Как един философ навлиза в света на архитектурата и оставя своята ярка и неповторима следа?
Първото ми посещение в „Дом Витгенщайн“ беше изпълнено с тихо любопитство. Щом прекрачих прага, се озовах в свят, в който простотата разказваше истории, а светлината моделираше пространството.
Тази изключителна сграда днес стои в центъра на архитектурния модернизъм във Виена. Вилата на Маргарете Стонбъроу е проектирана от архитекта Пол Енгелман, но активното участие на Лудвиг Витгенщайн, брат на Маргарете, взима превес и домът въплъщава философските и инженерните иновации на един от най-значимите мислители на 20. век.
В по-голямата част от историята си тази къща обаче остава свързана с България. Днес в нея се помещава Българският културен институт „Дом Витгенщайн“. Тази година се навършват 50 години, откакто Людмила Живкова решава да купи имота, а през следващата – 100 години от неговото построяване.
На пръв поглед вилата е изчистена и скромна. Няма пищна украса, а детайлите сякаш крият въпроси. Но всеки елемент – от стъклените повърхности до минималистичния интериор – разказва за духа на времето и визията на своя създател.
Изложбата „Лудвиг Витгенщайн: един дом за Гретел“, представена миналата година, разкри не само процеса на изграждане на къщата, но и личния свят на Витгенщайн – човек, който търси ред и симетрия в хаоса.
Снимка: Дом Витгенщайн фотография – Laurent. D Ruamps
История на къщата
Тази модернистична вила, известна като „Къщата на Кунтмангасе“ или „Палат Стонбъроу“, е построена между 1926 и 1928 г. в четвърти район на Виена. Името „Къщата на Кунтмангасе“ идва от улицата, на която се намира входът на сградата, а „Палат Стонбъроу“ отразява фамилното име на нейната собственичка. Във Виена е традиция къщите да бъдат наричани според техните адреси или първи обитатели.
Проектирана за Маргарете Стонбъроу, къщата съчетава класически елементи и радикално модерна естетика. Първоначално тя е замислена като функционално, но луксозно пространство – символ едновременно на традиция и модерност. Днес оригиналните мебели не са в къщата, а пространствата са адаптирани за концерти, изложби и други културни събития.
Къщата отразява уникалната атмосфера на 20-те години във Виена – време на културни иновации, архитектурни експерименти и социални промени. Една от забележителните черти на интериора е централната скулптура – реплика на антична гръцка статуя, възстановена за изложбата благодарение на 3D принтер, тъй като оригиналът е изгубен. Статуята, известна като „Дискобол“, подчертава класическата изтънченост на пространството.
Контраст с традиционната Виена
Снимка: Лудвиг Витгенщайн 1889-1951
Философ става архитект в името на сестра си
Лудвиг Витгенщайн, известен като един от най-значимите философи на 20. век, поема роля, която на пръв поглед е далеч от философията. Той се включва в проекта по покана на сестра си, с която споделя изключителна близост. Заедно с архитекта Пол Енгелман Лудвиг преобразява първоначалния дизайн, добавяйки своя неповторим почерк – строг минимализъм и педантично внимание към детайла.
Къщата на Маргарете не е просто архитектурен проект за Витгенщайн. Тя е отражение на философските му идеи за ред, симетрия и функция. Например вратите са поставени винаги в ъглите на стаите, никога по средата на стените, подчертавайки плавността на пространството. Това решение има за цел да облекчи преходите между помещенията, а подовете, направени от камъни с неправилна форма, насочват движението и подсилват динамиката на пространството. Впечатляващ е фактът, че всички подове са с подово отопление – изключително модерна технология за времето си.
Интересен детайл е отказът на Лудвиг да позволи поставянето на завеси и килими, което засилва усещането за откритост и светлина. Все пак типичният уют за времето се настанява в дома – сестрата на Витгенщайн поръчва типични виенски мебели, които – погледнато отстрани – не се вписват напълно в изчистения дух на пространствата. Днес тези оригинални мебели не са в дома, но по време на изложбата бяха представени два фотьойла, запазени от семейството, които напомнят за оригиналната обстановка.
Уникални механизми в дома позволяват част от него да бъде изолирана и превърната в своеобразен бункер, като големи метални панели могат да покриват прозорците и вратите. Може би прозорците са сред най-забележителните елементи от тази къща, защото, от една страна, те позволяват контролирано проникване на светлина и добавят чувство за простор. Механизмите им са сложни и иновативни за времето си, демонстрирайки инженерния гений на Витгенщайн.
Въпреки че Лудвиг не е имал формално образование по архитектура, инженерното му обучение и философските му търсения го превръщат в неповторим творец. Проектът за къщата се оказва тест за неговите идеи и способности, които по-късно ще вдъхновят поколения архитекти и дизайнери.
Безкомпромисно внимание към детайла
При строителството на вилата не е имало финансови ограничения. Витгенщайн често е настоявал за промени, които макар и минимални, са водели до значителни разходи. Например той е наредил таванът на една от стаите да бъде повдигнат с три сантиметра, защото височината не му се е струвала достатъчна. Цветовата схема на сградата също е внимателно обмислена – вместо обичайното бяло стените са били покрити с техника, наподобяваща мрамор, която съчетава топли тонове с черен гранит.
Къщата като отражение на семейната история
Семейството на Витгенщайн е било изключително заможно и културно. Баща му Карл е доминирал стоманената индустрия на Австро-Унгария, а майка му Леополдина е била талантлива пианистка и близка приятелка на Брамс. Това богатство и културно наследство се отразяват в дизайна на къщата, която е била създадена като пространство за интелектуален и художествен обмен, за което свидетелства първият етаж, който е изцяло ориентиран около приемането на гости и организирането на приеми.
Обрати – съдбата на къщата
След завършването си къщата преминава през редица трансформации. По време на Втората световна война Маргарете емигрира в САЩ, а домът остава в семейни ръце до 70-те години. След това започват усилия за запазване на уникалното наследство на Витгенщайн. Въпреки опитите за разрушаване къщата е спасена благодарение на намесата на австрийските власти и нейното включване в списъка на защитените културни паметници.
Снимка: Wittgenstein House
Българската следа – как става дом на българската култура
През 1975 г. къщата става собственост на българската държава и започва да функционира като Български културен институт „Дом Витгенщайн“. Това е уникална глава в историята на дома, който се превръща в културен мост между България и Австрия. Сградата е реновирана и адаптирана, като запазва оригиналния си дух и архитектурния си облик. Всеки месец за любопитните се организират турове в къщата, а през другите дни е отворена за посещения, което допълва богатата културна програма в института.
Да преживееш къщата на Витгенщайн
В последните дни на изложбата имах възможността да усетя дома на Витгенщайн по един особен и вълнуващ начин като негов гост. Пространствата му, макар и променени, все още носят духа на Маргарете и Лудвиг и тяхната страст към изкуството, естетиката и философията.
Тази къща, подобно на философията на Витгенщайн, е въплъщение на идеята, че простотата и функционалността могат да разкрият дълбок смисъл. Благодарение на усилията на България тя е запазена като архитектурен и културен символ, който вдъхновява и днес.
Снимка: Wittgenstein House
