От присмеха се страхува дори този,
който вече не се бои от нищо.
Николай Гогол
…
Скъпи читателю,
Имам честта да те приветствам в априлския брой на „Стълбата“, посветен на тема, която – въпреки че изглежда лека – всъщност има сериозен символен товар. Днес ще си говорим за Хумора. Авторите на броя изключително отговорно се заемат с тази особено значима тема за 2026 г., провокирани от неочаквано бързите промени в социално, икономическо, военно и културно отношение в последните години.
В психологията е прието, че хуморът е един от зрелите защитни механизми на човека. Той разсъблича реалността и ни помага да я понесем. Подобно на музиката, хармонизира вътрешните ни противоречия и ни позволява да се докоснем до трудното и тежкото, без да се пречупим. Неслучайно диктаторите не понасят хумора и смеха. Властта, която се крепи на образ, има нужда от сериозност, дистанция, страхопочитание и роби. Смехът прави обратното – той пропуква фасадата, руши пиедестала и позволява да се мисли за властта извън подредената ѝ пропагандна картина. В свят на демагогия хуморът се превръща в революционен акт, присъщ на човек, достатъчно смел да си даде свобода. А сатирата е може би най-красивият начин да кажем: „Кралят е гол!“.
Когато е добронамерен, хуморът има и друга сила: да освобождава пространство между хората, да сваля защитите и да прави възможна истинската среща на човек с човека. Среща отвъд маските на колективния сън, в който се носим. Затова именно смехът ни прави истински свободни.
Живеем във време на остри идеологически разделения, които – уви! – все по-често се превръщат в съвсем реални кървави сблъсъци. Светът се подрежда в лагери, а разговорът се заменя със спор, който рядко цели разбиране. В такава среда способността да приемем гледната точка на другия не е слабост, а признак за култура. А да се усмихнем заедно, особено когато не сме съгласни, е форма на съпротива срещу разединението.
На този фон хуморът ни връща към онова, което предхожда всички убеждения: човешкото в нас. За секунда ни дава място да понесем трагедията, седнали честни един до друг.
И може би именно там, в тази кратка, споделена усмивка, започва всяка възможност за разбиране.
С уважение,
Михаил Ангелов
зам. гл. редактор на „СТЪЛБАТА“
