От древноримската формула за управление на масите с „хляб и зрелища“ до гладуващите артисти, обикалящи улиците на Европа в началото на XX век и чудесно описани от Кафка, темата за глада винаги е била мощен инструмент за социална рефлексия. Художествената галерия в Казанлък представя мащабен проект, който превръща глада от физическо състояние в метафора на съвременността. Изложбата „Глад“, включваща творби на Лъчезар Бояджиев, Надежда Олег Ляхова, Недко Солаков, Искра Благоева, Здравко Алексиев, Лика Янко, Лиляна Ангелова, Рада Дончева, Стела Караилиева, Андреа Димитрова, Валентин Сабинов, Сигрун Гудмундсдотир, Желко Терзиев, Калина Димитрова, Красимир Терзиев, Габриела Димова, Дарина Пеева, Атанас Тотляков, Ивайло Василев, Юлиян Табаков, Алла Георгиева, Никола Вълчев и Веселин Боришев, преплита исторически препратки с актуални художествени интерпретации, създавайки многопластов диалог за човешката същност.
Като „стъпват“ върху текст на Георги Марков от 70-те години, авторите преосмислят неговите идеи през призмата на XXI век, където физическият глад отстъпва място на емоционален, духовен и дигитален вакуум. Есето „Пиеса за иките… и за българите“, прочетено по „Дойче веле“, е критически поглед върху театрална творба, преминаващ от паралели с българската действителност към изводи, които провокират с актуалността си и днес: „…когато има глад, няма разсъдък, няма религия, няма удоволствие, няма любов, няма достойнство или морал, няма възвишеност, поезия, изкуство, няма нищо освен инстинкти и празни куркащи или свистящи стомаси“. Разбирането на Георги Марков за глада като метафора на терора, робството и диктатурата се превръща в отправна точка за съвременните художествени интерпретации.
Разгърната на 22 локации в целия град, мащабната концепция обединява различни пространства – от централната сграда на Градската галерия през филиалите, къщите музеи на Дечко Узунов и Ненко Балкански и музей „Ахинора“ до открити публични пространства и заведения за бързо хранене. В световен мащаб има редица емблематични произведения на изкуството, посветени на глада – от „Картофоядците“ на Ван Гог през инсталациите на Марина Абрамович до дигиталния артист Джон Рафман, който използва изкуствения интелект в серията си „Глад в дигиталната ера“. Как проектът „Глад“ се вписва в тези процеси?
Последното страдание – Искра Благоева
„Глад“ е вдъхновяващ проект, който съчетава съвремие и минало и генерира съпричастност. С екипа на Художествена галерия – Казанлък създаваме разкази, близки до хората. Публиката има възможност да влезе в пространствата на галерията или, разхождайки се по улиците на Казанлък, да се срещне с обекти на изкуството, които тя няма да възприеме като изкуство, но ще я провокират. От тази провокация на улицата може да направи крачка и да влезе в музейната институция, споделя д-р Пламен Петров, директор на Художествената галерия в Казанлък и ръководител на проекта.
В основната сграда на галерията може да се види екстремното себеизследване на Лъчезар Бояджиев и автопортретът му „Колко гвоздея в устата“. Създадено като част от цикъла homages в чест на немския художник Гюнтер Юкер, произведението започва като интимна моливна скица, направена на терасата на виенския музей „Албертина“ през лятото на 1992 г. Творбата представлява автопортрет с два килограма гвоздеи с дължина 12,5 см, който визуално и метафорично разкрива вътрешната драма на твореца. Бояджиев разглежда автопортрета като пространство за дълбоко себепознание, където „когато гледам себе си, виждам и много други“.
При откриването на проекта „Глад“ успяхме да реализираме пърформанса на Недко Солаков „Живот (черно и бяло)“, изпълнен за първи път в България през 2009 г. като част от ретроспективната му изложба в София. Пърформансът бе осъществен на живо през първия уикенд на изложбата. Метафората, скрита в непрестанната гонитба на бояджии, които боядисват в бяло и черно, и кръговратът, който символизира вечния въпрос кой кого „поглъща“ – дали бялото черното, или черното бялото, са особено въздействащи. Именно тази непрекъсната битка, която всеки човек води със себе си и в съвремието си, е може би най вдъхновяващият аспект, който тласка хората напред, допълва разказа за изложбата д-р Пламен Петров.
Колко гвоздея в устата – Лъчезар Бояджиев автопортрет
The Last Suffer („Последното страдание“) на Искра Благоева е респектираща творба, изложена в музея „Ахинора“, която преосмисля класическата композиция на „Тайната вечеря“ от Леонардо да Винчи. В своята интерпретация авторката запазва иконичната композиционна схема, но въвежда радикални промени – апостолите са заменени с жени от различни възрасти и етноси, а централната фигура на Христос е трансформирана в автопортрет на авторката в акт на повръщане. Действието се развива в тъмна зала с празна маса, където емоционалната наситеност на оригинала отстъпва място на отчуждение и отегчение. Чрез това нетрадиционно решение Благоева създава мощен коментар върху патриархалните структури в обществото и съвременната консуматорска култура.
В къща музей „Дечко Узунов“ централно място заема инсталацията „Край масата“ – въздействаща художествена интерпретация, която съчетава артефакти от различни исторически периоди. В нея се преплитат войнишка посуда от двете световни войни, дворцов сервиз с вензела на цар Фердинанд I и видеодокументация от проекта „Варианти“ (1997) на Надежда Олег Ляхова, където прибори за хранене създават своеобразно музикално произведение. Това необичайно съжителство на предмети създава диалог между различни исторически периоди и социални класи, превръщайки се в коментар за съвременните военни конфликти и хуманитарни кризи.
Особено провокативен е сегментът „Дефицити и носталгии“, разположен в къща музей „Ненко Балкански“, който изследва противоречивите спомени за близкото минало. Тук кураторите създават пространство за среща между различни гледни точки към социалистическия период – от критичните гласове, фокусирани върху ограниченията и дефицитите, до носталгичните спомени за сигурност и общност. Експозицията включва предмети-символи на „нямането“, еквивалент на „лукса“ в епохата – от дънки и цигари до битови артефакти, придобиващи ново значение в съвременен контекст.
Особено важен аспект на проекта е диалогът с местната общност. Изложбата успешно балансира между традиционните очаквания на казанлъшката публика и съвременния художествен език. Специално внимание е отделено на младата аудитория, която, макар и без пряк опит с физически глад, открива в експозицията актуални паралели със собствените си търсения и липси.
Изложбата „Глад“ не просто документира различни форми на лишение – тя провокира размисъл върху фундаментални въпроси за човешкото съществуване в съвременния свят. В епоха на привидно изобилие тя напомня за непреходните форми на глад – за справедливост, смисъл и автентична връзка с другия.
Мащабът на проекта се подчертава от безпрецедентното сътрудничество между водещи културни институции – от Националната галерия и Софийската градска художествена галерия през Националния политехнически и Националния военноисторически музей до колекция Peter Kogler от Виена. Това партньорство позволява създаването на богат контекст за представяне на темата за глада в различните ѝ измерения.
Проектът „Глад“, който може да бъде разгледан до 31 март 2025 г. в Казанлък, не просто документира различни форми на лишение – той се превръща в културно събитие, което провокира размисъл върху фундаментални въпроси за човешкото съществуване в съвременния свят.
В епоха на привидно изобилие изложбата напомня за непреходните форми на глад – за справедливост, смисъл и автентична връзка с другия, превръщайки се в своеобразен мост между историческата памет и съвременните търсения на българското изкуство.
