В този разговор ще ви запознаем с двама млади стажанти в SiteGround – Ния Димитрова и Николай Георгиев.
Ния и Ники са студенти във Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“ и са част от четиригодишната програма EXPLORER към Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT. За всички отдавна е ясно, че създаването и функционирането на Института безапелационно поставя България на световната карта на разработките и прилагането на изкуствения интелект и компютърните науки. Неговата мисия е да даде почва у нас за образование и научна дейност, които да не отстъпват по качество на големите световни играчи в сферата – и вече успешно го прави.
SiteGround е една от най-успешните IT компании и е сред най-добрите работодатели в света. Тя притежава силни ценности, като подкрепя общността и сериозно инвестира в образование и развитие. Именно затова SiteGround е сред първите стратегически партньори, които застават зад INSAIT и помагат на следващото поколение учени и инженери да се развиват на световно ниво тук, в България.
Разговорът ни се проведе в изключително приятната атмосфера в офиса на SiteGround, където ни посрещна вдъхновяващата PR мениджърка Вилиана Станева. Заедно с нея имахме възможност да надникнем в света на младите таланти и да разберем повече за техните избори и първи професионални стъпки.
Източник: Ния Димитрова и Николай Георгиев в SiteGround
Защо избрахте да учите в България?
Ния:
Уверена съм, че тук също има много възможности, поне в сферата, в която ние се занимаваме – математика и информатика. У нас можем да получим добро образование, не само в чужбина, убедена съм.
Ники:
Аз не съм имал планове да уча в чужбина изначално, дори и преди да се появи INSAIT. От по-малък град съм – Силистра. Бих искал да се развивам в България и мисля, че няма да е много ефективно да отида да уча в чужбина четири години, защото тези години са чудесна възможност да създам контакти и да се развивам тук.
Вие сте част от 4-годишната програма EXPLORER към Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT. Какво ви мотивира да кандидатствате и започнахте ли вече работа по проекти?
Ния:
В България това е единственото място, на което може човек да получи такaва възможност, дори в сравнение с много места в чужбина. През годината имаме възможност да правим проучвания в Института, а през лятото да сме на стажове – това са неща, които си заслужават. Затова кандидатствах. Тази година – поне за мен – беше по-скоро въвеждаща, тъй като не съм се занимавала преди с неща като машинно обучение, с невронни мрежи и с Python (програмен език), които ни трябват. Затова трябваше първоначално да прочета разни неща, да науча малко за тях, за да мога от догодина евентуално да започна да се включвам в проекти.
Ники:
За мен тази програма много функционално и ефективно обединява нещата, с които съм се занимавал. Тя включва математика, информатика, компютърни науки и затова реших, че е перфектна за мен. Когато си в тази сфера, е много хубаво да имаш такъв поглед. От една страна, виждаш как започва развитието на една идея – тя започва от техническа идея в умовете на учени хора, които оформят научни изследвания, и лека-полека се превръща в научна статия, която бива публикувана, след което стига до място като SiteGround – фирма, където тази идея става продукт, който да стигне до хората. Програмата дава поглед върху целия път, който се изминава.
В INSAIT тази година бях в екип, който се занимаваше с така наречените Reasoning модели – „мислещи модели“ – които не само могат да генерират текст, но и да го правят „мислейки“, и например да решават задачи по математика. Участвах и в създаването на data set – набор от данни го наричаме ние – отворен корпус от доказателства, който съдържа примери, с които да се обучава изкуственият интелект да търси и намира грешки в решение на задачи, които са генерирани от изкуствен интелект. Работех с Иво Петров и д-р Димитър Димитров.
Прекарахте летните месеци на стаж в SiteGround – един от най-обичаните работодатели в световен мащаб. В какво се състоеше стажът?
Ния:
Ние бяхме в AI екипa, като първите няколко дни навлизахме в нещата, които ще ни трябват впоследствие, за да вършим работа. Например научихме неща, свързани с Phyton на по-дълбоко ниво, с LLM (големи езикови модели). Ние не сме работили досега и в работна среда има много неща, които са различни от университета. Иначе впоследствие започнахме да работим по проектите, с които се занимават в момента SiteGround. Аз се занимавах с проучване на сайтове, анализиране и работа по функционалностите им.
Ники:
И при мен беше подобно – с Ния бяхме и двамата в AI екипa. В началото започна по-въвеждащо, имахме някакви първоначални задачи, които трябваше да изпълним. След това на двамата ни бяха дадени по-сериозни индивидуални задачи. Моята беше свързана с разработка на агент за автоматично тестване на уебсайтове. Агентът минава през сайта и тества, след това дава обратна връзка за проблемите.
Снимка: Александър Игнатов (вляво) и Станислав Трифонов (вдясно) от AI отдела на SiteGround посрещат стажантите от INSAIT Николай Георгиев и Ния Димитрова
Кой ви напътстваше по време на стажа?
Ния:
Работихме с целия екип в различни моменти. Лидер на екипа е Ясен Кипров, но работихме и със Станислав Трифонов, Александър Игнатов, Михаил Бахчеванов и Денис Рангелов.
Ники:
Да, успяхме да работим с всички. Ния малко повече със Станислав и със Сашо, а пък аз със Сашо, Мишо и Ясен.
Кое в работната култура на Siteground ви направи най-силно впечатление?
Ния:
На мен много ми хареса обстановката цялостно, беше много дружелюбна и всички се държаха много добре както към нас, така и помежду си. Беше атмосфера, в която бих искала да работя един ден. Винаги има кой да ти помогне за работа или за каквото и да е. Хората очевидно разбират от това, с което се занимават, и съответно са способни да ти помогнат по всякакви въпроси, които имаш в тази сфера. Всичко това е много полезно както за нас, така и за тях.
Ники:
Да, определено тук, в SiteGround, обстановката не е каквато би очаквал човек, като чуе „корпоративна работа“. Всъщност тя е доста далеч от това. Тук човек може спокойно да излезе, да отиде до фитнеса, да се нахрани… Тотално се глезят служителите и това е много хубаво.
Къде е България на световната карта в развитието на изкуствения интелект и в какви аспекти AI ще ни е от полза?
Ния:
Бих казала, че все повече България се развива в тази сфера не само по отношение на изкуствен интелект, но като цяло в информатика, математика и т.н. INSAIT силно подпомага това развитие, така че мисля, че България все повече заема място на световната карта, макар и да е малка. AI вече се използва в много сфери, макар и на по-ниско ниво, така че предполагам, че в много аспекти от живота ни ще може да ни помага. Има много конспирации как ще бъде нещо лошо и опасно, но мисля, че абсолютно няма за какво да се притесняваме и да се плашим.
Ники:
Мисля, че до голяма степен няма да вземе работата на хората, а по-скоро ще ни направи много по-ефективни. Един човек ще може да свърши много повече за много по-кратък период от време, с много по малко усилия, тъй като много неща се автоматизират с помощта на изкуствен интелект.
Източник: Александър Игнатов от AI отдела на Siteground въвежда Ники и Ния в работния процес
Остава ли ви свободно време и какво правите, когато имате такова?
Ния:
Остава ми свободно време, въпреки че понякога съм зле организирана (усмихва се). Бих казала, че от това зависи и винаги можеш да намериш време за неща, които обичаш да правиш. Иначе аз обичам да слушам музика, да гледам филми и да чета. Чета предимно фентъзи и сега се опитвам малко да разнообразя с криминални книги. Фентъзи книгата, която ми направи много силно впечатление и много, много ми хареса, е „Каравал“ на Стефани Гарбър, а криминална – „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ от Стюарт Търтън. А иначе книга, която заради училище прочетох и много ми допадна, е „Балада за Георг Хених“ от Виктор Пасков. Учудващо беше за мен, защото обикновено книгите, които ни дават в училище, не са ми суперинтересни.
Относно филми… има един италиански, който е суперзабавен и разпускащ – „Бедни, но богати“. Последните години съм гледала филми предимно на кино – „Дюн“ втората част много ми хареса и също така българският филм „Гунди – легенда за любовта“.
Обичам да излизам с приятели и да пътувам, когато мога.
Ники:
Има свободно време – въпросът е човек как ще си го организира. В седмицата има, сега да не се изложа, 168 часа (смее се). Човек и по 80 часа да работи на седмица, пак се намира свободно време. Основно предпочитам да излизам с приятели, да съм навън, да пътувам, когато мога.
Източник: Станислав Трифонов от AI отдела на Siteground и Николай Георгиев
За какво мечтаете?
Ния:
Когато бях в училище, мечтаех да се справям на някои състезания. В момента по-скоро искам да съм щастлива и удовлетворена от себе си, от живота си. Да пътувам, да имам приятели. Просто каквото и да ми се случва, да бъда щастлива. На този етап ми се иска да се справям добре в университета, макар и да не определям това точно като мечта. Искам да постигам неща в сферата ми, но най-вече искам да бъда доволна от себе си.
Ники:
Даже и децата знаят, че като духнат свещичките, не трябва да казват какво са си пожелали, защото няма да се сбъдне.
Виждате ли светло бъдеще в България?
Ния:
Да, особено през последните години. Може би защото пораствам, забелязвам, че освен в сферата на науките, където могат да се видят успехите, виждам, че и начинът на живот цялостно се подобрява. Пътувам и като се върна в България, не си мисля, че е много по-назад и че е много по-зле. Напротив, доволна съм от това, което виждам, и определено бих искала да живея тук. Според мен е хубаво да живееш някъде, където хората говорят твоя език, чувстваш се на място. В чужбина винаги ще се чувстваш малко или много чужд, дори и да те приемат и да говориш езика. Ако някой ден евентуално имам семейство, бих искала то да говори на български и да живее тук.
Ники:
За съжаление, ние, българите, сме хронични песимисти. Българина много го е страх да погледне малко по-оптимистично на нещата, за да не се окаже, че е сбъркал, но мисля, че действително нещата в България напоследък стават все по-добре и по-добре. Струва ми се, че това ще продължи да се случва, и определено виждам едно много светло бъдеще.
