Писмо на редактора

Човешкият глас е инструментът, на който всички ние свирим. Той е най-влиятелният звук на света. Способен е да започне война или да прошепне „обичам те“.

Джулиан Трежър, TEDGlobal 2013 г.

Кой има правото да говори и чии гласове ще бъдат чути?

Кой влияе не само върху мислите, но и върху ценностите ни? 

Кои са авторитетите днес и какъв е критерият за качество? 

В общество, в което пазарът е бог, а медиите са неговите стражи, както казва Анджей Вайда – „всичко е за продан“. Но чистата съвест – продава ли се?

(Д)еволюция на влиянието – темата на настоящия брой. 

Вярваме, че е нужно да се замислим за стойността на гласа и силата на словото. Имаме какво да кажем – чрез текстовете на нашите автори, които разглеждат влиянието от различни гледни точки: медиите и дигиталните платформи, литературата и културните огнища, образованието и технологиите, които стимулират мисленето.

Всяка минута в YouTube се качва съдържание, което би ни отнело 84 години, за да изгледаме. Колко от него обаче има стойност, е неудобният въпрос. В епохата на постистината истината губи все повече територия за сметка на лайка – новата морална категория, която изглежда все по-плътна, почти материална. И все пак, лайкът често се оказва най-лошият от всички „съветници“.

Изабела Шопова поставя началото на броя. Задълбоченият ѝ текст проследява как властта над мисленето се е променяла през вековете: от монопола върху истината и авторитета до фрагментацията на гласовете. Добре дошли във времето на постистината, в което границите между знание и мнение, факт и усещане не съществуват. 

„Народ от инфлуенсъри“ на Ангел Иванов ни дава критичен поглед отвътре в днешните фабрики за внимание – свят, в който желанията на зрителя диктуват съдържанието. Всеки е едновременно потребител и дилър на влияние и става все по-трудно да различим будителя от успивателя. 

Тъкмо тази двойственост – между светлината и приспивното сияние на екрана – стои в центъра на нашата тема. В текста „Успивател vs. Будител“ Николай Янков разсича обществения унес и апелира към пробуждане. Защото влиянието може да пробужда действие, но може и да ни унася в апатия. Будителят пита, търси, съмнява се. Успивателят забавлява, успокоява и продава мечти. И тези два гласа са изборът, който правим всеки път, в който включим телевизора или вземем устройствата в ръцете си.

Ала светлината винаги намира своя път. Литературата продължава да бъде крепост на смисъла. Диана Маркова ни връща към думите, които лекуват душата. През страниците на три съвременни български романа тя открива силата на езика да назовава травмите – лични и обществени – и да ги превръща в начин за пречистване. 

Пренасяме се във Видин, където Благой Цицелков открива силен глас на промяната. В училището „Любен Каравелов“ изкуственият интелект не замества мисленето, а го стимулира. Там директорът Цветан Михайлов и екипът му създават и използват технологията като съюзник, за да върнат вниманието към човека. Влиянието тук не се измерва в гледания и последователи, а в способността да вдъхновяваш и да бъдеш творец.

В същата посока продължава и Александра Йошева, която ни връща към старите огнища на културата – българските читалища. Предизвикани в ничията земя между пътя на дигитализацията и забравата, те продължават да съхраняват онова, което свързва хората – общност, принадлежност, памет и визия за бъдещето.

И за финал – всички ние сме една нива, в която могат да покълнат добри семена, но могат да избуят и плевели. Ние избираме кои от тях ще продължат към светлината. Нека дадем живот на смисъла, който ражда добри плодове, а не задушава дървото на знанието.