Когато имам проблем – чета. През годините това се утвърди като най-успешната ми стратегия за справяне с целия спектър от затруднения, които изскачат от всеки ъгъл на ежедневна база. И тъй като, както сигурно сте забелязали, проблемите нямат край, така и четенето се превърна в точно толкова устойчив спътник, колкото и препятствията от реалността. Наблюдавам обществото ни, предизвикателствата, пред които сме изправени, и се питам – ако четяхме повече, дали нямаше вече да сме открили решения за някои от тях? Защото четящият човек развива по-добри интелектуални и познавателни способности, по-добра емпатия, повече ресурси за справяне и не на последно място – по-ниски нива на стрес. Четящите общества имат активни граждански структури, по-стабилни демокрации и по-ниска престъпност. А отсъствието на навика „четене“ води до слаба емпатия, ограничен мисловен процес, повърхностно усвояване и тълкуване на информация и слаба концентрация. Завръщане към активното четене като средство както за решаване на проблеми, така и за удоволствие е и завръщане към функционалната грамотност, социалния прогрес и икономическата стабилност.
Валентина Стоева и Виктория Бисерова са посветили своя професионален път на книгите като културна ценност и право на всеки гражданин. Вал се занимава с насърчаване на четенето у нас от 2008 г. и е основател на фондациите „Детски книги“ и „Четене“, а Виктория е председател на сдружение „Книги и четене“, университетски преподавател и доктор по Обществени комуникации и информационни науки. Общата им цел и дългогодишни усилия се обединяват в инициатива с ключово за страната ни значение. Националният пакт за четенето създава национална инфраструктура на четенето – цялостна система от институции, специалисти, ресурси и политики, които осигуряват подкрепа за развитие на грамотността от ранното детство и през целия живот, като предотвратяват функционалната неграмотност и насърчават социалното включване. Това е дългосрочна рамка, която ще постави четенето като стратегически ресурс за развитието на България в центъра на политиките за образование, култура, икономика и човешки капитал.
Източник: Виктория Бисерова
Как се появи идеята за Национален пакт за четенето?
Вал:
С Вики работим отдавна за насърчаването на четенето и развитието на функционалната грамотност. И двете имаме зад гърба си редица различни мащабни кампании, които не доведоха до бленуваните резултати – всяко дете, всеки родител и всеки гражданин да чете активно, за да се развиваме като общество и да живеем в по-хубави условия. И все пак се оказа, че тази визия е обща за двете ни, затова през 2023 година обединихме усилия и започнахме да търсим решения за промяна на средата.
Вики:
И двете с Вал бяхме посветили по над 10 години в усилия да насърчим четенето при децата. Резултатите не бяха задоволителни, но ни показаха, че не започнем ли работа на всички нива – семейство, регионални и професионални общности, държава – няма да постигнем напредък. Ето защо направихме трудната стъпка в нашата държава – обединение. Вярваме, че само съвместните усилия водят до мащаба, който ни е нужен за промяна на средата.
Какво губим от това, че не четем?
Вал:
Бях много шокирана, когато Световната банка публикува Индекса за човешкия капитал през 2017 г. Този индекс измерва какъв процент от продуктивността си би отключило детето, родено в дадена държава, когато достигне пазара на труда. Данните за България тогава ми се сториха стряскащи, но резултатите към 2020 г. са още по-притеснителни: дете, родено у нас към 2020 г., би отключило едва 61% от потенциала си, когато стигне до пазара на труда. И всичко това се дължи на влошената среда, в която живеем: икономическата обстановка, корупцията, влошените образователни резултати, ниската здравна култура, слабата финансова грамотност, разпространението на дезинформация и пропагандата… Тъжно е да осъзнаеш като родител, че всичките ти усилия да отгледаш успешна личност не биха дали кой знае какъв резултат. Още по-тъжното е, че пилеем усилия в инициативи, кампании, събития, които не водят до системна промяна, не правят превенция.
Вики:
Освен всички заплахи пред нас като общество, когато не четем, се превръщаме в озлобени хора, които не познават собствените си емоции и не умеят да проявяват емпатия. Боклуците по улиците, безхаберното отношение към общото, вандализмът, саморазправата при най-малкия повод са само малка част от последиците, на които сме свидетели всеки ден. И дори не си даваме сметка колко влияят на качеството на живота ни.
Източник: Валентина Стоева
Защо на България ѝ е необходим Национален пакт за четенето?
Вал:
Средата в България се влошава и няма накъде да отлагаме реформите в начина на мислене и в действията ни. Необходимо е да си стиснем ръцете и да започнем да работим в една посока, отвъд личните интереси, като инвестираме усилията си в развитие на четенето. Потвърдено е и от науката, и през дългосрочни проучвания, че инвестициите в развитие на четенето предотвратяват порочния кръг на функционалната неграмотност.
Промяната е възможна, стига да осъзнаем на всички нива и във всички сфери, че повишените умения за задълбочено четене водят до бърза и качествена промяна. Затова чрез Пакта за четенето се опитваме да привлечем съмишленици от всички сфери, от всички области и да си разпределим задачите, като се фокусираме около едно общо разбиране за влиянието на четенето върху развитието на мисленето, а оттам – върху всичко, което правим.
Какво (не) е четенето?
Вики:
За мен не е четене клишираното втълпяване, че „книгата е прозорец към света“, „бягство“, „достъп до други светове“. За дълъг етап от живота си – и то ключово важен – децата ни са обременявани от подход, който ги отблъсква от четенето. Всяко дете се развива със своя скорост, има собствени интереси и наша е задачата да задържим вродената любознателност с персонализиран подход. Четенето е усилие, инвестиция в развитието на индивида, задълбочаване на интересите и най-важното – четенето на проверена, достоверна информация, минала многофазната проверка на експертите, които създават книгите, е гаранция за изграждане на критичното мислене и превенция срещу дезинформацията, която е голямата заплаха пред нас като общество в дигиталната ера.
Източник: Национален пакт за четенето
Когато говорим за функционална грамотност и четене с разбиране – какви са последствията от отсъствието на тези умения както за отделния човек, така и за обществото?
Вал:
Най-напред ми се иска да уточним какво е функционална грамотност, защото често този термин присъства в медийното пространство, но остава неизяснен. Добрите умения за извличане и анализиране на информация от различни източници, свързването на тази информация с натрупаните вече знания и осмислянето ѝ ни позволяват да вземаме адекватни решения, базирани на реални факти и проверени данни, а не на допускания, интуиция и „една жена ми каза“. Това всъщност е функционалната грамотност – умението да използваме всички налични ресурси, за да сравним информацията и да направим качествена преценка, която да ни позволи да развиваме себе си и средата, в която живеем.
Ако направим тези уточнения, вредите от намалената функционална грамотност са по-видими, защото ни помагат да разберем как действат хората, защо не разбират последиците от действията си, защо действат ирационално в много ситуации… Функционалната неграмотност влошава значително средата, в която всички живеем, защото нищо не се случва в изолация. Ако някой не разбира как корупцията вреди или не осъзнава, че моментните му желания могат да доведат до сериозни проблеми за него и околните в близко или по-далечно бъдеще, това се отразява на цялата система. У нас връзката между резултатите от изследването PISA и влошените условия за живот са видими. За да не сме чак такива песимисти, ето и една хубава новина: порочният цикъл на функционалната неграмотност, която се предава от поколение на поколение, може да бъде прекъснат. Тайната съставка е четенето – от родител на дете или от всеки индивид за удоволствие, с ясното съзнание, че четенето носи огромни ползи, дори да се практикува по 10 – 15 минути дневно.
Как отчитате успеха на Пакта за четенето?
Вики:
Пактът беше основан от седем ключови за четенето организации: фондация „Четене“, фондация „Детски книги“, сдружение „Книги и четене“, асоциация „Българска книга“, Националния център за книгата, Българско библиотечна-информационна организация и фондация „Глобални библиотеки – България“. За изминалите две години проведохме три издания на Националния ден на четенето, в които се включиха близо 800 хиляди четящи от хиляди училища, библиотеки, организации, компании и домове. Част от Пакта са вече водещи издателства, компании и общините София, Ловеч и Враца. Изградихме професионални секции на членовете, с които работим по конкретни предложения за законодателни пропуски или промени, които биха довели до по-ефективно управление на ресурсите: достъп до книги, обучение на педагози, изработване на материали за родители и деца.
Щастливи сме да споделим за проекта „Библиотека в детската градина“, финансиран от Столичната община, благодарение на който 202 детски градини в София получиха пакети с книги за педагогическа работа, за педагозите от градините се провеждат обучения за работа с книгите и най-важното за изграждане на читатели, а над 38 000 семейства в столицата получават пакети с материали за четенето – кога, как и какво да се чете на и със дете в периода 3 – 7 години.
Голямата ни цел за следващите три години е всички деца в България да получат специално изработени издания и да запознаем всички възрастни, които отглеждат, възпитават и образоват деца, с ползите от четенето.
Източник: Дискусия по време на Форум: Бъдеще 2.0- грамотност за образование
В реалност, окупирана от технологии, социални медии и бърза скорост, как четенето може да намери своето място и време в ежедневието ни?
Вики:
Подобен въпрос е на масата от десетилетия – това е въпросът, който е занимавал и нашите предшественици при изобретяването на телевизията, а преди това – на радиото. Ето как отговаря Умберто Еко в свое интервю пред Жан-Филип дьо Тонак: „С интернет се върнахме в азбучната ера. Дори и за миг да бяхме повярвали, че живеем в цивилизацията на образите, компютърът ни запрати в Галактиката на Гутенберг, така че отново сме принудени да четем“. Високата технологична скорост ни принуждава да усвояваме нови грамотности, за да се впишем в реалността.
Базовата грамотност, тази, върху която надграждаме всички нови компетенции, е четивната. Не можем да тичаме, ако не сме се научили да вървим, нали? Може и да се повтарям, но книгата е тази медия, която изгражда следващата ключова грамотност – функционалната – именно заради достоверната информация, минала многофазна проверка. Книгата е бавна медия и има защо да е така. Живеем бързо, не ни достига време за всички проверки, макар да сме на клик от всеки отговор. Систематизираната проверена информация в изданието дава спокойствието на ума да се изгради успешно.
Източник: Виктория Бисерова открива Форум:Бъдеще 2.0- грамотност за образование
Пречи ли, че често противопоставяме книгите на новите технологии, и как изглежда партньорството между тези два свята?
Вал:
Противопоставянето и тук идва от различните дефиниции за четенето и от подчиняването на виждането, че четенето е равнозначно на книга, които всеки от нас носи. Виктория ясно разграничи по-рано четенето и книгите. Аз ще се фокусирам върху когнитивния процес четене, който поставя други въпроси пред партньорството между двата свята.
Ако погледнем четенето през призмата на комуникациите, невронауките и когнитивната психология, ние четем непрекъснато, стига да можем да разпознаем кода. Дали четем от хартия, или екран, табели по улиците или търсим информация в интернет, ние непрекъснато четем. Въпросът е по-скоро как обработваме информацията, кое ни помага да превръщаме информацията в трайни знания и как технологиите влияят на умението ни да четем задълбочено, т.е. по-качествено. Факт е, че технологиите влияят сериозно върху уменията ни да обработваме информация – сканирането и скимирането се превръщат в норма, както твърди Мериън Улф, което пък повлиява сериозно възможността да четем задълбочено, защото тя изисква сериозни нива на концентрация. Ако търсим решения, по-лесно би било да се фокусираме върху осмислянето, че различните медии са подходящи за различни типове четене – за работа, за учене, за развлечение, за повърхностно събиране на информация. Това би ни позволило да развием различни читателски стратегии, които да прилагаме в ежедневието си, вместо да си търсим поводи за отлагане на четенето чрез безсмислени спорове.
Източник: Виктория Бисерова
Какво по-различно се случва и прави в страните, които отчитат по-висок процент на четящите?
Вики:
Можем да назовем много фактори: географски, културни, социални, но най-важна е ролята на цялото общество и осмислянето на четенето като основно човешко право от първия ден на оплодения ембрион (по-революционно все още) или на бебето. Не е възможно да нямаме книги у дома и да твърдим, че възпитаваме читател; не е възможно да чуваме, че децата нямат време да четат, защото имат много да учат; не е възможно държавата да не осъзнава, че достъпът до книги е равен на достъп до информация – право, което ни е конституционно гарантирано. И когато казвам достъп до книги, разбирам достъп до съвременно издадени книги, които отразяват визуалните, съдържателни и тематични тенденции на нашето време. Решението не е нито само в парите, нито само в желанието. Нужно е комплексно осъзнато усилие на всички членове на обществото, подкрепено от държавата с дългосрочни и предвидими политики.
Четем ли, когато слушаме аудиокниги?
Вики:
Категорично да, използваме друго сетиво, но нима децата, като пасивни читатели, преди да бъдат ограмотени, не четат? Да, аудиокнигата е четене и намира все по-голяма популярност именно заради забързания живот, обусловен от технологиите. Четенето на аудиосъдържание е възможност за хората със затруднения в зрението да достъпват информация. За мен единственият минус на аудиокнигите е, че трудно си водя бележки в белите полета.
Източник: Форум: Бъдеще 2.0 – 2025г
А колко е важно какво четем?
Вал:
Важно е, защото това, което четем, оформя материала, с който после мислим.
Вики:
Освен че е важно какво четем, е важно и дали има с кого да обсъдим какво сме прочели. Тези разговори ни държат свързани.
