#6

Дошло е време, в което човечността е в дефицит с размерите на Индийския океан. Повече от всякога са нужни не думи, а дела за запазване на хуманността.

Този текст е донякъде футуристичен. И е повече предизвикателен, отколкото „строго“ философски. Може би трябва да се приеме като част от един по-голям дебат – за бъдещето на хуманитаристиката.

Културният пейзаж на 21. век е доминиран от революцията на цифровите технологии, които променят възприятията ни за изкуство и забавление и ни правят свидетели и неволни участници в повратен исторически момент.

Ангел Иванчев е директор на отдела за развойна дейност на немската компания Ottobock в България. Неговата цел и кауза е да върне мобилността на хората в неравностойно положение.

Започваме с миниупражнение, което ще помогне да разберете колко уместен е въпросът за безпокойството за вас. Знам, че е необичайно да започна статията си по този начин, но...

Включвам се в темата за душата и тялото не седейки на креслото в кабинета, а пишейки на лаптопа си на високото бюро, което ми позволява да се движа повече, докато работя.

Според британския невробиолог Винсънт Уолш спортното състезание е най-трудната дейност за човешкия мозък, по-трудна дори от умствени задачи като решаване на диференциални уравнения.

Проф. Минко Балкански ни посреща в дома си в село Фурж, в близост до град Вернон, област Нормандия. Световнопризнатият физик е известен у нас най-вече с дейността на фондация „Миню Балкански“, кръстена на неговия баща.

Критиката е мъртва. Умря безславно, ненадейно, някак глухо. Бе безмилостно предадена от своя създател. Уби я мнението. Не това на критѝка по призвание, чийто дълг винаги е бил насочен към самото изкуство в неговата най-първична форма. Уби я мнението на критѝка по желание, чиято лоялност винаги е била насочена към него самия през призмата на изкуството.