Темата за thrift културата и вторите употреби отдавна вече не е новина, важно е обаче да си зададем въпроса какво стои зад този бум на интереса. Все повече такива thrift шопове правят свои канали в Инстаграм и Тик-Ток, има цели орди модни инфлуенсъри, които показват находки и комбинации от тях в сетове. Да се облечеш с такива дрехи, вече не е срамно, както беше през 90-те, а престижно. Днес това е statement – знак за оригиналност, за креативност, но и за ангажираност с опазването на околната среда, въглеродните остатъци, експлоатацията на детския труд и трупането на безмерни количества боклук. Но не всеки носещ дрехи секънд хенд е ходеща Грета Тунберг. Откриването на готина дреха си е изкуство – защото сред изложените неща се намират модели от стари колекции с непреходна стойност и силует, както и забравени и несъществуващи вече брандове.
Има едно място в Стара Загора, което съчетава и трите елемента на трифтинг културата – качествени second hand находки, специални vintage артикули и преживяване, което напълно заслужава името thrift. Това е ReLive shop – място, където можете освен дрехите да намерите ръчно правени бижута, аксесоари, чанти, а и дори… „СТЪЛБАТА“!
В опит да научим повече за трифтинга, решихме да пием директно от извора и се обърнахме към една удивителна дама, Олга Клисурова – създател на литературния клуб „Пътуващите книги на Стара Загора“, но и на това чудно място. Разбира се, любопитството ме кара първо да попитам защо и как от книгите е направила скок към модата втора ръка.
Източник: Олга Клисурова – личен архив
„Всичко започна от идеята, че дрехите не трябва да имат крайна дата на годност. Те носят истории, емоции и идентичност. Винаги съм вярвала, че модата е не просто дреха, а култура и начин на изразяване. Исках да създам място, в което хората да могат да намерят не просто поредната блуза или чанта, а вдъхновение – нещо, което е уникално и ще бъде „тяхното“.
За мен беше важно да създам пространство, в което да има усещане за общност – да влизаш и да не си просто „клиент“, а човек, който открива история. В ReLive всеки артикул има свой път: едно сако може да е било част от чужди спомени и моменти, но тук то получава шанс за ново начало. Тази идея за втория живот на дрехите е в основата на името и концепцията.
Освен това виждах и реална нужда – хората търсят алтернатива на масовите магазини, искат да се откъснат от унифицираното и да имат нещо различно, нещо само за тях. Много често клиентите ми казват: Тази дреха е точно за мен, сякаш за мен е правена. Това е най-голямото признание, че пространството е нужно – защото предлага индивидуалност, но и съзнателност, а и е малка стъпка срещу свръхконсумацията, която всички усещаме около нас.
Нейните клиенти са изключително разнообразни – ученици и студенти, които идват да си намерят винтидж дънки Levi’s, тениска с характер или oversized яке, защото знаят, че такива в мола няма – там всичко е копие на копие. За тях пазаруването в thrift магазин е приключение – истински „лов за съкровища“. „Те често пробват различни комбинации и дори ми показват какво са намерили – сякаш това е модна победа.“
Има и по-зрели клиенти – жени, които ценят висококачествените материи, класическите кройки и дрехи, които могат да се носят години наред. Те често споделят, че вече не искат да купуват бърза мода, а предпочитат да инвестират в нещо, което има стойност и стил.
Идват и творчески хора – артисти, фотографи, дизайнери, хора с много въображение, които обичат да експериментират и да създават визии с история. Идват дори цели семейства – майка и дъщеря, които идват заедно, пробват дрехи една пред друга, смеят се и си правят снимки. В такива моменти магазинът се превръща не просто в място за пазаруване, а в преживяване и споделено време.
Има и още една много любопитна група – чужденци, които живеят в България. Те често казват, че ReLive им напомня на thrift магазините, които посещават в родните си страни, и идват, защото искат да открият нещо автентично тук.
Някои клиенти влизат основно заради стила – искат нещо различно, уникално, което да не виждат на всяка крачка. Други са водени от екологичен или морален мотив – осъзнават, че всяка нова дреха, произведена от fast fashion индустрията, носи със себе си огромен отпечатък върху природата и върху хората, които я произвеждат. Има и трета група – хора, които гледат чисто практично и казват: „Предпочитам да дам тези пари за качествена вълнена блуза втора ръка, отколкото за синтетична нова“.
Някои дори споделят личните си истории. Олга разказва как една млада жена си поставила за цел цяла година да купува само втора употреба дрехи – като личен експеримент в устойчив начин на живот.
Доста хора споделят, че се чувстват „по-чисти“ морално, когато купуват second hand – сякаш правят малка крачка срещу свръхпроизводството и бързата мода.
Тези разговори водят до заключението, че thrift културата не е само за пазаруване – тя е за ценности, за избор и за лична идентичност.
Източник: ReLive shop
За Олга всичко започнало с една истинска thrift находка – едно сако от 80-те, в перфектно състояние, с онзи характерен силует и подплънки на раменете. „Стоеше така, сякаш е ушито специално за мен. Това беше моментът, в който разбрах, че една дреха може да носи повече от практичност – тя може да е връзка с друго време и да даде самочувствие по начин, който новите дрехи често не успяват.“
Оттогава започва да търси такива „съкровища“ навсякъде – в малки квартални магазини, на битпазари, дори по пътувания в чужбина. Това чувство на откривателство е като малка зависимост и може би точно то я довежда до идеята да отвори собствено пространство.
Как се промени модата на „секънд хендовете“?
Тя:
Ако се върнем 10 – 15 години назад, магазините за втора употреба в България се възприемаха предимно като място за „евтино пазаруване“. Хората влизаха по-скоро от практическа нужда, а не от желание за стил или за устойчив избор. Дори имаше и предразсъдъци – някои се притесняваха да кажат, че носят дрехи втора употреба, сякаш това беше нещо срамно.
Днес ситуацията е напълно различна. Second hand и thrift културата вече са модерни, търсени и ценени. Клиентите идват с ясното съзнание, че търсят уникалност и история, а не просто ниска цена. Виждам млади хора, които влизат с конкретни идеи от Pinterest или Instagram: „Търся oversized сако като това“, „Искам дънки с прав крачол от 90-те“, „Имате ли винтидж кожени чанти?“. Тоест подходът е напълно променен – вече има познание, вкус и цел.
Пример: преди години едно класическо палто от чиста вълна щеше да се купи заради практичността – „топло е и е здраво“. Днес то се купува като стилен акцент, като моден избор, който може да се комбинира с кецове или ярък шал. Едни и същи дрехи се гледат през съвсем различна призма.
Още нещо, което забелязвам – навлезе идеята за slow fashion. Хората започват да ценят качеството на старите материи – лен, коприна, естествена кожа, вълна. В мола рядко ще намериш такова качество, а ако го има, цената е висока. В thrift магазина тези неща са достъпни и носят чар, който липсва на „новото“.
Източник: Снимка – Етюд-и-те на София – Иван Шишиев
И най-важното – пазаруването в секънд хенд вече е преживяване. Instagram и Tik-Tok като вдъхновение
Тя:
Вече има много акаунти в Instagram и TikTok, където млади момичета и момчета показват как от една винтидж риза и чифт класически дънки могат да създадат визия, достойна за модна корица. Някои споделят haul видеа от thrift магазини, други правят трансформации – взимат обикновена дреха втора употреба и я превръщат в напълно нова и актуална. Това е чисто вдъхновение – доказателство, че стилът няма нужда от етикет „ново“.
Тези канали помагат да паднат предразсъдъците. Те показват, че thrift не е „заместител“ на новото, а равностоен (и често по-добър) избор. И че дрехите втора употреба могат да изглеждат едновременно модерни, стилни и напълно уникални.
Какво секъндовете могат повече?
Тя:
Те предлагат нещо, което липсва в масовата мода – уникалност и лична връзка. В мола виждаш една дреха в десетки бройки, които ще се появят на още стотици хора по улицата. При thrift винаги има само една – и ако си я намерил, значи е била точно за теб. Този момент на „среща“ е много специален – дрехата става лична, почти като талисман.
Освен това старите дрехи носят качество, което днес рядко се среща. Дрехи, които са 100% вълна, ръчно изработени чанти, ризи от чист лен или коприна – материали, които във fast fashion индустрията почти изчезват или се заменят със синтетика. Тези дрехи не просто изглеждат добре, те могат да служат още десетилетия.
Една клиентка например си взе класическо бежово тренч палто от ReLive. Когато го облече, буквално засия – не защото беше „марково“, а защото стоеше безупречно и се усещаше разликата в материята. Същата жена се върна след няколко седмици и ми каза: „Откакто го имам, хората ме спират да ме питат откъде е. А най-хубавото е, че знам, че никой няма да има същото“.
Има и още един плюс – историята. Понякога в магазина попадаме на находки, които носят духа на определена епоха – сако с широки рамене от 80-те, рокля в стил 60-те или чантичка с ретро закопчалка. Такива дрехи са като мост между миналото и настоящето. Да ги носиш, е като да си част от един по-голям разказ, в който добавяш своята глава.
Затова казвам, че thrift дрехите могат повече – не само защото са уникални и качествени, а защото дават възможност да изразиш себе си по начин, който новите масови колекции никога не могат да предложат.
Печели ли се от това?
Тя:
Да, но начинът, по който се печели, е различен от масовия бизнес. Thrift магазините не са за бърз оборот и краткотрайни печалби. При тях успехът идва от смисъла и общността, която се изгражда около пространството. В ReLive например имам клиенти, които идват всяка седмица „на лов“ за нови находки. Те не купуват просто дреха – те участват в едно преживяване, което създава доверие и връзка с магазина.
Финансовата страна е важна, естествено – магазинът трябва да е устойчив, за да съществува. Но истинската печалба е във влиянието, което имаш върху хората и върху средата. Чрез thrift културата можеш да насърчиш устойчивост, да покажеш, че е възможно да изглеждаш стилно, без да участваш в свръхконсумацията, споделя Олга.
С две думи, печели се стойност, печели се смисъл, печели се стил, който е устойчив във времето. Именно това прави thrift бизнеса различен и честно казано, много по-удовлетворяващ.
Източник: Снимка – Етюд-и-те на София – Иван Шишиев
Как това ще се развие/еволюира?
Тя:
Вярвам, че thrift и vintage културата ще става все по-силно присъствие в модата. Младите поколения вече мислят различно – те искат индивидуалност, но и устойчивост. Виждам го по начина, по който идват в магазина – с ясна идея как да комбинират дрехи от различни епохи, за да създадат собствен стил.
Световната мода също се променя. Дори големите брандове вече започват да предлагат capsule колекции от рециклирани материи или продават архивни винтидж модели. Това показва, че тенденцията не е само нишова – тя навлиза в масовия свят на модата.
Пример от моя магазин: виждам как хората вече не се срамуват да носят thrift дрехи на важни събития – интервю за работа, среща, сватба. Младите особено оценяват уникалността и качеството – и се гордеят, че са открили находка, която никой друг няма. Смятам, че бъдещето ще е още по-вдъхновяващо – комбинация от съзнателен избор, стил и творческа игра с историята на дрехата.
Каква е разликата между thrift, second hand, vintage?
Тя:
- Second hand – това са всички дрехи втора употреба, без значение от възраст или стил. Основната идея е практичността: дрехите вече са носени, но могат да бъдат полезни и за следващия човек.
- Thrift – това е повече от пазаруване. Thrift е културно движение. То включва удоволствието от търсенето, откриването на съкровища, радостта да имаш нещо уникално. В thrift магазините всеки предмет има потенциал да бъде специален и да разкаже история – независимо дали е риза от 90-те, или ретро чанта.
- Vintage – тук говорим за дрехи на поне 20 години, които отразяват духа на своята епоха. Пример: рокля в стил 60-те с характерен силует New Look или Levi’s дънки от 90-те. Vintage дрехите имат културна стойност и често се търсят не само за носене, но и като инвестиция или за колекционери.
Простичко казано: всички vintage дрехи са second hand, но не всички second hand са vintage; thrift е преживяването, в което откриваш и се наслаждаваш на този свят.
