Спорно е дали първата човешка иновация е била оръдие на труда или оръдие на войната. Плуг или боздуган. Копие или лопата. Лък или лъжица. Не е спорно обаче, че ползването на технологиите за добро или зло е детерминирано изцяло от човешката употреба: иновации или деновации, прогрес или регрес, еволюция или деволюция.
С ножа може да си отрежете филия хляб или да убиете човек. Детската прашка може да ви разсмее или да повали Голиат. Всичко се свежда до семплия въпрос: дали създаваме нова играчка за удоволствие или играчка за убиване.
Представете си следната житейска ситуация днес: купувате си последен модел айфон, връщате се вкъщи и детето ви го взема, за да си поиграе с него. След секунди устройството се взривява и отнася и двете му ръце.
Ако допреди месец сте мислели, че това е невъзможно, след нападението на Мосад (или държавата Израел) с тайвански пейджъри „Аполо“, модел AR924, уоки-токита и радиостанции над радикалната терористична мрежа на „Хизбула“ в Ливан, това вече не е така. Да превръщаш устройства от всекидневния живот в гениално изработени и пласирани бомби, е похват, ползван от терористите с десетилетия, но като акт на шпионското изкуство случилото се е без аналог. Дали е едно от най-успешните и изобретателни прониквания в зоната на противника от страна на държавна разузнавателна служба в най-новата история на света, или ще доведе до трагично разпространение на опита за въоръжаване на всекидневните технологии в живота на всички ни и нов глобален конфликт, ще разберем впоследствие.
Източник: Unsplash
Представете си компютъра на автомобила си – включвате автопилота, за да си оправите грима за секунди, а в следващия момент не можете да го изключите и колата катастрофира умишлено – като онзи Плимут „Фюри’58“ на име „Кристин“ от романа на Стивън Кинг. Представете си чатбот, който се опитва да ви убеди на всяка цена да си вземете нова кредитна карта, но вие отказвате и накрая той/тя/то блокира сметките ви в банката. Изкуственият интелект може да се ползва за предотвратяване на кибератаки, но и за създаване на повече кибератаки. За по-добра диагностика и за напълно погрешна такава. В подкрепа на оригиналното авторство или за изумително прецизно плагиатство.
Paдapните cиcтeми, биотехнологиите, комуникационните технологии, безпилотните летателни средства ca caмo няĸoлĸo пpимepa зa изобретения c двoйнa yпoтpeбa. Te мoгaт дa бъдaт ползвани за целите на доброто, развитието, икономическия прогрес или в служба на смъртта и дори да ни доведат по-бързо от очакваното до края на цивилизацията.
Разказите и романите на Филип Дик, Айзък Азимов, Александър Беляев са „живи“, но неслучайно те са с жанрове, наименовани като антиутопии, фентъзи, научна фантастика или киберпънк. Те разказват за тъмната страна на технологиите, която винаги крачи от тъмната страна на антигероите. Иновациите, които изпратиха човек на Луната, в сегашната ожесточена космическа надпревара могат да унищожат единствения естествен спътник на планетата Земя. Иновациите, които навлизат вследствие на войните в Украйна, Израел, Ивицата Газа, Ливан, Иран, Судан и пр., могат да унищожат граден с десетилетия научен и социален опит за подобряване на човешкия живот. При прерастването на локалните военни операции в глобален конфликт или Трета световна война човечеството отново ще тръгне назад в цивилизационното си развитие, а под руините от сгради, трупове и мечти ще останат множество нереализирани актове на прогреса.
Съвременният човек живее в свят, в който за много дейности – видими и невидими – се грижат технологиите и би му направило впечатление само ако те са повредени или имат проблем. Дотолкова сме свикнали със секундния достъп до информация, предоставен ни с цената на нашите лични данни, че поради зависимостта си от него не потребяваме бавното търсене. Дотолкова сме обгрижени от автоматичното осветление, автоматичните врати, безконтактните плащания, че в света на физическата си грижа сме оставени само на собствените си крехки усилия. Заради високите технологии изглежда, сякаш трябва да влагаме по-малко усилие във всичко и те съществуват призрачно около нас.
Но това, че те (технологиите и знанието за тях) съществуват невидимо и автономно, не ги прави по-малко или повече опасни. Това прави човекът. И нарастващото безпокойство в глобален план по темата за изкуствения интелект е явен сигнал за вниманието, което трябва да отделим на този проблем. Проблемът у нас – дали се движим по пътя на еволюцията или деволюцията?
Източник: Unsplash
След края на Първата световна война, в която се реализира дебютът на химическите оръжия (иприт, втечнен хлор, бром, арсен), които гарантират по-добра мобилност, масовост и отдалечено поразяване на целите, се оказва, че са поразени гените на стотици хиляди семейства, засегната е обработваемата земеделска земя за векове напред, а питейната вода в зоните на конфликт е отровена.
След края на Втората световна война немското правителство разпорежда оръжия и муниции да се претопят и превърнат в тежки чугунени тенджери. Черни. Огромни. Раздават ги на семействата на загиналите. Трудно ми е да си представя вкуса на ястието, сварено от миналото на кръвта, пожарите, смъртта и мракобесието на концлагерите и жестоките експерименти, но в тези съдове и до днес се вари топла семейна супа.
А в какво ще превърнем утре снарядите, танковете, изтребителите, дроновете, автоматите от днешните войни, ако, разбира се, оцелеем? Последната конференция по Договора за неразпространение на ядрените оръжия беше проведена през далечната вече 2010 г. Подписали и ратифицирали този договор на 5 март 1990 г. бяха над 90% от страните в цял свят. Радикално постижение за времето си! Уви, без три важни за мира държави: Индия, Израел и Пакистан. Впоследствие и Северна Корея се отказа от споразумението.
Конференции във връзка с препотвърждаването на договора за ядрено въздържане се провеждаха на всеки 5 години от 1990 г. до 2010 г., когато спряха. От 2010 г. до 2024 г. изминаха 14 години. Догодина е време отново да се помисли дали искаме да въоръжаваме света и всекидневието си, или да се обърнем към посоката на прогреса и общото развитие и подобряване на средата на живот, образованието, устойчивото бъдеще на децата и следващите поколения. Консолидираният език на мира. Контролираната политика на въздържане. Координираната наднационална взаимопомощ.
За да не се окаже, че живеем в свят, в който се боим от кафеварката, хладилника, телефона и дори от тостера в дома си. Боим се от другия. Боим се от себе си. Технологиите не са повече. Те са ни в повече. И колкото по-умни стават те, толкова повече ние самите оглупяваме. Филмите „Блейд Рънър“, „Матрицата“ и „Специален доклад“ се разгръщат като дистопични сценарии на всекидневието, а неговата употреба вече не е банална, защото всички сме превърнати в пионки на шахматната дъска на глобалното изкуство на войната. Войната като всекидневие на живота и в хипотезата на създаване на оръжия, базирани на изкуствен интелект – световните лидери не трябва да чакат тепърва да настъпи бедствие от глобален мащаб. Трябва да действат! Сега. Веднага.
Снимка: Личен Архив
И стигаме до същинската част на проблема и неговото дълбоко технологично сърце. Кой е големият въпрос пред човечеството ни днес? Как да се погрижим по-добре за технологиите в нашия свят? Как, вместо да ги въоръжаваме и превъоръжаваме, да ги разоръжим?
Разоръжаването на технологиите. Това е сърцето, есенцията, проблемът на съвременния свят. Защото, ако разоръжим технологиите, ще разоръжим и собствените си съзнания, умове и души. Ще си позволим да си поемем дъх и да не оставяме бъдещето си в автоматизирани ръце без приучени на морал умове. А решението и отговора на този проблем ни дават отново вечните Три закона на роботиката на Айзък Азимов (с четвъртата поправка). Този път те трябва да бъдат приети като етични норми и принципи на човечеството в преддверието на петата индустриална революция:
- Всяка нова технология не бива да вреди на човешките същества.
- Всяка нова технология трябва да е подчинена на прогреса и утвърждаването на мира и просперитета в света.
- Всяка нова полезна технология (иновация) трябва да бъде защитавана, а вредната (деновация) – елиминирана бързо.
- Никоя нова технология не бива да причинява вреда на човечеството или чрез бездействието си да допусне на човечеството да бъде причинена вреда.
Нека „въоръжим“ технологиите с повече етика и емпатия. С по-малко агресия и гняв. Да им предадем принципите на мира по-добре, отколкото сме научили себе си. Нека това да е смисълът на новия 21. век. И нека му се отдадем подобаващо.
