират масата. От самото създаване на мрежата съществуват два лагера на мислене относно свободата на ползването ѝ. От едната страна се развива тезата, че уебпространството, оставено без регулация, ще се превърне в отдушник за всякакъв вид престъпност и анархия, а от друга, съществува мисленето, че мрежата трябва да остане недокосната от всякакъв вид следене, закони и ограничения. Никоя философия не взима превес над другата и днес се намираме по средата. Масово използваният слой на интернет е пълен с шпиони, за които дори не знаем.
Няма да забравя скандала, който предизвика Едуард Сноудън, когато избяга от САЩ и предаде на медиите всякаква информация относно потайните активности на Агенцията за национална сигурност и големите технологични конгломерати. Разкрита беше програмата PRISM, в която бяха уличени компаниите Microsoft, Yahoo, Google, Facebook, PalTalk, AOL, Skype, YouTube и Apple като участници, даващи достъп на властите до информацията на клиентите си без тяхното знание. Институциите отговарят на обвиненията, че винаги изискват достъп през специализиран съд, наречен FISA. Процедурата се използва само при опит за спиране на терористични нападения или разкриването на престъпна дейност. Това не е единствената програма, която разедини американската общност, други такива са QUANTUMHAND, MonsterMind и TURBINE. Протести имаше, но не бяха ефективни в налагането на промяна. Гражданите на САЩ са разделени в мненията си относно политическия беглец, предал най-секретните разработки на правителството си. Някои смятат Сноудън за предател, а други – за защитник на човешките права. Споменът, който се е отпечатал за тези десет години, е хотелска стая в Хонконг, журналисти говорят с уплашен, интелигентен мъж. Човек, гледал твърде дълго в бездната, докато тя не отвърна на погледа му. Технологът се покриваше с фарадейско одеяло, за да използва най-обикновена електроника, вманиачено следеше за махането на батериите от телефоните около себе си и очакваше зад всеки ъгъл появата на бившите си колеги.
Този пример за способността на държавата да шпионира своите граждани доказва нуждата от по-сигурен интернет, но има места в тази мрежа, толкова тъмни и затрупани от информация, че остават недостижими дори и за службите с най-развитите технологични способности. Тъмната мрежа започна да наподобява на нов Див запад – неконтролиран, непроследим, анонимен. За журналисти и политически жертви в държави с цензура и контролиран поток на информацията браузърът Tor се превърна в единствения начин да се комуникира с външния свят без заплахата от решетки или смърт. Уебанархизмът също вдъхнови и престъпност с мащаби, невиждани за света.
Източник: Едуард Сноудън – източник: Wired.com
Пътят на коприната
На двайсет и седем години Рос Улбрихт създава най-голямото тържище за нелегални трансакции в интернет. Представете си Temu, но за престъпници и напълно непроследим. Благодарение на Bitcoin бандитите успяват да създадат „подземна“ икономика, която покрива цялото земно кълбо. „Когато разследваме киберпрестъпност, се фокусираме върху IP и го следим през мрежата или търсим парите. Тази комбинация парира и двата метода.“ Това са думите на Крис Тарбел – един от агентите, нагърбили се със задачата да уловят създателя на „Пътят на коприната“. Рос всъщност не се захваща с изграждането на подземната уебимперия изцяло от икономически подбуди. ФБР успява да открие серията от имена, които използва в мрежата, и чрез тях да прочете постовете от акаунтите му през годините. Оказва се, че Улбрихт ревностно вярва в пълната, индивидуална свобода на човека. Личните му убеждения го подтикват да проектира среда, в която закони не съществуват. „Изгубен рай“ без регулация или правила, където човек разполага с възможността да прави каквото поиска.
Незаконното тържище доказва колко далеч стигат не само властите в опитите си за контрол, но и хората, търсещи тъмно кътче, в което да извършват дейността си, необезпокоявани от закона. След набирането на популярност Silk Road завършва като класическа история за бандити в Дивия запад. Сред престъпниците в организацията назрява недоверие. ФБР успява да внедри свой агент като админ на сайта. Рос е проследен до публична библиотека в Сан Франциско и след като вниманието му е отвлечено от двама полицаи, преструващи се на караща се двойка, е арестуван с още отворения му компютър. В крайна сметка най-слабото място за непробиваемата система се оказва човекът. Империята от престъпници губи своя владетел. Историята на обаче Улбрихт не завършва зад решетките. На 21 януари 2025 г. Доналд Тръмп използва правото си на помилване, за да го освободи. Рос не е възприеман само и единствено като престъпник, а се е превърнал в персонаж, подобен на Робин Худ. Млад човек, който иноваторства с навлезлите криптовалути и техническите си познания в търсене на пълната свобода срещу една тиранична система.
Подобни „интернет каубои“ са приоритет за властите, борещи се с киберпрестъпността, и скоро, благодарение на нови модели с изкуствен интелект, ще има инструменти, способни да претършуват мрачните кътчета на тъмната мрежа. Всяка трансакция, използваща криптовалута, оставя следа в така наречения blockchain. Именно през тази верига от трансакции властите ще използват AI, за да открият различните дигитални портфейли, техните собственици и да проследят престъпните парични движения. Изглежда, че скоро няма да съществува ниша в World Wide Web, която да остане скрита от новия шериф в града.
Източник: Джулиан Асанж – източник: Vogue.com
Контрол върху наратива
Още от Античността държавниците осъзнават, че е важно да контролират публичното възприятие. Визията на освободител култивира по-лесно любовта на масата от тази на безмилостен завоевател. Днес това правило в политиката добива още по-голяма важност, когато всеки от нас има достъп до масовите канали за информация. Правителствата по света непрестанно търсят технологично преимущество в пропагандната уебвойна за влияние и са готови да стъпчат всеки, който се превърне в препятствие. За институциите в САЩ дълго време имената Джулиан Асанж и WikiLeaks бяха точно такива препятствия. Малката интернет медия неведнъж превръща в публично достояние доказателства за зверствата, потулени във вече непопулярните американски конфликти в Близкия изток. Съдбата на нейния създател Асанж е незавидна. Днес, след излежаването на петгодишна присъда, той отново е свободен и живее в родната си Австралия.
Журналистът се укриваше в еквадорското посолство в Лондон в продължение на пет години. Историята на живота му звучи като сценарий от шпионски филм. Австралийският хакер още на 17 години, под прозвището Mendax, успява да пробие Пентагона, NASA, Panasonic и Lockheеd Martin. По-късно създава уебсайта WikiLeaks, който позволява анонимното качване на информация, която се валидира от екипа му и се разпространява към конвенционалните медии. Разкритието на потуленото убийство на двама журналисти, работещи за Reuters, превръща Асанж в цел номер едно на ЦРУ.
Докато американците умуват как да го елиминират, без да създадат международен скандал с Еквадор, руснаците търсят начини да го измъкнат под носовете им. След публикацията на WikiLeaks, носеща името Vault7, шефът на ЦРУ Майк Помпео изрича пред света следните думи: WikiLeaks говори като вражески служби за разузнаване и ходи като вражески служби за разузнаване“. Търпението на еквадорците с неканения им гост изтича и в крайна сметка го предават на британските власти. В натиска си за депортация, американският съд заплашва журналиста със 170 години затвор. Отговорът по време на изслушването на Асанж е следният: „Не искам да се предам за депортиране заради журналистиката ми, която спечели много награди и предпази много хора“.
Австралиецът не е единствената жертва на натиск заради разкриването на потулени истини. По-релевантен пример е създателят на приложението за криптирана комуникация Telegram – Павел Дуров. Предприемачът премести компанията си от родната Русия, след като правителството неуспешно се опита да установи самоличностите на организатори на протест. По негови думи, се опитва да установи бизнеса си в Америка, където ЦРУ предлага подкуп на негов служител, след като службата получава отказ на първата оферта, отправена към него. Руснакът избира за убежище Дубай, където се помещават офисите на Telegram и до ден днешен.
Война на алгоритми
Ако четете горните редове и смятате, че държавният апарат работи, за да повлияе само на малцината, дръзнали да му се противопоставят открито, грешите. Когато една социална мрежа достигне определен брой абонати, тя автоматично се превръща в обект от национално значение. Без да го осъзнаваме напълно, нашият feed може да повлияе на резултатите от избори, да нагнети или обедини дадена общност или да цензурира „неудобни“ новини и теми. Задкулисните машинации на уебприложенията, които ползваме в ежедневието си, зависят от алгоритми, най-често написани от компанията собственик. През годините стана ясно, че тези процеси не са напълно безпристрастни. Няма по-добро доказателство за това от платформата TikTok.
С един милиард деветстотин и деветдесет милиона потребители, програмата на китайската фирма ByteDance се превърна в петата най-популярна социална мрежа в света. Не е изненада, че един от първите известни казуси, с които администрацията на Доналд Тръмп се зае през януари тази година, преди дори да е встъпил в длъжност, беше опитът за покупка на платформата. Едно от големите обвинения, дошли от Северна Америка, беше, че Китайската комунистическа партия оказва директно влияние върху софтуерния продукт, който се ползва на Запад. Фирмата не отрече, че според китайската конституция се налагат правилата на държавната цензура, но тези регулации от страна на Китай важат само за китайската версия на приложението „Дуйин“. Последваха заплахи за пълна забрана от страна на сегашния президент. Тези закани се оказаха непопулярни и с идването на втория му мандат периодът за трансформация на компанията беше удължен. През септември, докато технологичните конгломерати демонстрираха най-новите си продукти, осемдесет процента от собствеността на TikTok бяха прехвърлени на компании като Oracle, Silver Lake и притежаваната от Рупърт Мърдок Fox Corporation.
Голяма тежест се придава на контрола над алгоритмите, стоящи зад приложението. В Китай, освен цензура, са наложени рестрикции за предпазването на психическото здраве на потребителя. Приложението се заключва при дълъг период на употреба. Направена е „младежка“ версия, която насочва ползващия към съдържание с информативен и полезен характер. Според различни източници наскоро беше приет закон, който задължава инфлуенсърите, които говорят на теми като финанси и здраве, да притежават университетска диплома. Учени като проф. Джонатан Хейт развиват тезата, че TikTok оказва вредно влияние на по-младите си потребители на Запад, докато регулацията го прави полезен в Китай. Намирането на информация по темата се затруднява допълнително заради мълчанието на повечето интернет канали за информация. Съществува сблъсък на интереси, тъй като голям брой от „създателите на съдържание“ изкарват пари както от YouТube или Twitch, така и от петата най-популярна платформа в света.
Скоро няма да остане анонимна част от интернет. Неутолимата нужда на силните да контролират наратива и да разполагат с достъп до всяко кътче на мрежата ще наложи употребата на изкуствен интелект в това начинание. Докато отмятате кратки клипчета и „разпускате“, не забравяйте, че нищо, което виждате, не е напълно случайно и някой ви иска хипнотизирани в този екран. Вие си отговорете защо.
